Решение № 7336 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1404/2015 г.

Решение № 7336 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1404/2015 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) против решение № 103 от 3.12.2014 г., постановено по адм. д. № 189/2014 г. от Административния съд Ямбол, с което по жалба на ЕТ "Сарабуюк-Костадин Налсъзов" е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за животни с изх. № 02-260-2600/6465 от 27.06.2014 на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", гр. София, в частта му, с която се прихваща цялата оторизирана сума - отразено в таблица № 2, "неразделна част" от оспорения административен акт. Със същото решение ДФЗ-РА е осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 750 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, като сочените касационни основания са нарушение на материалния закон и необоснованост- чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението, присъждане на разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът - ЕТ "Сарабуюк-Костадин Налсъзов" не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Предмет на оспорване пред административния съд е било уведомителното писмо, индивидуализирано по-горе в частта, в която цялата оторизирана сума се прихваща. Съдът е отменил УП в оспорената част приемайки, че за тази част от акта липсват мотиви. Съдът е посочил, че в УП не е посочен акта или актовете, които са фактическо основание за извършеното прихващане. Прието е от съда, че соченото уведомително писмо от 2012 г. в приложеното по делото становище от ответника не може да се възприеме като фактическо основание за извършеното прихващане, тъй като не е посочено в самия обжалваем акт. Съдът е формирал извод за допуснато съществено нарушение от административния орган при издаване на акта в обжалваната му част, което е основание за отмяната му в същата част. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Обоснован и верен е изводът на съда, че от съдържанието на УП не става ясно фактическото основание за извършеното прихващане. Както правилно е прието от административния съд, това фактическо основание не може да се въвежда и конкретизира едва при съдебното оспорване на административния акт, тъй като най-малкото, не може да се установи връзката му с обжалвания акт. Решението е правилно и следва да се остави в сила. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд