Решение № 10502 от 18.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3548/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на И. Пандарски от [населено място], обл. Пловдив, против решение 57 от 11.01.2021 г., постановено по адм. д. 861 по описа за 2020 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против решение 2153-15-74/19.03.2020 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив. Изложените съображения за необоснованост, неправилно прилагане на т. 26 и т. 53б от ПКТП (отм.) и на чл. 2, т. 25 от НКТП са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Пловдив, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е решение 2153-15-74 от 19.03.2020 г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане [ЕГН]/протокол 2140-15-38 от 17.01.2020 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на И. Пандарски е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО поради неизпълнение на условието за придобит осигурителен стаж от втора категория с продължителност 15 години. Лицето е навършило [възраст], но има придобит осигурителен стаж от II категория труд с продължителност 11 г. 03 м. и 14 дни. С обжалваното решение Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е приел, че по делото не са ангажирани категорични доказателства, които биха могли да обосноват приложението на разпоредбите на т. 53а от ПКТП (отм.) и чл. 2, т. 25 от НКТП. Не е доказано, че положеният от жалбоподателя труд на длъжност шофьор във Водстрой ЕАД от 01.03.1993 г. до 01.03.2000 г. (06 г. 10 м. и 15 дни) и от 14.04.2003 г. до 27.07.2007 г. (04 г. 03 м. 13 дни) може да бъде признат като такъв от втора категория. Пловдивският административен съд е стигнал до горните изводи, след като е неправилно е приел, че подробно установените обстоятелства относно притежаваните от Водстрой АД тежкотоварни автомобили са неотносими към записите в трудовата книжка и към размерите на внасяните осигурителни вноски. На основание чл. 347 от Кодекса на труда трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. В трудова книжка 601/11.01.1982 г. е вписано, че през периода от 01.01.1992 г. до 01.06.1995 г. работникът е изпълнявал длъжност шофьор 16 т в отрасъл Строителство. В хода на първоинстанционното съдебно производство са събрани доказателства относно притежаваните от работодателя тежкотоварни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, които са били използвани в строителната му дейност. Няма данни за извършвани проверки по изплащателните ведомости на работодателя Водстрой АД, в които евентуално също се съдържат данни относно изпълняваната длъжност. Установено е обаче, че през цитирания период и до 30.06.1997 г. работникът е бил осигуряван с осигурителни вноски в размерите, дължими за лицата, полагащи труд от втора категория (писмо на ръководител ПО в ТП на НОИ от 02.12.19 г. л. 41). Противно на приетото от първоинстанционния административен съд, осигуряването при условията на определена категория труд служи като убедително доказателствено средство за категорията на труда. По силата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) трудовата книжка служи като надлежно доказателство, удостоверяващо придобития осигурителен стаж. При анализа на трудовите книжки на жалбоподателя се установява, че от 01.07.1997 г. в трудовата му книжка 601/11.01.1982 г. е вписана длъжност шофьор 8321. По Националната класификация на професиите, утвърдена със Заповед 54 от 26.03.1996 г. на министъра на труда и социалните грижи (в сила до 31.12.2005 г.), НКП код 8321 Водачи на товарни и специализирани автомобили - обхваща и шофьори на товарен автомобил до 25 т. Същият код е отразен в трудовата книжка за периодите до 01.06.1999 г. и 17.04.2003 г. 01.09.2006 г. В Кодовата таблица за преход от Националната класификация на професиите от 1996 г. към Националната класификация на професиите и длъжностите (НПКД), утвърдена със Заповед 742 от 27.12.2005 г. на министъра на труда и социалната политика, е посочено, че код 8321 Шофьор, тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона по НКП-96, по новата НПКД от 2005 г. е код 8324 2005. Това е кодът, вписан в продължение на трудова книжка 601/01.04.1997 г. за периода 01.09.2006 г. 26.07.2007 г. Гореизложените обстоятелства, които не са били обсъдени от пенсионния орган и от първоинстанционния съд, водят до извод, че положеният труд от 01.03.1993 г. до 31.12.1999 г. следва да бъде зачетен от втора категория на основание т. 53а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.) в хипотезата шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона. За периода 01.01.2000 г. 01.03.2000 г. и 14.04.2003 г. - 27.07.2007 г. трудът следва да бъде зачетен от втора категория на основание чл. 25, т. 2 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране. Обстоятелството, че работодателят не е запазил документи от трудовото досие на осигуреното лице, а пенсионният орган не е извършил проверка по изплащателните ведомости, не прехвърля доказателствена тежест върху осигуреното лице да установява категорията на труда и осигурителния си стаж с доказателства, различни от предвидените в чл. 40 от НПОС, като товарителници, пътни листове, отчети за командировки и т. н. Предвид изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество. Оспореният административен акт е материално незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен, а преписката върната на пенсионния орган за ново разрешаване на въпроса по заявление вх. 2113-15-4480/17.09.2019 г. при спазване на дадените в настоящето решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за разноски за двете инстанции, които при непредставен списък на разноските се установяват служебно от съда в размер общо на 1280 лв. (адвокатско възнаграждение за първа инстанция в размер на 650 лв., който не е прекомерен от гледна точка на обема на осъществената процесуална защита, 400 лв. адвокатско възнаграждение за втора инстанция, 200 лв. за експертиза и 30 лв. за държавна такса). Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,