Решение № 4536 от 30.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 518/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика (ОДОП) - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител гл. юриск. К. Мундова срещу решение 3735 от 03.12.2024 г., постановено по адм. дело 516/2024 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което по жалба на И. В. П. е отменен Ревизионен акт (РА) Р-040004230005878-091-001/29.03.2024 г. в частта, потвърдена с решение 58/18.06.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. Велико Търново при ЦУ на НАП относно установени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за 2022 г. в размер на 1747,77 лв. и лихви в размер на 210,60 лв. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно постановено поради нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че от съвкупната преценка на доказателствата се установява по категоричен начин, че ревизираното лице е реализирал разходи, които надхвърлят приходите през процесния данъчен период и съответно е налице основание за задължение за данък в установените от приходните органи размери. В тази връзка оспорва и кредитираното от съда заключение по назначената в хода на производството съдебно икономическа експертиза, като поддържа становище, че при изготвянето ѝ експертът е използвал неправилен подход при определянето на паричния поток на лицето. Изразява и възражение по отношение на допуснатите свидетелски показания в нарушение на чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК. Искането е за отмяна на съдебния акт в оспорената част. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът И. В. П. чрез процесуален представител адв. К. Петрова оспорва касационната жалба като неоснователна. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането ѝ по същество, настоящият съдебен състав съобрази следното: Първоначално производството е образувано по жалба И. В. П. против РА Р-040004230005878-091-001/29.03.2024 г., потвърден с решение 58/18.6.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. Велико Търново при ЦУ на НАП относно установени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 2020 г. 2022 г. в общ размер на 4 923,27 лв., в т.ч. главница и лихви. С молба от 24.09.2024 г., докладвана в съдебно заседание на 26.09.2024 г., първоинстанционната жалба е оттеглена в частта досежно установените с РА задължения за 2020 г. и 2021 г. Във връзка с описаното, с протоколно определение от 26.09.2024 г. е допуснато изменение на петитума на жалбата, като съдът е счел същата за предявена само в частта относно определените задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2022 г. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че за ревизирания период И. В. П. е местно лице, по смисъла чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ и съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗДДФЛ като такова е носител на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. По данни от Информационната система на НАП, за ревизирания период същият не е имал участие в търговски дружества, доходите му представляват заплащано трудово възнаграждение по сключен с Ивком ЕООД трудов договор от 30.11.2017 г. до 20.01.2020 г. Не са установени подадени от лицето годишни данъчни декларации ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. За ревизирания субект не са установени и подадени справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени доходи от извънтрудови правоотношения. В хода на ревизията органите по приходите са констатирали също, че ревизираното лице има сключен брак с Р. М. П., по отношение на която също е извършена ревизия, резултатът от която е взет предвид при определяне на данъчните задължения на И. П.. В хода на ревизионното производство са отправени искания за предоставяне на документи и обяснения до ревизираното лице и трети лица, извършени са насрещни проверки, в резултат на които е установено, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, а именно налице са данни за укрити приходи и декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Предвид изложеното, на ревизираното лице са връчени уведомления по чл. 17, ал. 1, т. 2 и чл. 124, ал. 1 от ДОПК и са изискани декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК с данни за имуществото, вида и размера на направените разходи, източници на доходи и участия в управителни и надзорни органи на юридически лица за ревизираните периоди. Констатирано е, че не е налице превишение на разходите над получените доходи и финансирания за 2018 г., 2020 г. и 2021 г. За 2019 г. е установено превишение на разходите на ревизираното лице над установените му доходи в размер на 503,38 лв., като органите по приходите са приели, че разминаването не е явно и съществено по смисъла на чл. 123, ал. 1 от ДОПК, поради което не са определили данъчна основа за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ. За 2020 г. и 2021 г. органите по приходите са установили, че И. П. е реализирал доходи по чл. 33 от ЗДДФЛ от продажба на недвижими имоти, които не са декларирани от него по съответния ред и съответно не са платени дължимите данъци. За 2022 г. е установено превишение на разходите над получените доходи в размер на 17 477,66 лв., квалифицирано от приходната администрация като облагаем доход по чл. 123, ал. 1 от ДОПК. При извършената съпоставка за 2022 г. са взети предвид налични парични средства в брой към 31.12.2022 г. в размер на 17 382,94 лв., представляващи открити в дома на лицето парични средства при извършен на 11.10.2022 г. обиск и изземване от органи на ГД БОП. В резултат на извършените процесуални действия и след анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, органите по приходите са определили данъчни основи за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ по реда на чл. 122 от ДОПК и данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2020 г. в размер на 675,00 лв. и лихва за просрочие в размер на 221,41 лв., за 2021 г. данък в размер на 1 686,33 лв. и лихва в размер на 382,16 лв. и за 2022 г. данък в размер на 1 747,77 лв. и лихва за просрочие в размер на 210,60 лв. В хода на съдебното производство за изясняването на факти и обстоятелства е допуснато провеждането на съдебно-икономическа експертиза, заключението по която е кредитирано от съда като компетентно и обективно изготвено и са разпитани свидетели. С обжалваното съдебно решение съдът е отменил РА в частта на определените задължения за 2022 г. и е отхвърлил жалбата в останалата част установените задължения за 2020 г. и 2021 г. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 120 от ДОПК. Не е констатирал съществени процесуални нарушения в хода на ревизията, проведена по особения ред, регламентиран в чл. 122 - 124 от ДОПК. По материалната законосъобразност на определения данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2022 г. съдът е приел, че фактическите констатации на приходните органи относно произхода на намерените при извършения обиск на лицето парични средства в размер на 17 477,66 лв. не се подкрепят от доказателствата по делото. От обясненията на лицето е установил, че част от процесните парични средства са собственост на дъщеря му, а друга, че е собственост на BG TRADING INTERNATIONAL, предназначени за закупуване на стока за хранителен магазин, находящ се в гр. Амстердам, като в тази връзка хода на съдебното производство са представени писмени доказателства, преведени на български език. От съдържанието на представеното извлечение от Търговския регистър на Нидерландия, копие от данъчната регистрация на посочения търговец, съдът е приел, че е оборена констатацията на приходната администрация, че няма доказателства този търговец да е действащ. На следващо място съдът е кредитирал представените разписки за получени суми, неоспорени от ответника в първоинстанционното производство, като е обсъдил същите и с оглед дадените в хода на производството свидетелски показания. В тази връзка е изложил мотиви, че разпитаните свидетели потвърждават получаването на посочените суми от представителя на чуждестранното дружество и предаването им на съпругата на ревизираното лице. Р. П., в качеството ѝ на свидетел е потвърдила гореописания механизъм за доставка на стоки с български произход, закупувани от територията на Р. България от нея и съпруга ѝ и транспортирането им до Нидерландия, Амстердам. Възражението на ответната страна в първоинстанционното производство по отношение на ограничението по чл. 164, ал. 1 от ГПК за недопускане на свидетелски показания за установяване на договорни отношения на стойност по - голяма от 5 000 лева, е отхвърлено от съда, като е приел, че в случая с представянето на разписките се потвърждават и дадените свидетелски показания. В допълнение е посочил, че в случая се касае за суми в повечето случаи под 5 000 лв., доколкото те са предавани с различни разписки на различни лица, а не в пълен размер от 15 932,94 лв. С оглед изложеното съдът е обосновал извод, че е доказан произходът на посочените средства и за процесната 2022 г. не е налице основание за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. Съдът е изложил мотиви, че дори и условно да се приеме, че произходът на средствата не е доказан, неправилно и в противоречие със закона органът по приходите е приел наличието на обстоятелства по 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК за процесните средства. С оглед установеното обстоятелство, че паричните средства са иззети в хода на наказателно производство като веществени доказателства, според съда не може да се обоснове изводът, че същите са собственост само на ревизираното лице, доколкото производството е насочено срещу него. Липсват и доказателства, че средствата са негова изключително лична собственост, предвид обстоятелството, че обискът е извършен в семейното жилище. На следващо място, съдът е изложил мотиви, че видно от изготвеното заключение по назначената съдебно икономическа експертиза за процесната година липсва превишение на разходите над декларираните приходи, доколкото вещото лице е използвало изготвения от органа по приходите паричен поток за процесния ревизиран период. С оглед изложеното е обосновал извод, че твърдяното от органа по приходите за 2022 г. превишение на разходите над приходите не е налице и не е налице основание за облагане по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК и е постановил отмяна на оспорения акт в тази част. За да отхвърли жалбата против РА в частта относно установените задължения за 2020 г. и 2021 г., след подробно изложение на установените в хода на ревизията факти и обстоятелства, съдът е обосновал изводи за материална законосъобразност на акта в тази част, като е приел, че органите по приходите са доказали наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК наличие на данни за укрити приходи от продажбите на двата процесни недвижими имота. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е валидно, но частично недопустимо. Независимо от допуснатото изменение на петитума на подадената първоинстанционна жалба и изричното посочване в коя част се обжалва акта, първоинстанционният съд се е произнесъл по законосъобразността на РА в цялост. Той не е съобразил, че предмет на спора, поставен пред него, е РА само в частта, с която са установено задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2022 г. Поради това като се е произнесъл по материалната законосъобразност на РА и в останалите му части, решаващият състав е постановил недопустимо решение, което в частта му свръх-петитум следва да се обезсили. Решението следва да се обезсили и в частта му за разноските, които са присъдени в полза на Национална агенция за приходите в размер на 298,66 лв. Производството в тази част следва да бъде прекратено. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК за допустимостта на решението касационният съд следи служебно. В останалата част решението на административния съд е правилно. Касационните оплаквания основно са за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на събраните по делото гласни доказателства. Първоинстанционният съд е обсъдил тези възражения и е изложил подробни мотиви по тяхната неоснователност. Настоящият касационен състав преценява като правилни изложените в решението аргументи за събраните по делото гласни доказателства досежно представените в хода на производството писмени разписки за предаване на суми, неоспорени от страна на приходната администрация по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК. На основание чл. 158 във връзка с чл. 57, ал. 2 от ДОПК дадените в хода на производството свидетелски показания са допустими относно обстоятелствата по предаването на процесните средства, доколкото за доказването на тези обстоятелства законът не изисква писмен документ. Извършената от съда преценка е в съответствие с чл. 172 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК и законосъобразно е прието, че от съвкупната преценка на доказателствата се установява произходът на паричните средства и не са налице основания за провеждане на ревизията по особения ред за процесната година. Изложените в решаващият състав мотиви по отношение на даденото в хода на производството заключение по назначената съдебно икономическа експертиза се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. По тези съображения настоящият състав преценява решението в тази му част като правилно постановено и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде оставено в сила и в частта на присъдените в полза на И. В. П. и неговия процесуален представител разноски. При този изход на спора разноски следва да се присъдят на ответника, но поради липса на предявена претенция, както и на доказателства, че същите са сторени, такива не се дължат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,