Решение № 71 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3118/2014 г.

Решение № 71 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3118/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, срещу решение № 329 от 17.01.2014 г., постановено по адм. дело № 6872/2013 г. на Административен съд София - град, с което е отменено Уведомително писмо (УП) с изх. № 02-010-6500/14248 от 21.07.2012 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта, с която е удържана сума в общ размер на 35 453,91 лв. както и в частта, с която съдът е осъдил ДФ "Земеделие" да заплати адвокатски хонорар в размер на 2310.00 лв. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна. Ответникът - Благовеста Любославова Коюнджийска от гр. Благоевград, община Благоевград, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. С писмено становище, чрез процесуалния си помощник оспорва жалбата срещу решението, в оспорената част за удържаната сума като изразява становище за неоснователност. Релевира доводи за недопустимост на жалбата, срещу решението в частта за разноските. Иска от съда да остави в сила решението на АССГ. Претендира присъждане на разноски по делото в настоящото производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на жалбата. Счита, че към момента на издаване на процесното уведомително писмо в оспорената част за удържаната сума, представляваща прихващане, по отношение на адресата на акта няма установени по законов ред задължения по наложени санкции за бъдещ период с акт, който да е влезнал в сила. В случая е установено, че УП № 02-010-6500/5839 от 2.10.2010 г. е оспорено и по отношение на него няма окончателно произнасяне от съда, като същото обстоятелство е налице и спрямо УП № 01-6500/631 от 18.01.2013 г., по което има неприключило съдебно производство. Оспорването на УП е пречка за прихващане, тъй като не е налице влязла в сила санкция, предхождаща издаването на оспореното УП. Изразява становище за правилно решение и в частта за разноските. Намира решението на Административен съд София-град за законосъобразно и предлага като такова да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна при следните съображения: С решение № 329 от 17.01.2014 г., постановено по адм. д. № 6872/2013 г. на Административен съд София-град е отменено по жалба на Благовеста Любославова Коюнджийска от гр. Благоевград, община Благоевград, Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. с изх. № 02-010-6500/14248 от 21.07.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта, с която е удържана сума в общ размер на 35 453,91 лв., представляваща съответно сбор от сума в размер на 17 508,52 лв. по схема НР1 2012 с дата 22.12.2011 г. и сума в размер на 17 945,39 лв. по схема СЕПП 2012 с дата 25.01.2012 г. За да постанови обжалвания резултат решаващият съд е установил, че оспореният административен акт е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия и при спазване на установената от закона форма. Приел е, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но е издаден при неправилно приложение на материалноправни разпоредби. Счел е за основателно възражението на жалбоподателката по отношение на удържаната сума в общ размер на 35 453,91 лв., тъй като прихващането е извършено в противоречие със закона и без да са налице законово предвидените основания за това. Установил е, че няма налице влезнал в сила АУПДВ, с който да е установена тази санкция, тъй като такъв въобще не е издаван. Санкцията за бъдещ период е наложена на жалбоподателката с уведомително писмо изх. № 02-010-6500/5839 от 2.10.2010 г., което е оспорено и отменено с влязло в сила решение № 13757 от 2.11.2012 г. по адм. дело № 9356/2012 по описа на ВАС и преписката е върната за ново произнасяне от административния акт. Издаденото въз основа на решението на ВАС ново уведомително писмо изх. № 01-6500/631 от 18.01.2013 г., с което отново са наложени същите санкции за бъдещ период също е оспорено по съдебен ред, като към настоящия момент съдебното производство все още не е приключило с влязло в сила решение. Съдът е приел, че към момента на издаването на оспореното уведомително писмо, а и към момента на постановяване на съдебното решение не е налице влезнало в сила уведомително писмо или друг акт, с който да са наложени санкции за бъдещ период, поради което е отменил обжалвания акт в оспорената част като незаконосъобразен, издаден в противоречие с материално правните разпоредби. Предвид изхода на делото съдът е осъдил административния орган да заплати разноски по делото съдебни разноски в размер на 2310 лв., от които 2000 лв. за адвокатски хонорар, 300 лв. - изслушване и приемане на съдебно-счетоводна експертиза и 10 лева - държавна такса. Върховният административен съд, в настоящият съд, при извършената касационна проверка счете, че обжалваното решение, в частта, с която е отменено УП, по отношение на удържана сумата в общ размер на 35 453,91 лв. е правилно по следните съображения: Безспорно е установена, че Благовеста Любославова Коюнджийска е кандидатствала с общо заявление за плащания на площ с УИН № 01/200611/64658 за финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и по Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони (НР1). В резултат на заявеното е изготвено уведомително писмо изх. № 02-010-6500/14248 от 21.07.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което са оторизирани в цялост заявените от кандидатката площи, но при изплащането е удържана сума в общ размер на 35 453,91 лв., представляваща съответно сбор от сума в размер на 17 508,52 лв. по схема НР1 и сума в размер на 17 945,39 лв. по схема СЕПП и за изплащане е останала сумата в размер на 1102,80 лв. Съгласно уточнението под Таблица 2, колона "Удържана сума" отразява приспаднати от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднатите суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФ "Земеделие". Не е спорно по делото, че влязъл в сила АУПДВ, с който да са установени санкции за бъдещ период в размер на 34 453, 91 лв. не съществува, тъй като такъв въобще не е издаван. Тази санкция е наложена на жалбоподателката с уведомително писмо изх. № 02-010-6500/5839 от 2.10.2010 г., което обаче е обжалвано и отменено с решение № 13757 от 2.11.2012 г. по адм. дело № 9356/2012 по описа на ВАС и преписката е върната за ново произнасяне на ответника. Въз основа на решението на ВАС е издадено ново уведомително писмо с изх. № 01-6500/631 от 18.01.2013 г., с което отново са наложени същите санкции за бъдещ период. Също отново е оспорено по съдебен ред от касационната жалбоподателка, но към настоящия момент съдебното производства все още не е приключило с влязло в сила съдебно решение. Въз основа на посочените факти и доказателства съдът е изложил правни изводи, които намират опора в приложимия материален закон и изцяло се споделят от настоящата инстанция. Безспорно е, че в българското законодателство институтът на прихващането (компенсация) е уреден в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), чл. 103 - чл. 105, като чрез прихващането се извършва взаимно погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях. Предпоставките за компенсация са - две насрещни и еднородни, изискуеми и ликвидни - установени по размер и основание, които предпоставки не са налице в конкретния казус. Съгласно разпоредбата на чл. 5б от Регламент № 885/2006 на Комисията без да се накърнява каквато и да е друга мярка по прилагане, предвидена в националните законодателства, държавите-членки уреждат всички неуредени задължения на бенефициента, установени в съответствие с националното законодателство, като ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция, натоварена с възстановяването на дължимите суми, към същия бенефициент. Следователно, задължението на бенефициера трябва да представлява установено вземане за разплащателната агенция. Приложимостта на тази разпоредба към намаленията, респ. санкциите се извежда от нормата на чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията, която определя, че редът за събиране на санкцията е посочен в чл. 5б на Регламент № 885/2006 г. на Комисията, а ако сумата не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с посочения чл. в течение на три календарни години след календарната година на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира. Цитираните разпоредби определят общия ред за събиране на санкциите за минали периоди, но за конкретните мерки по прилагането му препращат към националните законодателства. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК публични са държавните и общински вземания за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените средства от европейски земеделски фондове и от свързаното с тях национално съфинансиране. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП, която определя, че публичните държавни вземания на Разплащателна агенция, които са установени с административен акт, се събират по реда на ДОПК. Разпоредбата на чл. 165 от ДОПК категорично разпорежда, че събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган. Поради липсата на специален закон, който да въвежда друг ред за събиране на публични държавни вземания, съгласно тази разпоредба, санкциите могат да се удържат само след като актът за тяхното установяване влезе в сила. В случая административният орган е пропуснал производство по установяване на вземането си от земеделския производител и е пристъпил направо с процесния акт към удържане на суми. Това прихващане на суми е незаконосъобразно, не е в съответствие с цитираната норма на чл. 5б от Регламент № 885/2006, тъй като не е установено с надлежен АУПДВ, както по основание, така и по размер. Настоящият състав счита, че следва във всички случай, в които земеделският стопанин е получил недължими суми по каквито и да е схеми и мерки, то ДФЗ следва да ги установи по надлежния ред с акт за установяване на публично държавно вземане по основание и по размер. Вече законоустановените дължими суми могат да бъдат предмет на прихващане при следващи оторизации, при спазване правото на ЕС за извършване на такова прихващане. Предвид изложените съображения, настоящият касационен състав счита, че административният съд е изяснил релевантните за делото факти, обсъдил е доказателствата и възраженията, прилагайки относимите правни норми и е достигнал до правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Решението на съда в частта, с която е отменено УП, в оспорваната част, с която е удържана сума в общ размер на 35 453,91 лв. е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. При постановяването му не са допуснати пороци, които да съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Що се отнася до обжалването в частта относно присъдените разноските настоящата инстанция счита касационната жалба в тази част за частично основателна. Видно от приложените с преписката доказателствата, при повторното разглеждане на делото първоинстанционният съд е допуснал съдебно-счетоводна експертиза, във връзка с указанията дадени с решение № 8290 от 12.06.2013 г. по адм. дело 3410/2013 г. на ВАС, с което делото е върнато за ново разглеждане. Съдът е определил възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лв. и е указал на ответника в едномесечен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесен депозит по сметка на АССГ. С молба от 22.10.2013 г. от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е представено платежно нареждане за внесен от фонда депозит за вещо лице. Няма данни по дело, а и не се твърди жалбоподателката да е плащала по сметка на съда сумата от 300 лева - такса за вещо лице. Ето защо настоящата състав счита за неправилно решението в частта, с която първоинстанционният съд е осъдил ДФ "Земеделие" да заплати на жалбоподателката сумата над 2010 лв. до пълния размер от 2310 лв., поради което следва, решението в тази част да бъде отменено. Размерът на разноските в останалата част е правилно определен. Ответникът по касационната жалба е направил своевременно искане за присъждане на разноски, но не е представен списък, съгласно изискването на чл. 80 от ГПК, приложим субсидиарно. Към настоящия момент по приложението на тази норма е постановено и ТР № 6/2013 г. Основанието на съда, изразено в мотивите на това решение, е разграничението което се прави между съществуването на процесуалното право на разноски и надлежното му упражняване, предпоставка за което е представянето на списък на разноските. Настоящата инстанция приема, че когато се претендират разноски, следва да се представи списък, за да бъде сезиран надлежно съда да се произнесе по искането. Предвид изложеното и с оглед принципа на равнопоставеност на страните в процеса съдът счита, че искането, като неподкрепено с доказателствата изискуеми по закон, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд