Решение № 2694 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3309/2016 г.

Решение № 2694 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3309/2016 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "К. А." ЕООД, гр. И., против решение № 173/29.01.2016 г. постановено по адм. д. № 1358/2015 г. на Административен съд В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-17-1401774-091-01/17.12.2014 г. издаден от орган по приходите в ТД на НАП-В., потвърден с Решение № 24/3.04.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- В. при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че решението е неправилно в съответната обжалвана част, релевирани са касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски. Ответникът - Директор на Дирекция "ОДОП"- В. при ЦУ на НАП в писмено становище от процесуалния представител юрисконсулт поддържа, че касационната жалба е неоснователна. Моли атакуваното решение да бъде оставено в сила и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА в частта, с която на "К. А." ЕООД е определено задължение по ЗКПО за 2008 г. в размер на 12 280, 84 лв. и лихви за забава - 7 563, 69 лв. в резултат на непризнато право на преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 179 ЗКПО и лихви върху авансови вноски за 2009 г. в размер на 741, 63 лв. Въз основа на анализ на безспорно установените факти и приложимите законови разпоредби - чл. 179, ал. 2 ЗКПО, относими към преотстъпване на корпоративен данък, съдът е отхвърлил оспорването на РА, което е обосновал с неопроверганата констатация на ревизиращите органи, че не са доказани предпоставките по чл. 179, ал. 2 ЗКПО. Решението е правилно. Действащата за периода от 1.01.2007 г. до 31.12.2009 г. разпоредба на чл. 179 ЗКПО, Обн. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г. и отменена - ДВ, бр. 95/2009 г. в сила от 1.01.2010 г., предоставя право на преотстъпване на корпоративен данък в размер 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски производители, за данъчната им печалба от непреработената растителна и животинска продукция, в т. ч. от пчеларство, бубарство, сладководно рибовъдство от изкуствени водоеми и оранжерийно производство. Преотстъпването е допустимо, когато преотстъпеният данък се инвестира в данъчни дълготрайни материални и нематериални активи, необходими за извършване на посочените в ал. 1 дейности, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването. В случая за твърдяна инвестиция в изграждане на дълготраен материален актив "К. А." ЕООД се позовава на фактура № 97/22.12.2009 г. издадена от "С. П. и С." ООД с предмет "аванс по договор за СМР за обект /склад с. Л./". Изследваните документи, относими към строителството на процесния обект - склад в с. Л. установяват отношения между лица, различни от ревизираното. Договорът за строеж от 14.12.2009 г. на склада-навес е сключен между ЕТ "Д. - А. Д." (възложител) и "С. П. и С." ООД (изпълнител). Земята, върху която е извършен строежа и разрешението за строеж са на името на възложителя ЕТ "Д. - А. Д.". Строежът е приет с Констативен акт - Обр. 15 от 28.01.2011 г., подписан от възложителя ЕТ "Д. - А. Д." и изпълнителя "С. П. и С." ООД. Тези безспорни данни установяват собствеността на дълготрайния материален актив на лице, различно от ревизираното към периодите 2008-2009 години, поради което ползваното преотстъпване на данък за 2008 г. е при липса на законовите предпоставки за това, поради което отказът е законосъобразен. Всички последващи действия, счетоводни отразявания през м. 11.2011 г. като заведен актив в инвентарната книга на "К. А." ЕООД и последваща покупка на 25.06.2014 г. на поземлен имот от собственика ЕТ "Д.- А. Д." са неотносими към ревизираните периоди. Предвид изложеното посоченият актив не е придобит в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването на корпоративния данък, а именно до края на 2009 г., в какъвто смисъл е изискването на отменената, но действаща за периода разпоредба на чл. 179, ал. 2 ЗКПО, за което не са налице предпоставките за преотстъпване на данъка за 2008 г. При тези данни, решението с постановено отхвърляне на оспорването на РА е правилно и следва да бъде оставено в сила. На касатора разноски не се следват, а претенцията на процесуалния представител на ответната дирекция за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция следва да бъде уважена в размер на 1148 лв., съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,