Решение № 295 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6033/2015 г.

Решение № 295 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6033/2015 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 36 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по жалба на министъра на правосъдието срещу решението на Висшия съдебен съвет по т. 5.1 на протокол № 21 от заседанието, проведено на 29.04.2015 г., с което на основание чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ Петьо Велков Петров е освободен от длъжността "следовател" в Следствен отдел в Софийска градска прокуратура, считано от датата на вземане на решението.

I. От данните по делото е видно, че:

1. На 03.02.2015 г. почти всички медии в България публикуват съобщение, че "бившият министър на отбраната Николай Цонев е оправдан окончателно по делото, в което беше обвинен за даване на подкуп на следовател, за да прекрати разследване срещу него" и че "Върховният касационен съд излезе с оправдателна присъда като в мотивите се посочва, че следователят Петьо Петров, сега шеф на Столичното следствие, с намесата на службите, е имал за задача да провокира извършването на престъпление, за да компрометира тримата подсъдими по делото".

1. Оправдателната присъда на Върховния касационен съд всъщност е решение № 189 от 03.02.2015 г. по касационно наказателно дело № 515/2014 г., с което Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, е оставил в сила въззивно решение № 365 от 14.02.2014 г. по ВНОХД № 653/2013 г. на Софийски апелативен съд, НО, IV-ти състав, с което е потвърдена присъда № 310 от 29.10.2012 г. по НОХД № 4048/2010 г. на Софийски градски съд, НО, 24-ти състав.

1. Според чл. 307 от Наказателния кодекс, който преднамерено създава обстановка или условия, за да предизвика предлагане, даване или получаване на подкуп с цел да навреди на онзи, който даде или приеме подкупа, се наказва за провокация към подкуп. В мотивите на цитираното в предходната т. 2 решение Върховният касационен съд е посочил, че "провокацията към подкуп не е чуждо понятие за българското материално право, като преднамерено създаване на обстановка или условия, за да се предизвика предлагане, даване или получаване на подкуп с цел изобличаване на съответното лице" и че "в Постановление № 8 от 30.11.1981 г. по н. д. № 10/1981 г. Пленумът на ВС изрично е разяснил (...) че органите на властта следва не да улесняват, а да предотвратяват даването на подкуп".

По-нататък мотивите към посоченото решение на Върховния касационен съд продължават така:

"В най-общ план стандартът, развит в поредица от решения на ЕСъдПЧ, очертава следните принципни положения:

Съвременните предизвикателства и трудности при разследването на престъпления, свързани с организирана престъпност и корупция, особено в съдебната сфера, налагат в отделни случаи прилагането на специални тайни техники (като напр. ползване на агенти под прикритие, платени информатори и др.) за тяхното разкриване и събиране на доказателства с оглед предаването на извършителите на съд, но при спазването на ограниченията за наличието на ясна и предвидима процедура за разрешаване и контрол. Различен обаче е въпросът за възможността за използване на резултатите от тяхното прилагане като доказателства в съдебния процес и поставянето им в основата на осъдителна присъда. Спецификата на тези техники съдържа риск от злоупотреба от страна на агентите, участващи в разследването, който може да бъде проявен под формата на подстрекаване/подбуждане/склоняване/мотивиране/, респ. провокиране към извършване на престъпление. Такова поведение се определя като полицейска постановка/провокация (entrapment или police incitement), когато операцията е предприета и проведена с цел уличаване на конкретно лице в извършването на престъпление, което то не би извършило без намесата на участвалите в нея държавни служители, обичайно от състава на полицейските служби за сигурност или лица, действащи под техни инструкции и контрол. В такива случаи е налице нарушение по чл. 6 (1) от ЕКПЧ, при това от самото начало на разследването, което не може да бъде оправдано с обществения интерес в борбата срещу престъпността. Задачата на държавните органи, респ. на полицейските служители, е да предотвратяват и разследват престъпления, а не да ги предизвикват. Затова, когато се установят данни за такова поведение, е необходимо вътрешното право и съдебна практика, в изпълнение на задълженията си по чл. 13 от ЕКПЧ, да приложат такъв механизъм за защита, който да послужи за преодоляване на нарушението и елиминиране на неговите негативни последици.

Разработвайки концепцията си за полицейска провокация към извършване на престъпление, ЕСъдПЧ е извел няколко основни критерии за отграничаване на тези недопустими практики, извършвани от лица, определяни като агент-провокатори, от легитимните техники за разследване при ползване на агенти под прикритие. Предназначението им е да подпомогне разрешаването на ключовия въпрос - дали престъплението е щяло да се извърши без намесата на съответните агенти или те са упражнили такова въздействие върху лицето до степен да го мотивират/склонят/провокират към извършването му. В тези случаи се приема, че границите на допустима намеса е надхвърлена и е налице отклонение от изискването за пасивно по същността си разследване."

Анализирайки данните, установени в проведеното наказателно производство, Върховният касационен съд прави окончателните изводи, че в случая се касае за "реализирана от св. Петров (а това е следователят Петьо Велков Петров) провокация", защото "съдържанието на записаните със СРС разговори (...) по недвусмислен начин са очертавали, че до срещата между С. и св. П. Петров на 17.03.2010 г. (...), както и общата среща на С., П. и св. Петров на 18.03.2010 г. (...), нито един от подсъдимите не е знаел, нито е проявявал интерес към сл. дело № (...) за да се счита, че всеки един от тях е имал намерение или нагласа да въздействат за благоприятното му разрешаване в полза на Ц.; още по-малко от разговорите е било изводимо такова намерение на подсъдимия Ц.; изследвайки съдържанието и значението на всяка фраза от тези разговори, САС ясно е формулирал разбирането, че всъщност при тези първоначални контакти идеята за даване на подкуп съвсем не е възникнала самостоятелно при всеки един от подсъдимите, а очевидно е била имплантирана от св. П. Петров чрез неговото последователно и целенасочено упорито поведение в изпълнение на предварително разработен план и стратегия за протичане на срещите с участие на служители от МВР и ДАНС".

1. В дневния ред на заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 05.03.2015 г., по предложение на главния прокурор е включена нова т. 39 "Молба от Петьо Велков Петров за освобождаване от длъжност "следовател" в Следствен отдел в Софийска градска прокуратура, с ранг "следовател в НСлС", на основание чл. 165, ал. 1, т. 2 от ЗСВ; . С направеното предложение за разглеждане на тази молба, главният прокурор пояснява: "Колегата подава оставка и моли да бъде освободен от длъжността "следовател", като освобождаването му да се счита от 05 април 2015 г., т. е. със съответното 30-дневно предизвестие".

С незабавно и немотивирано решение по протокол № 13 от същата дата - 05.03.2015 г., Комисията по предложенията и атестирането е предложила Висшият съдебен съвет на основание чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ (при подадена оставка с молба вх. № 11-09-154 от 05.03.2015 г.) да освободи Петьо Велков Петров от длъжност, считано от 05.04.2015 г.

След оживена дискусия и въпреки допълнително изложените аргументи от главния прокурор, че "прокуратурата и системата имат пълния интерес да удовлетвори тази оставка и това лице да не работи в съдебната система" Висшият съдебен съвет с 12 гласа "за приемане на оставката", 4 гласа "против" и 2 "въздържали се", не приема оставката на Петьо Велков Петров.

1. В заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 26.03.2015 г., е било разгледано предложение на петима членове на Висшия съдебен съвет за налагане на дисциплинарно наказание на Петьо Велков Петров - следовател в Следствен отдел в Софийска градска прокуратура. Разискванията по това предложение са по своята същност аргументи (доводи) в подкрепа на оформените две становища по въпроса изтекли ли са в случая сроковете по чл. 310, ал. 1 ЗСВ, в рамките на които може да бъде образувано дисциплинарно производство.

Според първото становище, изразено от Комисията по дисциплинарните производства с направеното от нея предложение Висшият съдебен съвет да не образува исканото от петимата членове на Висшия съдебен съвет дисциплинарно производство поради изтичане на шестмесечния срок по чл. 310, ал. 3, изр. второ ЗСВ (а според тази разпоредба при нарушение по чл. 307, ал. 2, предложение трето и по чл. 307, ал. 4, т. 4 - т. е. при действия или бездействия накърняващи престижа на съдебната власт - сроковете по чл. 310, ал. 1 започват да текат от публичното оповестяване на действията, накърняващи престижа на съдебната власт), изискването за публично оповестяване е изпълнено, когато деянието е станало общоизвестно на максимално широк кръг граждани и организации. Установените от комисията данни са, че в електронната медия "Медиапул" е била публикувана (датата на публикацията не е посочена) статия, прочетена от 3847 лица, а друга статия, публикувана на електронния сайт "Капитал БГ" на 18.02.2014 г., е била прочетена от 10614 лица, т. е. с тези статии е било осъществено публично оповестяване на действията на следователя Петьо Велков Петров, накърняващи престижа на съдебната власт, поради което 6-месечният срок по чл. 310, ал. 1 ЗСВ е започнал да тече най-късно от датата на втората статия - 18.02.2014 г., когато е било открито нарушението по смисъла на посочената разпоредба (вероятно се визира материалът със заглавие "Следователят Петьо Петров преднамерено и злонамерено е подтиквал към подкуп Сантиров, Цонев и Попов" и подзаглавие "Действията на шефа на Столичното следствие не са нито законни, нито морални, отсече съдът", който е препечатка на материала със заглавие сайта за съдебна журналистика и разследвания " Съдебни репортажи" на 17.02.2014 г.).

Тук следва да бъде посочено и правилото на т. 8.1, б. "б", изречение второ от Правилата за дисциплинарната дейност на Висшия съдебен съвет (приети с решение на ВСС по протокол № 60 от 11.12.2014 г.), според което изискването за публично оповестяване на действието, което накърнява престижа на съдебната власт, е изпълнено, когато с оглед на конкретните факти деянието е станало общоизвестно на широк кръг граждани и организации.

Според второто становище началният момент, от който започва да тече (6-месечният) срокът по чл. 310, ал. 1 ЗСВ е обявяването на решението на Върховния касационен съд, защото основанието за дисциплинарната отговорност - неправомерното поведение на Петьо Петров - е установено именно в решението на ВКС и то по окончателен начин. Независимо, че ВКС практически е възприел и фактическите, и правните съображения, които са изложили преди това първоинстанционният и въззивният съд, техните - на първите две инстанции - съображения не са окончателни, не са стабилни и в такъв смисъл те до последния момент на произнасяне на върховната инстанция са подлежали на преоценка. Вярно е, според вносителите на предложението за образуване на дисциплинарно производство, изразили и поддържали това становище, че в случая става дума за фактическо поведение, което обаче не може да бъде възприето от трети лица, доколкото то предполага преценка на доказателствен материал по делото и съответната му правна оценка. С това правомощие са разполагали всички съдебни инстанции в проведеното наказателно производство, но в крайна сметка окончателна е само оценката на Върховния касационен съд и затова уронването на престижа на съдебната власт е налице едва когато е било окончателно установено.

В подкрепа на това становище е цитирано и друго правило от Правилата за дисциплинарната дейност на Висшия съдебен съвет - това по т. 7.3., според което под "узнаване" се разбира, че нарушението (действие или бездействие) в неговите съществени признаци е станало известно на някои от оправомощените субекти да правят предложение за налагане на дисциплинарно наказание на магистрат.

След проведено явно гласуване, с 10 гласа "за" образуване на дисциплинарно производство, 7 гласа "против" и 1 въздържал се, Висшият съдебен съвет е приел решение, че "не образува дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на Петьо Велков Петров - следовател в Следствен отдел на Софийска градска прокуратура, поради изтичане на шестмесечния срок по чл. 310, ал. 3, изр. II-ро във вр. с ал. 1 от ЗСВ".

Няма данни това решение да е било оспорено пред Върховния административен съд от вносителите на предложението. Вероятно поради т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 18.04.2006 г. по тълк. д. № 1/2006 г. на Общото събрание на съдиите от втора колегия на Върховния административен съд, според която членовете на Висшия съдебен съвет не могат да обжалват решенията му в това си качество.

1. В заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 09.04.2015 г., е било разгледано предложение вх. № 04-00-092 от 31.03.2015 г., направено от министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на Петьо Велков Петров. Съображенията на министъра на правосъдието, да направи това предложение, са:

"Провокацията към престъпление сама по себе си е престъпление, т. е. отличава се с най-висока степен на обществена опасност измежду противоправните деяния. Когато обаче деянието е извършено от орган на съдебната власт, неговата обществена укоримост е още по-значителна и съзнанието за това следва да бъде обективирано в недвусмислени и категорични действия от страна на призвания да защитава независимостта на съдебната власт неин кадрови орган, защото само така може да бъде даден знак на гражданите, че има нулева толерантност към действия, които компрометират самото правосъдие. В практиката си ЕСПЧ приема (...), че подстрекателството към престъпление нарушава съществено правото на справедлив процес на провокирания гражданин по чл. 6 ЕКПЧ, т.е. основната функция на съдебната власт по осъществяване на справедливо правосъдие. ЕСПЧ подчертава, че "общественият интерес от борба с престъпността не може да оправдае събирането на доказателства, получени чрез подстрекателство към извършване на престъпление", а задачата на органа на разследването е "да предотврати и разследва престъплението, а не да го предизвика". (Затова) Считам, че г-н Петьо Петров грубо е накърнил престижа на съдебната власт, тъй като е подбудил друго лице към престъпление и фактите, които обосновават това тежко дисциплинарно нарушение, са от такова естество, че установяването им е възможно само с окончателния съдебен акт на върховната съдебна инстанция по делото (...) Уронването на престижа на съдебната власт е обективен резултат и в конкретния случай той се причинява едва когато компетентният орган в правовата държава - съдът, установи истината за разглежданото по делото събитие и се произнесе дали е имало провокация към престъпление. Това означава, че уронването на престижа на съдебната власт от магистрат, подтикващ друг магистрат към престъпление, е извършено не когато са публикувани първите материали в медиите за висящия процес, в които се възприема една от версиите за достоверна, а когато с влязъл в сила съдебен акт въпросът е решен окончателно. Въпреки че факти за противозаконното поведение на следователя Петков се съдържат и в мотивите към присъдата на Софийския градски съд, и в решението на Софийския апелативен съд, с оглед възможността за преоценка на обстоятелствата от върховната съдебна инстанция, стабилното им установяване и публично оповестяване се извършва именно с крайното решение на Върховния касационен съд, от което започва да тече срокът на давността."

Комисията по дисциплинарните производства е направила предложение Висшият съдебен съвет да не образува дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на Петьо Велков Петров поради изтичане на шестмесечния срок по чл. 310, ал. 3, изр. II-ро във вр. с ал. 1 от ЗСВ, основано на следните мотиви:

"Комисията не приема тезата на предложителя във връзка с началния момент, от който тече срокът по чл. 310, ал. 3 ЗСВ. Твърдението, че срокът в разглеждания случай започва да тече от датата на обявяване на решението на Върховния касационен съд, а именно 03.02.2015 г., не отговаря на точния смисъл на закона. Вносителят на предложението е посочил изрично, че "факти за противозаконното поведение на следователя Петков се съдържат и в мотивите на присъдата на Софийски градски съд, и в решението на Софийския апелативен съд". Тези два съдебни акта са съответно от 29.10.2012 г. и 14.02.2014 г. Лесно се установява, че има многобройни публикации в медиите през този период, които правят публично достояние твърдяното противозаконно поведение на следовател Петров. През този период действията на следовател Петров, за които се твърди, че съставляват дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 от Закона за съдебната власт, са узнати от органите по чл. 312, ал. 1 от същия закон, включително и от членовете на Висшия съдебен съвет".

В подкрепа на изразеното от нея становище, Комисията по дисциплинарните производства сочи и обстоятелството, че с решение по протокол № 15 от 26.03.2015 г. ВСС не образува по предложение вх. № 11-00-005 от 11.03.2015 г. на петима членове на съвета дисциплинарно производство срещу Петьо Велков Петров, поради изтичане на шестмесечния срок по чл. 310, ал. 3, изр. II-ро във вр. с ал. 1 от ЗСВ.

След проведено гласуване при получени 13 гласа "за" предложението на Комисията по дисциплинарните производства и 9 гласа "против" това предложение (при нито един въздържал се) Висшият съдебен съвет отново е отказал да образува дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на Петьо Велков Петров със същите мотиви: "поради изтичане на 6-месечния срок по чл. 310, ал. 3, изречение второ, във връзка с ал. 1 от ЗСВ".

1. Министърът на правосъдието е оспорил пред Върховния административен съд отказа на Висшия съдебен съвет да образува дисциплинарно производство. С определение № 9047 от 27.07.2015 г. по адм. д. № 5517/2015 г. Върховният административен съд (тричленен състав на шесто отделение) е отменил "решение на Висшия съдебен съвет, по т. 15 от протокол № 19/09.04.2015 г., с което не е образувано дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на Петьо Велков Петров - следовател в следствен отдел в Софийска градска прокуратура" и е върнал "материалите по преписката на Висшия съдебен съвет за продължаване на производството чрез извършване на дължимите административнопроизводствени действия, отчитайки указанията по прилагане на закона, дадени в мотивите на определението". Този резултат тричленният състав на Върховния административен съд, шесто отделение, е основал на следното свое становище, изложено в мотивите към определението:

" (...) фактите на които се позовава министърът на правосъдието като основания за образуване на дисциплинарното производство, обобщени като провокация към престъпление, отличаващо се с висока степен на обществена опасност, са публично оповестени в окончателен вид с решението на Върховния касационен съд, с което е потвърдено въззивното решение на Апелативен съд София. Едва тогава е влязла в сила и присъдата на Софийски градски съд, пораждайки характерните за съдебните актове правни последици. Независимо, че Върховният касационен съд е възприел голяма част от фактическите и правни съображения на предходните съдебни инстанции последните до постановяването на касационното решение нямат безспорен характер и не могат да бъдат самостоятелно основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност. Ирелевантни при наличие на висящо съдебно производство са публикациите в медиите. Същите независимо дали са в печатно издание или електронен сайт нямат характер нито на официален, нито на частен документ с удостоверителен или диспозитивен характер. Те са от категорията печатни материали, визирани в чл. 187 ГПК, приложим по силата на чл. 144 АПК и в административния процес. Тези материали могат да бъдат доказателство за съществуване на публикацията, но не и за нейната достоверност. Съдържащата се в тях информация подлежи на самостоятелно доказване. (В този смисъл е и константната съдебна практика - виж решение № 651 от 23.07.1985 г. по гр. дело № 372/1985 г. на II ГО на Върховния съд; решение № 1496/05.02.2010 г. по адм. дело № 558/2010 г. на IV отд. на Върховния административен съд; определение № 299/18.03.2009 г. по гр. дело № 355/2009 г. на III ГО на Върховния касационен съд; решение № 3874/16.06.2000 г. по адм. дело № 5655/1999 г. на I отд. на Върховния административен съд; решение № 10190/08.12.2004 г. по адм. дело № 596/2004 г. на V отд. на Върховния административен съд, решение № 13200 от 5.11.2014 г. по адм. д. № 6621/2014 г. на VI отд. на Върховния административен съд и др.). Отчитайки датата на постановяване на решение № 189/03.02.2015 г. по касационно наказателно дело № 515/2014 г. на Върховния касационен съд и датата на предложението на министъра на правосъдието за образуване на дисциплинарно производство - вх. № 11-04-27 от 31.03.2015 г., настоящият състав на Върховния административен съд намира, че не е изтекъл срока по чл. 310, ал. 3, изр. второ във връзка с ал. 1 от ЗСВ за образуване на дисциплинарно производство срещу Петьо Велков Петров, поради което оспореното решение на Висшия съдебен съвет, по т. 15 от протокол № 19/09.04.2015 г. е незаконосъобразно (...)".

С определение № 10739 от 15.10.2015 г. по адм. дело № 11015/2015 г. петчленен състав на Върховния административен съд е оставил без разглеждане като процесуално недопустима подадената от Висшия съдебен съвет частна жалба срещу определението на тричленния състав. Така това определение като окончателен (влязъл в сила) съдебен акт има сила за страните по делото - Висш съдебен съвет, министъра на правосъдието и заинтересованото лице Петьо Велков Петров, а като съдебен акт, с който се отменя отказ на Висшия съдебен съвет да образува дисциплинарно производство, в което да разгледа по същество предложението на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на Петьо Велков Петров, определение № 9047 от 27.07.2015 г. по адм. д. № 5517/2015 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, има действие по отношение на всички - чл. 177, ал. 1 във връзка с чл. 236 и чл. 228 АПК.

1. След отказа да образува дисциплинарно производство по предложението на министъра на правосъдието, изразен с оспореното от министъра решение по т. 15 на протокол № 19 от 09.04.2015 г., Висшият съдебен съвет с процесното решение (спорът за чиято законосъобразност е предмет на настоящето съдебно производство) по т. 5.1 на протокол № 21 от заседанието, проведено на 29.04.2015 г., на основание чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ (при подадена оставка) е освободил Петьо Велков Петров от длъжността "следовател" в Следствен отдел в Софийска градска прокуратура, считано от датата на вземане на решението.

От съдържанието на представения по настоящето дело пълен стенографски протокол от това заседание на Висшия съдебен съвет е видно, че по повторно направеното предложение от Комисията по предложенията и атестирането за приемане на подадената от Петьо Велков Петров оставка са били изразени две групи становища по:

• приложимостта в този случай на правилото по чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК, според което една от предпоставките за провеждане на административно производство е липса на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване, и

• по приложимостта на правилото по чл. 166, ал. 3 ЗСВ, според което съдия, прокурор или следовател не може да бъде освободен от длъжност по чл. 165, ал. 1, т. 2 (при подадена оставка), ако срещу него е образувано дисциплинарно производство.

Според едното становище във Върховния административен съд има висящо адм. д. № 3863/2015 г., образувано по жалба на Петьо Велков Петров срещу решението на Висшия съдебен съвет по т. 39 на протокол № 10 от 05.03.2015 г., с което не е приета подадената от него оставка (виж по-горе т. 4 от тези мотиви), поради което е налице пречка по чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК (висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване) за преразглеждане на молбата от 05.03.2015 г., както и на всяка последваща молба, с която Петьо Велков Петров подава оставка и прави искане да бъде освободен от длъжност на основание чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ.

Според друго становище налице е процесуална пречка и по чл. 27, ал. 2, т. 6 АПК - предпоставка за допустимост на административното производство могат да бъдат и други специални изисквания, установени със закон, каквото е изискването на чл. 166, ал. 3 ЗСВ, а в случая Висшият съдебен съвет е сезиран с предложение за образуване на дисциплинарно производство, отказът по което също не е влязъл в сила, защото е оспорен от вносителя на предложението пред Върховния административен съд. Очевидно тук се визира жалбата на министъра на правосъдието, регистрирана в деловодството на Висшия съдебен съвет с вх. № 04-00-108 от 23.04.2015 г. и обсъдена в предходната т. 7 от тези мотиви.

При проведеното гласуване 15 от членовете на Висшия съдебен съвет са подкрепили предложението на Комисията по предложенията и атестирането, а 7 са били против това предложение (при нито един въздържал се). Следователно е налице и неизразено изрично становище, което е противоположно на изложените от изказалите се на това заседание членове на Висшия съдебен съвет.

1. Министърът на правосъдието е оспорил това решение на Висшия съдебен съвет със следните доводи:

"Решението е незаконосъобразно, прието е в нарушение на чл. 166, ал. 3 ЗСВ, съгласно чиято разпоредба следовател не може да бъде освободен от длъжност по чл. 165, ал. 1, т. 2 от ЗСВ, ако срещу него е образувано дисциплинарно производство, до приключване на производството. В конкретния случай, макар да няма все още образувано дисциплинарно производство срещу г-н Петров, ВСС е сезиран с такова искане, по което се е произнесъл с решение и то е оспорено от мен пред Върховния административен съд по предвидения в закона ред, жалба изх. № 11-04-27 от 23.04.2015 г. на МП, вх. № 04-00-108 от 23.04.2015 г. на ВСС. Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 и 2 АПК е налице висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване на съответния акт. (...) Целта на закона - чл. 166, ал. 3 ЗСВ - е да се предотврати възможността на съдиите, прокурорите и следователите да упражняват правото си на оставка за избягване на дисциплинарно производство срещу тях и на последиците от дисциплинарно наказание."

II. По това оспорване е образувано настоящето адм. д. № 6033/2015 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, по което този съд с определение от 29.05.2015 г. е конституирал страните така: оспорващ - министърът на правосъдието; ответник по оспорването - Висш съдебен съвет; заинтересувана страна - Петьо Велков Петров.

А. По допустимостта на оспорването:

1. В проведеното на 29.09.2015 г. съдебно заседание процесуалният представител по пълномощно на Висшия съдебен съвет е направил възражение за процесуална недопустимост на жалбата, поради липса на правен интерес за министъра на правосъдието.

В писмено становище от 17.12.2015 г., имащо характер на писмена защита по делото, процесуалният представител на Висшия съдебен съвет е аргументирал това свое становище така:

"Правният интерес трябва да бъде реален и съществуващ (...), а при съществуващата към момента на оспорването фактическа обстановка не е налице правен интерес за жалбоподателя от оспорване на решението на ВСС (...), тъй като с обжалвания административен акт не се засягат негови права и интереси, съществуващи към подаването на жалбата (...) В конкретния случай правният интерес би съществувал към момента на оспорването единствено при условие, че към този момент беше осъществена законоустановената предпоставка по чл. 166, ал. 3 от ЗСВ - образувано дисциплинарно производство. Твърдението за бъдещо обстоятелство, възникването на което е основано на субективното очакване на жалбоподателя от една страна, а от друга е опосредствано от множество фактори, при това намиращи се извън контрола на оспорващия, не може да обуслови правния му интерес и да бъде твърдение за незаконосъобразност на оспореното решение за освобождаване от длъжност."

1. Своето становище за наличие на правен интерес от оспорването министърът на правосъдието е изразил още с жалбата, а упълномощените от него процесуални представители са повторили това становище в представените от тях по делото писмени бележки, които имат характер на писмена защита. То е основано на следните аргументи:

"След като законодателят е възложил на министъра на правосъдието правомощия по чл. 312, ал. 1, т. 5 от ЗСВ да прави предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу съдии, прокурори и следователи, и същото е упражнено по отношение на следователя Петьо Петров, то това правомощие следва да е обезпечено с адекватна съдебна защита за неговото ефективно осъществяване. (А) с оспореното по настоящето дело решение на ВСС се създава невъзможност да бъде осъществено дисциплинарно производство по направеното предложение от министъра на правосъдието, по което има влязло в сила определение по адм. д. № 5517/2015 г. по описа на ВАС, тричленен състав, потвърдено с определение по адм. д. № 11015/2015 г. по описа на ВАС, петчленен състав."

1. Участващият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура е дал заключение по чл. 16, ал. 3 АПК за процесуална допустимост на оспорването.

1. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че възражението за процесуална недопустимост на оспорването е неоснователно, поради следните съображения:

В мотивите към решение № 189 от 03.02.2015 г. по нак. дело № 515/2014 г. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, изрично е посочил, че "обстоятелството, че подсъдимият (Петър) Сантиров се е поддал и се е съгласил да посредничи, а впоследствие подсъдимият (Тенчо) Попов е обсъждал детайли от предложената му от свидетеля (Петьо) Петров корупционна сделка, не променя по никакъв начин безспорно установеното положение за осъществената от свидетеля Петров провокация, без която случаят не би имал това развитие". И още: "Внимателният прочит на мотивите на въззивната инстанция (...) разкрива картината на емблематичен пример за полицейска провокация, инсценирана и проведена с участието на свидетеля П.Петров под ръководството на лица от службите за сигурност, полицията и държавното обвинение".

Приетите за установени в този случай релевантни факти и основаните на тях правни изводи поставят за разрешаване два съществени въпроса: извършил ли е следователят Петьо Велков Петров деяние, което е престъпление по чл. 307 от Наказателния кодекс и едновременно с това е дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ, защото накърнява престижа на съдебната власт.

По делото няма данни как е разрешен първият от тези въпроси. Общоизвестно е, че в редица медии се появиха съобщения, някои от които със заглавие "Прокуратурата отказа да разследва Петьо (...)". Така например, едно от тези съобщения е, че "в отговор на официално запитване по темата пред Mediapool говорителят на СГП Павел Панов съобщава, че не са били открити данни за извършено от магистрата престъпление по делото за даване на подкуп срещу бившия министър Николай Цонев, съдия Петър Сантиров и финансиста Тенчо Попов (но) говорителят на СГП не уточнява какви са били доводите на прокуратурата да е на противоположно мнение от съда, заявявайки само, че това било въпрос на лична преценка" (www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/03/31/2503808_prokuraurata _otkaza_da_razsledva_petyo_evroto/).

Становището на прокуратурата, че "осъществената от свидетеля Петров провокация, без която случаят не би имал това развитие" (според ВКС) не е престъпление по чл. 307 от Наказателния кодекс, повишава обществения интерес какъв ще бъде отговорът на компетентните органи и институции по втория въпрос - това деяние е ли дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ.

Петима членове на Висшия съдебен съвет са изразили становище, че окончателно установената с решение № 189 от 03.02.2015 г. по нак. дело № 515/2014 г. на Върховния касационен съд, второ наказателно отделение, провокация към престъпление е дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ, защото, чрез тиражираната от медиите информация за нея, тя накърнява престижа на съдебната власт. С решението си по т. 4 от допълнителните точки на дневния ред по протокол № 15 от заседанието, проведено на 26.03.2015 г., Висшият съдебен съвет на основание чл. 310, ал. 1, изр. 2-ро ЗСВ отказва да образува дисциплинарно производство срещу Петьо Велков Петров "поради изтичане на шестмесечния срок по чл. 310, ал. 3, изр. II-ро във вр. с ал. 1 от ЗСВ" (виж по-горе т. I. 5. от тези мотиви). Доколкото в съдебната практика актовете на Висшия съдебен съвет се приемат за правни актове от категорията на индивидуалните административни актове, този отказ на Висшия съдебен съвет да образува дисциплинарно производство, респ. решението, с което той е изразен, по своята същност е декларативен индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 2 АПК, с който Висшият съдебен съвет установява, че 6-месечният срок по чл. 310, ал. 1 ЗСВ в случая е изтекъл и това обстоятелство представлява правопрекратяващ, респ. правопрепятстващ юридически факт (който прекратява правото на петимата членове на ВСС да инициират дисциплинарно производство, респ. който препятства правомощието на ВСС като му забранява да образува дисциплинарно производство), с чието възникване правото за иницииране, респ. правомощието за образуване на дисциплинарно производство са преклудирани (прекратени) и не съществуват. Страни в правоотношението, по което е постановен отказът, са само петимата членове на Висшия съдебен съвет, вносители на предложението за налагане на дисциплинарно наказание и Висшият съдебен съвет като дисциплинарно наказващ орган, до който е отправено предложението. Министърът на правосъдието и останалите органи по чл. 312, ал. 1 ЗСВ не са страни в това правоотношение. Индивидуалните административни актове, вкл. и декларативните административни актове имат действие само за страните в правоотношението, по което са издадени. Поради това решението на Висшия съдебен съвет по т. 4 от допълнителните точки на дневния ред по протокол № 15 от заседанието, проведено на 26.03.2015 г., влязло във формална сила като неоспорено от вносителите на предложението, няма действие по отношение на министъра на правосъдието и не засяга правомощието му по чл. 312, ал. 1 ЗСВ да направи предложение за налагане на дисциплинарно наказание на Петьо Велков Петров.

Министърът на правосъдието е упражнил своето правомощие по чл. 312, ал. 1 ЗСВ. С решението си по т. 15 на протокол № 19 от 09.04.2015 г. Висшият съдебен съвет е отказал да образува дисциплинарно производство със същите мотиви, с които е отказал да образува дисциплинарно производство срещу Петьо Велков Петров по предложение на петимата негови членове - "поради изтичане на шестмесечния срок по чл. 310, ал. 3, изр. II-ро във вр. с ал. 1 от ЗСВ" (виж по-горе т. I. 6.). Това решение обаче не е влязло във формална сила, поради което не поражда действие по отношение на страните в правоотношението. А с неговата отмяна от Върховния административен съд е възстановена висящността на предложението (искането) на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на Петьо Велков Петров и по това предложение няма влязло в сила решение на Висшия съдебен съвет.

Още с решение № 1 от 14.01.1999 г. по конст. д. № 34/1998 г. Конституционният съд на Република България изрази становище, че министърът на правосъдието може да прави предложения за възбуждане на дисциплинарно производство срещу всички съдии, прокурори и следователи, и това негово правомощие не нарушава независимостта на съдебната власт, защото "в крайна сметка последна дума има ВСС, който взема решението". Разделението на властите не означава, според Конституционния съд, че те не следва да взаимодействат и да не функционират съгласувано. Напротив - трите власти са обвързани с отношения на взаимен контрол и възпиране, които са заложени в Конституцията. Разделението на властите не трябва да води до изолация, а до сътрудничество и взаимодействие между тях. В процесния случай, предмет на настоящето дело, такова сътрудничество и взаимодействие липсват. Освобождаването на Петьо Велков Петров от длъжност при подадена от него оставка прави безпредметно предложението на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание, поради което министърът на правосъдието има личен и пряк правен интерес от оспорването на това решение на Висшия съдебен съвет. Подадената от него жалба е процесуално допустима и заявеният с нея правен спор следва да бъде разрешен по същество.

Б. Становищата на страните по съществото на делото:

1. Според процесуалните представители на министъра на правосъдието спорът за допустимостта на предложеното от него дисциплинарно производство е преюдициален по отношение на искането на Петьо Велков Петров да бъде освободен от длъжност при подадена оставка, поради което висящността на този спор е законова пречка по чл. 166, ал. 3 ЗСВ Петьо Велков Петров да бъде освободен от длъжност на основание чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ (при подадена от него оставка). Приетото от Висшия съдебен съвет решение, с което е приел оставката, противоречи на целта на чл. 166, ал. 3 ЗСВ

1. Според процесуалния представител на Висшият съдебен съвет съдия, прокурор и следовател може да бъде освободен от длъжност при подадена от него оставка, ако:

а) оставката е подадена най-малко с едномесечно предизвестие,

б) подалият оставка магистрат е изготвил всички актове по делата и преписките, които са му разпределени и

в) срещу него не е образувано дисциплинарно производство, което не е приключило.

В случая тези предпоставки са били налице. Министърът на правосъдието не оспорва констатацията на Висшия съдебен съвет, че към датата на оспореното решение срещу следовател Петьо Петров не е имало, а и понастоящем все още няма образувано дисциплинарно производство. Поради това доводът на министъра на правосъдието, че оспореното от него решение на Висшия съдебен съвет е прието в нарушение на забраната по чл. 166, ал. 3 ЗСВ, е неоснователен.

1. Неоснователен е, според процесуалния представител по пълномощно на Висшия съдебен съвет и аргументът, че при приемането на оспореното от министъра на правосъдието решение е била нарушена разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК, защото този порок е саниран - с влязло в законна сила определение № 6524 от 03.06.2015 г. по адм. д. № 3863/2015 г. Върховният административен съд, шесто отделение, е оставил без разглеждане жалбата на Петьо Велков Петров срещу първоначалния отказ на Висшия съдебен съвет да го освободи от длъжност при подадена оставка и е прекратил образуваното по тази жалба съдебно производство.

1. Участващият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура е дал заключение по чл. 16, ал. 3 АПК за неоснователност на оспорването. Заключението е основано на следните аргументи:

а) независимо от влязлото в законна сила определение № 9047 от 27.07.2015 г. по адм. д. № 5517/2015 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, шестмесечният срок по чл. 310, ал. 1 ЗСВ, който е започнал да тече от 03.02.2015 г. (на която дата, с разгласяването от медиите на приетата от наказателните съдилища за осъществена от следователя Петьо Велков Петров провокация към престъпление, накърняването на престижа на съдебната власт е станало факт), е изтекъл на 27.08.2015 г. и вече е пречка по чл. 310, ал 1, изр. 2-ро ЗСВ за образуване на дисциплинарно производство;

б) а тригодишният срок по чл. 310, ал. 1 ЗСВ, който е започнал да тече от извършването на твърдяното от министъра на правосъдието дисциплинарно нарушение в периода 17.03.2010 г. - 01.04.2010 г., е изтекъл още към 01.04.2013 г. и поради това също така е пречка по чл. 310, ал. 1, изр. 2-ро ЗСВ за образуване на дисциплинарно производство;

в) оспореното от министъра на правосъдието решение на Висшия съдебен съвет не е в нарушение на чл. 166, ал. 3 ЗСВ, тъй като липсва акт на дисциплинарно наказващия орган за образуване на дисциплинарно производство, а такъв акт не може да бъде издаден поради забраната по чл. 310, ал. 1, изр. 2-ро ЗСВ, въпреки позитивния за министъра на правосъдието окончателен резултат по адм. д. № 5517/2015 г. на ВАС-VI отд.

III. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че оспорването е основателно поради следните съображения:

1. Първоначалната редакция на чл. 310, ал. 3 ЗСВ (обн., ДВ, бр. 64 от 2007 г.) е: "Когато нарушението се изразява в бездействие, сроковете по ал. 1 започват да текат от откриването му".

На 09.01.2009 г. в Народното събрание е внесен Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (вписан в регистъра под № 902-01-3 от 09.01.2009 г.), с § 81, т. 2 на който се предлага в ал. 3 на чл. 310 да се създаде ново изречение второ със следното съдържание: "При нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 сроковете по ал. 1 започват да текат от публичното оповестяване на действията, уронващи престижа на съдебната власт". В мотивите към законопроекта обяснението на причините, поради които се предлага това допълнение на чл. 310, ал. 3 ЗСВ, е съвсем кратко, но пределно ясно: "Извършването на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, е най-тежкото дисциплинарно нарушение, поради което сроковете, свързани с него, започват да текат от публичното оповестяване на действията, уронващи престижа на съдебната власт".

Този Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт е приет окончателно на 23.04.2009 г. и е обнародван в Държавен вестник, бр. 33 от 30.04.2009 г. § 76, т. 2 на този закон гласи така: "В ал. 3 (на чл. 310) се създава изречение второ: "При нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 сроковете по ал. 1 започват да текат от публичното оповестяване на действията, уронващи престижа на съдебната власт."

С определение № 9047 от 27.07.2015 г. по адм. д. № 5517/2015 г. Върховният административен съд, шесто отделение, е приел, че по силата на чл. 310, ал. 3, изр. второ ЗСВ сроковете по ал. 1 са започнали да текат от датата, на която е постановено решение № 189 от 03.02.2015 г. по нак. дело № 515/2014 г. на Върховния касационен съд, второ наказателно отделение (виж по-горе т. I. 7., която съдържа подробен цитат от мотивите към това определение), поради което отказът на Висшия съдебен съвет да образува дисциплинарно производство по предложението на министъра на правосъдието е незаконосъобразен.

1. С посоченото определение Върховният административен съд е върнал "материалите по преписката на Висшия съдебен съвет за продължаване на производството чрез извършване на дължимите административнопроизводствени действия, отчитайки указанията по прилагане на закона, дадени в мотивите на определението". Въпреки разпоредбата на чл. 316, ал. 2 ЗСВ, според която дисциплинарното производство се образува в 7-дневен срок от постъпване на предложението и определението на Върховния административен съд, Висшият съдебен съвет все още не е образувал дисциплинарно производство по предложението на министъра на правосъдието - с решение по т. 78 от допълните точки на протокол № 56 от заседанието, проведено на 12.11.2015 г. Висшият съдебен съвет на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК е спрял производството по това предложение.

Това решение на Висшия съдебен съвет е оспорено от министъра на правосъдието и по подадената от него жалба е образувано адм. д. № 13787/2015 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. Като процесуално волеизявление на Висшия съдебен съвет то е без правно значение по настоящето съдебно производство, но има значение в един друг аспект, а именно:

То е взето по предложение на Комисията по дисциплинарните производства. От направените изказвания от членове на Висшия съдебен съвет по предложението на комисията и от обстоятелството, че по тази т. 78 са гласувани три предложения - това на комисията да се спре производството по предложението на министъра на правосъдието (получило 9 от 19 гласа - виж стр. 142 на пълен стенографски протокол № 56), второто предложение е да се образува дисциплинарно производство и то да се спре (получило 8 гласа "за"), и третото предложение е било "да се отложи точката" (получило 2 гласа) - както и от посоченото в това решение правно основание за неговото приемане (чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК), е видно, че същественият въпрос за Комисията по дисциплинарните производства и за 9-те члена на Висшия съдебен съвет, подкрепили внесеното от нея предложение, е дали е допустимо да бъде образувано дисциплинарно производство срещу лице, което е освободено от заеманата длъжност "следовател" по подадена от него оставка, реално е напуснало съдебната система и вече е вписано като адвокат.

1. Един от аргументите, изложени от Комисията по дисциплинарните производства, е, че с определение от 17.06.2015 г. по настоящето адм. д. № 6033/2015 г. е отхвърлено "искането на министъра на правосъдието да бъде спряно изпълнението на решението на Висшия съдебен съвет по т. 5.1 на протокол № 21 от заседанието, проведено на 29.04.2015 г., с което Петьо Велков Петров, следовател в Следствен отдел в Софийска градска прокуратура е освободен от заеманата длъжност на основание чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ".

Този аргумент очевидно не държи сметка за две съществени обстоятелства:

а) че според чл. 36, ал. 1, изр. 2-ро ЗСВ жалбата не спира изпълнението на оспореното решение на Висшия съдебен съвет, освен ако съдът реши друго и

б) че при направената служебна проверка по искането за спиране е било установено, че оспореното от министъра на правосъдието решение на Висшия съдебен съвет по т. 5.1 на протокол № 21 от заседанието, проведено на 29.04.2015 г., е било незабавно изпълнено още в същия ден (29.04.2015 г.).

Спирането на изпълнението по своята същност е обезпечителна мярка, чиято цел е да предпази от предстоящо засягане (по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, разяснен от Конституционния съд още с тълк. реш. № 21 от 26.10.1995 г. по к. д. № 18/1995 г.) субективното право, за което се твърди, че е застрашено от оспорен пред съда като незаконосъобразен административен акт (в хипотезата на чл. 36, ал. 1 ЗСВ - оспорено решение на ВСС). Незабавното изпълнение на оспореното от министъра на правосъдието решение на Висшия съдебен съвет прави безпредметно едно съдебно постановено спиране, защото след незабавното изпълнение вече няма какво да бъде спряно. И това становище на настоящия тричленен състав е споделено от петчленния състав, който с определение № 9210 от 07.08.2015 г. по адм. д. 8775/2015 г. е оставил в сила определението от 17.06.2015 г. по настоящето адм. д. № 6033/2015 г., приемайки и това, че "са логични и намират опора в съдебната практика мотивите на първостепенния съд, че когато актът е изпълнен, искането (за неговото спиране) няма предмет, респ. търсената временна защита да се предотврати възможност от нежелана промяна на субективното материално право не може да бъде осъществена".

Обстоятелството, че оспореното от министъра на правосъдието решение на Висшия съдебен съвет по т. 5.1 на протокол № 21 от заседанието, проведено на 29.04.2015 г., е било незабавно изпълнено още в същия ден и че искането на министъра за спиране на изпълнението на това решение е било оставено без уважение от Върховния административен съд, не лишава министъра на правосъдието от правен интерес да иска отмяната му като незаконосъобразен акт на Висшия съдебен съвет. Съображения защо това е така се изложиха по-горе в т. II. А. 4 от тези мотиви.

1. В своята практика Върховният административен съд е имал възможността да обсъди правното естество и последиците на подадена от съдия, прокурор или следовател оставка по чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ и да даде отговор на въпроса дали подадената оставка е основание за прекратяване на дисциплинарното производство, образувано срещу подалия оставката магистрат след повече от един месец от подаването на оставката. Тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение, с решение № 16068 от 28.12.2009 г. по адм. д. № 10937/2009 г. е приел, че с разпоредбата на чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ "законодателят е създал едно субективно потестативно право на магистрата (което) се реализира чрез едностранно волеизявление на носителя му, т. е. само по негова воля, и след отправяне на предизвестие, което не може да бъде по-малко от един месец (а това предизвестие) е правопрекратителен факт - с неговото изтичане настъпва целеното с подадената оставка прекратяване на правоотношението". Затова е недопустимо, според този тричленен състав, да бъде образувано дисциплинарно производство след като срокът на предизвестието е изтекъл - с изтичането на този срок "субективното право на магистрата е произвело своя преобразуващ ефект". С решение № 8215 от 18.06.2010 г. по адм. д. № 2035/2010 г. петчленен състав на Върховния административен съд обаче не е споделил това становище и от своя страна е приел, че "фактът на изтичане на предизвестието не е равнозначен на освобождаване от длъжност - необходимо е да се постанови нарочен административен акт от компетентния за това по Конституция и ЗСВ орган в лицето на ВСС". По-нататък в мотивите към същото решение петчленният състав на Върховния административен съд е изразил и становище, че "дисциплинарната отговорност и освобождаването по чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ са в отделни глави (на ЗСВ) и тези основания при наличие на допуснати нарушения следва да са взаимообвързани (т. е.) ако ВСС входира молба за освобождаване (при подадена оставка) и срокът на предизвестието изтече, без значение какви задължения не са изпълнени, магистратът ще бъде премиран вместо с дисциплинарно наказание, с освобождаване по собствено желание (затова) изтичането на срока на предизвестието не преклудира образуваното след това дисциплинарно производство, щом като към датата на прекратяване на дисциплинарното производство (...) няма влязъл в сила акт на ВСС за освобождаване на друго основание (и) поради това образуваното и неприключило към датата на постановяване на оспорения акт дисциплинарно производство следва да бъде финализирано (а) наличието му пък е пречка за освобождаване по чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ.

1. А Висшият съдебен съвет пък е имал възможността да изрази становище, че:

а) при подадена оставка по чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ наличието на образувано и незавършено дисциплинарно производство срещу подалия оставка магистрат е основание по чл. 166, ал. 3 ЗСВ за отлагане на произнасянето по подадената оставка (решение № 1.2 по единствената точка от дневния ред на протокол № 17 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 29.04.2013 г.);

б) при подадена оставка по чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ обстоятелството, че решението, с което Висшият съдебен съвет е наложил дисциплинарно наказание на този магистрат, не е влязло във формална сила, защото не е изтекъл срокът за неговото оспорване, е пречка по чл. 166, ал. 3 ЗСВ за освобождаването на този магистрат от длъжност на основание чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ преди решението, с което му е наложено дисциплинарно наказание, да е влязло в законна сила (решение по т. 11 на протокол № 14 от заседанието на ВСС, проведено на 27.03.2014 г.).

1. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, напълно споделя тези становища. Тяхното обобщаване води до извода, че дисциплинарното производство, образувано срещу подал оставка магистрат, е пречка за освобождаването на този магистрат от длъжност на основание чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ дори когато:

а) това дисциплинарно производство е образувано след като срокът на предизвестието, дадено с оставката, е бил вече изтекъл или пък

б) решението, с което се налага дисциплинарно наказание, не е влязло във формална сила.

1. За пълнотата на този институт следва да бъде даден отговор и на въпроса дали е пречка по чл. 166, ал. 3 ЗСВ предложението на орган или длъжностно лице по чл. 312, ал. 1 ЗСВ за налагане на дисциплинарно наказание на подалия оставка магистрат, когато отказът на Висшия съдебен съвет да образува дисциплинарно производство по това предложение не е влязъл във формална сила, т. е. когато все още не е станал окончателен акт.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че отговорът на този въпрос следва да бъде позитивен.

Аргументите за това в процесния случай са:

а) в мотивите на решение № 189 от 03.02.2015 г. по КНД № 515/2014 г. Върховният касационен съд, второ отделение, е посочил, че:

• "идеята за даване на подкуп съвсем не е възникнала самостоятелно при всеки един от подсъдимите, а очевидно е била имплантирана от свид. П. Петров чрез неговото последователно и целенасочено упорито поведение в изпълнение на предварително разработен план и стратегия за протичане на срещите с участие на служители от МВР и ДАНС",

• "преценката за провокация към подкуп не е била изградена единствено върху факта за проявената активност на свид. Петров при първоначалните контакти, но и с оглед на цялостното му поведение, разгледано в неговата последователност и връзка с това на подсъдимите (като) внимателно са обсъдени всички аспекти относно причините за започване на операцията, начина на провеждането й, респ. характера и степента на участие на свид. Петров и службите, под чийто контрол и инструкции е действал, разкривайки действителната картина на разследване, което се отклонява от принципите на законност и справедливост".

б) според чл. 117 от Конституцията на Република България съдебната власт е независима (а) при осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона;

в) според чл. 16, ал. 1, изр. 1-во ЗСВ Висшият съдебен съвет е постоянно действащ орган, който представлява съдебната власт и осигурява нейната независимост;

В цитираното по-горе (т. II. А. 4 от тези мотиви) решение № 1 от 14.01.1999 г. по конст. д. № 34/1998 г. Конституционният съд е изразил становище, че разделението на властите не означава, че те не следва да взаимодействат и да не функционират съгласувано, а напротив - трите власти са обвързани с отношения на взаимен контрол и възпиране, които са заложени в Конституцията. Разделението на властите не трябва да води до изолация, а до сътрудничество и взаимодействие между тях. Това становище на Конституционния съд всъщност е основано на един от принципите на правовата държава - принципа за върховенството на правото. В изпълнение на същия принцип министърът на правосъдието (орган на изпълнителната власт), осъществявайки правомощието, предоставено му с чл. 312, ал. 1, т. 5 ЗСВ, своевременно е направил предложение за налагане на дисциплинарно наказание на магистрата (следовател към датата на предложението) Петьо Велков Петров за накърняване на престижа на съдебната власт чрез осъществяването на противоправна провокация към престъпление, която провокация пък според Върховния касационен съд е била извършена под контрола и ръководството на службите (ДАНС и МВР), под чийто контрол и ръководство (магистратът) е действал, провеждайки разследване, което се отклонява от принципите на законност и справедливост. По това предложение Висшият съдебен съвет е постановил незаконосъобразен отказ, отменен от Върховния административен съд. Затова Висшият съдебен съвет дължи отговор по същество на въпроса има ли виновно извършено от Петьо Велков Петров противоправно деяние, което накърнява престижа на съдебната власт и представлява дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ. С оглед на принципа за върховенството на правото в демократичната и правова държава (каквато е Република България според нейната Конституция) е било необходимо Висшият съдебен съвет да образува и проведе дисциплинарно производство по предложението на министъра на правосъдието, и да отложи до неговото приключване произнасянето си по подадената от Петьо Велков Петров оставка. Вместо това Висшият съдебен съвет (незаконосъобразно, според опр. № 9047 от 27.07.2015 г. по адм. д. № 5517/2015 г. на ВАС-VI отд.) е приложил правилото на чл. 310, ал. 1, изр. 2-ро ЗСВ и след това, като е отказал да цени обстоятелството, че отказът му да образува исканото от министъра на правосъдието дисциплинарно производство не е влязъл във формална сила, е приел, че срещу подалия оставка Петьо Велков Петров няма образувано дисциплинарно производство и е приел процесното решение, с което е освободил от длъжност този магистрат по подадената от него оставка. Висшият съдебен съвет е бил длъжен да изчака решаването на спора за законосъобразността на неговия отказ и едва след като този отказ стане окончателен и необжалваем правен акт да приеме решение за освобождаване на Петьо Велков Петров от длъжност по подадената от него оставка.

По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че при вземането на оспореното от министъра на правосъдието решение по т. 5.1 на протокол № 21 от заседанието, проведено на 29.04.2015 г., Висшият съдебен съвет е нарушил забраната по чл. 166, ал. 3 ЗСВ - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК във връзка с чл. 36 ЗСВ, поради което следва да бъде отменено. На основание чл. 173, ал. 2, предложение първо АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на Висшия съдебен съвет за произнасяне по подадената от Петьо Велков Петров оставка след като:

• приключи дисциплинарното производство, ако Висшият съдебен съвет образува такова в изпълнение на определение № 9047 от 27.07.2015 г. по адм. д. № 5517/2015 г. на Върховния административен съд или

• производството по предложението на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на този магистрат бъде финализирано с окончателен и необжалваем отказ за образуване.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,