Решение № 11030 от 22.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12073/2014 г.

Решение № 11030 от 22.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12073/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по чл. 176, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Росица Андреева Русева с искане за допълване на решение № 7599/23.06.2015 г. по адм. дело № 12073/2014 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Молителката твърди, че съдът не се е произнесъл по предявения от нея иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконосъобразното прекратяване на служебното й правоотношение. Моли съдът да се произнесе с допълнително решение, с което да й присъди обезщетение на основание цитирания текст, заедно със съответната лихва. Ответникът оспорва искането за допълване на съдебния акт. Като взе предвид изложеното в молбата и данните по делото, Върховният административен съд, пето отделение, стигна до извода, че искането е недопустимо и следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения: Разпоредбата на чл. 176, ал. 1 от АПК предоставя процесуална възможност за отстраняване на непълноти в съдебния акт и намира приложение само когато този акт е действително непълен, т.е. когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване или по всички искания. В случая посочените предпоставки не са осъществени. С решението, чието допълване се иска, съставът на Върховния административен съд, пето отделение, се произнася по касационните основания за отмяна на решение № 4640 от 7.07.2014 г. по адм. дело № 2792/2014 г. на Административен съд София-град, с което жалбата на Русева против заповед № ЧР-2-12/19.02.2014 г. на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане е отхвърлена. Касационната инстанция констатира, че оспореното решение е постановено в противоречие с материалния закон, поради което отменя същото и постановява нов съдебен акт по същество, с който отменя цитираната по- горе заповед на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, с която служебното правоотношение на Русева е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. По този начин касационният състав се произнася по цялото искане, с което е сезиран, съобразно предмета на първоинстанционния съдебен акт. С това предметът на касационна проверка е изчерпан, поради което искането за допълване се явява недопустимо. Искът за заплащане на обезщетение не е предмет на касационната проверка, тъй като не е разгледан от първоистанционния съд и по него липсва произнасяне в диспозитива на съдебния акт. Ето защо касационната инстанция не дължи произнасяне по тази претенция. Поради това липсата на произнасяне по този иск не съставлява непълнота на касационния съдебен акт. Възприемането на обратното би означавало касационната инстанция за първи път да разгледа по същество иск от компетентността на административния съд, в противоречие с правилата за касационното производство, което има за предмет проверка на правилността на първоинстанционното решение. Поради изложеното настоящият състав приема, че искането за допълване на решение № 7599/23.06.2015 г. по адм. дело № 12073/2014 г. на Върховния административен съд, пето отделение е недопустимо и следва да се остави без разглеждане, а производството в тази част да бъде прекратено. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,