Решение № 1649 от 15.2.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на чл. 193, ал. 8 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по жалба от Б. Славчева със съдебен адрес в гр. София, [жк], [улица], срещу Решение по т. 16. 2, по т. 16. 5 и по т. 16. 7 от протокол 42 от заседание от 8.11.2022г. на Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет /СК на ВСС/, с които на основание чл. 160 и чл. 193, ал. 6 от ЗСВ са повишени съответно Е. Шипковенска-съдия в Софийски районен съд в длъжност съдия в Софийски градски съд-търговска колегия, С. Згуров съдия в Софийски районен съд в длъжност съдия в Софийски градски съд и Г. Троянова съдия в Софийски районен съд в съдия в Софийски градски съд. Поддържа в жалбата доводи за незаконосъобразност на решенията, поради нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона-отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК, поради което иска за отмяната им. Поддържа наличие на нарушение по чл. 193, ал. 6 ЗСВ във връзка с 9 месечния срок за назначаване, във връзка с наличието на освободени длъжности за назначаване, предпоставките по чл. 164 ЗСВ и качествата и класирането на назначените в конкурса магистрати. Жалбата се поддържа в съдебно заседание и в приложената писмена защита. Ответникът, Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата с подробни съображения въз основа на представената административна преписка и доказателства от страните. Ответникът, Е. Шипковенска не се представлява и не взема становище по жалбата. Ответникът, С. Сгуров чрез процесуален представител адвокат Давчев взема становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на жалбата. Ответницата, Г. Троянова взема становище за неоснователност на жалбата, по съображения, изложени и в писмен вид. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид жалбата с доводите в нея, обжалвания акт., преписката, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че страните, са магистрати, участници в конкурс за повишаване в длъжност съдия в Софийски градски съд- търговска колегия, обявен с решение на СК на ВСС по Протокол 21/2.07.2019г./обн. В ДВ, бр. 53/5.07.2019г. В процедурата по този конкурс са взети решения по чл. 193, ал. 3 ЗСВ за повишаване на участниците в него за обявените места според реда на класирането на 20.09.2022г. по Протокол 33 от заседание на СК на ВСС, след което са взети решения на основание чл. 193, ал. 6 ЗСВ за заемане на местата по този ред на 8.11.2022г. на заседание на СК на ВСС по Протокол 42 по т. 16. 2, т. 16. 5 и т. 16. 7 като решенията са обжалвани и са предмет на настоящата жалба. За да се произнесе по жалбата, Върховен административен съд приема, че по спора са приложими разпоредбите на чл. 193 от Закона за съдебната власт и Наредба 1 от 9.02.2017г. на ВСС. Разпоредбата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ посочва, че в деветмесечен срок от приключване на предходната конкурсна процедура с решение на съответната колегия на ВСС и при наличие на освободена длъжност в органите на съдебната власт съответната колегия на ВСС приема решение за назначаване на следващия по ред кандидат в конкурса за повишаване или за преместване, получили крайна оценка в конкурсната процедура, не по ниска от много добър 5.00 . Срокът по ал. 6 започва да тече от приемане на първото решение на съответната колегия на ВСС с което по реда на ал. 3 са повишени или преместени класираните кандидати, независимо от отмяна на същото при обжалване. Така цитирана разпоредбата на ЗСВ и разпоредбите на Наредба 1 от 9.02.2017г. на ВСС не сочи на противоречива уредба по отношение на кои длъжностни са освободени- § 2 от ДР на ЗСВ, кога е приключила предходната конкурсна процедура с оглед на решенията на ВАС и КС на РБ, как тече 9 месечния срок, поради което в настоящият случай не е налице спорен въпрос освен повдигнат неоснователно с жалбата за нарушение в такъв смисъл, които доводи са неоснователни. Във връзка с наличието на освободени длъжности за заемане по делото са представени доказателства за освободени такива длъжности в Софийски градски съд, освободени в хода на процедурата от откриването до постановяване на решението на СК на ВСС по реда на чл. 193, ал. 6 ЗСВ. В случая се повдига като спорен въпрос дали следва да се приемат за освободени всички длъжности в съответното звено на съдебната власт или такива като съдия съответно в гражданска, търговска или наказателна колегия, което разпределение се извършва от общото събрание в съответния орган на съдебната власт. Видно от решението за откриване на конкурсната процедура тя е за длъжности в съответните колегии. По този въпрос настоящият състав намира, че съгласно разпоредбата на чл. 163 от ЗСВ съдийските, прокурорските и следователските длъжности са посочени точно и без квалификациите и допълнителните уточнения в коя колегия се намират. Посочването им в решенията за откриване на конкурсните процедури по колегии не следва да има отражение при заемането им, тъй като преместването на длъжностите винаги може да бъде извършено от общото събрание на звеното на съдебната власт без ограничение на това правомощие, включително и когато длъжностите са обявени за заемане с конкурс. Предвид изложеното доводите за нарушения в тази връзка не се констатират. На следващо място се поставя като спорен въпрос правния интерес от оспорването на жалбоподателя. По този въпрос съдът намира следното: Няма доказателства по делото дали е оспорено решението по чл. 193 ал. 3 от ЗСВ, кои са страните по него и съдът произнесъл ли е решение. При това положение следва се приеме, че въпросите с класирането на участниците в конкурса не може да бъдат повдигани в настоящето производство, като оценката на кандидатите съобразно решението на конкурсната комисия не може да се променя и то следва да бъде зачитано и при прилагане на чл. 193, ал. 6 ЗСВ. На следващо място, за да бъде зачетен правен интерес на жалбоподателя, той следва да сочи и установи нарушения в процедурата относима за всички участници за да постигне цялостна отмяна на решенията за назначаване. Такава жалба против решенията на СК на ВСС за назначенията на основание чл. 193, ал. 3 не се установява, а и такива нарушения не се сочат. Сочат се нарушения и се поддържат доводи, относими към производството по чл. 193, ал. 6 ЗСВ за липса на освободени длъжности, които да заемат повишените в длъжност. При това положение за жалбоподателя е налице правен интерес да оспори решенията, с правен резултат, че тези длъжности могат да бъдат предмет на нов конкурс, в който да участва, да бъде класиран и повишен. Ако се приеме обаче, съгласно доводите в жалбата, че няма освободени длъжности за заемане, то тя не би могла да да постигне резултат след отмяна на решенията да бъде назначена при липса на длъжности за заемане. Ако се приеме и се установи, че такива длъжности са налице, каквито са доказателствата по делото, то жалбоподателката не може да ги заеме, предвид класирането си назад в списъка и което класиране следва да се спазва. Предмет на оспорване остава в случая професионалните и нравствени качества на повишените кандидатите и на всички кандидати преди жалбоподателя. Доводи в случая за качествата има за повишените, но разглеждането им няма да промени класирането, при липса на жалба по отношение на всички кандидати в списъка на класираните преди жалбоподателя и заявили като първо желание Софийски градски съд. Предвид изложеното по горе след преценка на доказателствата по делото и тълкуване на материалния закон съдът намира жалбата за неоснователна и като такава тя следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото жалбоподателката дължи разноски в полза на ВСС на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното Върховен административен съд, шесто отделение