Решение № 1257 от 6.2.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от: 1. Кмета на община Сандански и главния архитект на община Сандански, чрез юрк. Милушева като процесуален представител и 2. М. Коцева, чрез пълномощника си адв. Иванова, срещу решение 887 от 19.05.2021 г., постановено по адм. дело 58/2020 г. по описа на Административен съд - Благоевград. В първата касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена като неоснователна. В касационната жалба на М. Коцева се излагат съображения за недопустимост на съдебния акт поради постановяването му без участието й като заинтересовано лице в качеството на съсобственик на имота, предмет на одобрения комплексен проект за инвестиционна инициатива (КПИИ), както и поради произнасянето на съда извън обхвата на оспорването, при липса на сезиране срещу одобрените инвестиционни проекти. Алтернативно се прави искане за отмяна на решението като неправилно и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Касаторът претендира присъждане на направените разноски. Ответниците Д. Тилев, чрез пълномощника си адв. Ангелов и областният управител на Областна администрация - област Благоевград, изразяват становище за неоснователност на касационните жалби. Ответниците Г. Коцев, Н. Йочева, Б. Велчева, К. Коцев, Н. Коцева, Д. Коцев, Н. Коцева, Л. Вражалска, Ж. Тилева, И. Тилев, П. Тилев, А. Тилева, В. Тилева, Г. Балевуров, М. Балевуров, Р. Алексиев, А. Алексиева, Г. Алексиев, Н. Алексиева, Б. Алексиев, М. Алексиева, Б. Алексиева, Ц. Тодорова, С. Алексиев, З. Кирянска, К. Минев и А. Алексиев не вземат становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационните жалби за процесуално допустими. Първата е подадена от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1АПК. Втората касационна жалба е депозирана от лице, което притежава правен интерес, доколкото обжалваното решение има сила спрямо него, макар и да не е участвало в делото. Разпоредбата на чл. 210, ал. 2 АПК предоставя право на неучаствали в съдебното производство лица да обжалват решението в случаите, когато то е неблагоприятно за тях. Това са субектите, засегнати от правните последици на постановения съдебен акт, чиято процесуална легитимация е съвместна с тази на една от страните. Касационната жалбоподателка М. Коцева попада в предвидената в разпоредбата категория лица, доколкото обжалваното решение рефлектира пряко в правната й сфера и е неблагоприятно за нея. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка настоящият състав констатира, че решението е недопустимо поради постановяването му без участието на надлежна страна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед АБ-87/10.12.2019 г. на кмета на община Сандански, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 6, чл. 113 и чл. 150 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е одобрен подробен устройствен план план за застрояване (ПУП ПЗ) и работен устройствен план (РУП), част от КПИИ за обект: нова жилищна сграда в УПИ ІV-911, кв. 39 (ПИ с идентификатор 65334.300.911) по плана на гр. Сандански, без да се променя начина и характера на застрояване по действащия план - средно свързано застрояване при плътност до 70% и Кинт до 3.5, в зона Ц, със запазване на дълбочината на застройката при калкана с УПИ V, като наред с това се предвижда подземно застрояване в имота по границите с УПИ II и УПИ X. Оспорено е и разрешение за строеж (РС) 133/10.12.2019 г. на главния архитект на община Сандански, с което на заявителите Г. Коцев, Н. Йочева, Е. Коцева-Велчева, К. Коцев, Н. Коцева, Д. Коцев и Н. Коцева е разрешено да изградят жилищна сграда със заведение за бързо обслужване в УПИ ІV-911. С обжалваното решение са отменени като незаконосъобразни заповедта на кмета на община Сандански, разрешението за строеж на главния архитект на община Сандански и одобрените от него на 10.12.2019 г. инвестиционни проекти, съставляващи части на КПИИ. Нормата на чл. 153, ал. 1 АПК предвижда, че страни по делото са оспорващият и органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Съгласно чл. 154, ал. 1 АПК правилното конституиране на страните е служебно задължение на съда. В случая това задължение не е изпълнено, тъй като касаторката М. Коцева, собственик на 1/48 ид. част от ПИ с идентификатор 65334.300.911 видно от представената пред първата инстанция скица от одобрената КККР, не е конституирана като заинтересована страна по делото. Вписаните данни за удостоверяващите правата й документи съответстват на представените пред настоящата инстанция. За този имот е отреден УПИ ІV-911, кв. 39 по плана на гр. Сандански, който е предмет на одобреното изменение на ПУП-ПЗ и РУП. Тя попада в кръга на лицата по смисъла на чл. 131, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 ЗУТ в качеството си на съсобственик на имота в обхвата на разработката. Оспорената заповед на кмета на община Сандански поражда благоприятни правни последици за нея, доколкото правното основаниие за одобряване на ПУП - ПЗ е чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ - съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 , както и на носителите на органичени вещни права върху тях. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Благоевград като постановено без участие на надлежна страна е недопустимо - касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Ето защо съдебният акт следва да бъде обезсилен, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Касационната жалбоподателка М. Коцева следва да бъде конституира като заинтересована страна. Неоснователно е възражението, че съдът се произнася свръх петитум, тъй като пред него се оспорва заповедта за одобряване на ПУП - ПЗ и строителното разрешение, но не и одобрените за новопредвидената сграда инвестиционни проекти. КПИИ е съвкупност от проект за ПУП, вкл. работен устройствен план, когато такъв е необходим и инвестиционен проект, които се одобряват едновременно с издаването на строително разрешение. Дори оспорването да е насочено единствено срещу заповедта за одобряване на ПУП-ПЗ, то проверка за законосъобразност се дължи спрямо всеки от актовете поради тяхната свързаност, както правилно приема съдът. Те се одобряват и съобщават едновременно съгласно чл. 150, ал. 3 ЗУТ, което налага оспорването им в едно производство. При новото разглеждане съдът следва да прецени отново допустимостта на жалбата, подадена от Д. Тилев, който се легитимира като съсобственик на УПИ X-900, кв. 39. Той е съседен на имота, предмет на плана, поради което проверката относно правния му интерес за обжалване на КПИИ, респ. притежава ли качеството на заинтересувано лице е по чл. 131, ал. 2, т. 2 - т. 5 ЗУТ. В случая съдът неправилно приема, че за него е налице активна процесуална легитимация в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Изводът за засягане на имота, в който притежава вещни права, е изведен не въз основа на предвижданията на одобрения ПУП ПЗ, а с оглед направените от вещото лице констатации за отразеното застрояване в инвестиционния проект по части "Геодезия" и "Архитектура" на подпорна стена по регулационната линия между УПИ IV и УПИ X, която според него навлиза в имота на оспорващия. Преценката дали одобрените инвестиционни проекти са в съответствие с предвижданията на ПУП ПЗ съгласно чл. 142, ал. 5 ЗУТ е по съществото на спора, но е неотносима към допустимостта на оспорването. Според чл. 150, ал. 3 ЗУТ частите на КПИИ се одобряват едновременно с издаването на РС и се съобщават по реда на чл. 149, ал. 1 на заинтересуваните лица по чл. 131. С цитираната разпоредба законодателят изчерпателно посочва кръга на субектите, които имат качеството на заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения. Противно на приетото от първоинстанционния съд, в случая имотът, в който оспорващият притежава вещни права, не е предмет на плана. Преценка за наличието на хипотезите по чл. 131, ал. 2, т. 2 т. 5 ЗУТ не е извършена. Данните по делото сочат, че свързано застрояване е предвидено между процесния УПИ IV и УПИ V от запад с действащия план от 2004 г. С оспорената заповед не се предвижда свързано застрояване с УПИ X. При произнасянето относно допустимостта на оспорването следва да се има предвид, че в хода на производството пред първата инстанция разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ е изменена със ЗИД ЗУТ (обн. ДВ, бр. 16 от 23.02.2021 г.), като отпада заинтересуваността на непосредствените съседи при промяна в застрояването. Действащата редакция на нормата визира, че непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП недвижими имоти са съседните имоти, когато се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана. Тази норма е с процесуален характер и има незабавно действие, т. е. прилага се и във висящите съдебни производства. В този смисъл с влизането в сила на изменената норма на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ отпада активната процесуална легитимация по отношение на оспорващите в случай, че с одобреното изменение на плана не е предвидено свързано застрояване и в техните имоти. Съдът следва да изложи съображения дали с оспорената заповед се променя предназначението на УПИ IV, както и дали се предвиждат намалени разстояния спрямо УПИ Х, съответно въвеждат ли се ограничения в режима му на застрояване и ползване, като извърши необходимите фактически установявания в тази насока, вкл. с използването при необходимост на специални знания. Като провежда съдебното производство без участието на надлежна страна, съдът постановява недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав при съобразяване на дадените указания относно конституирането на страните и допустимостта на жалбата. Само в случай на допустимост на оспорването съдът дължи проверка на законосъобразността на отделните актове, включени в обхвата на КПИИ. При новото разглеждане от административните органи следва да се изискат заверени копия на пълните административни преписки по издаване на оспорените актове, което е от значение за проверката на констатациите и изводите на двете съдебно-технически експертизи - основна и допълнителна. Съдът възприема заключенията на вещото лице изцяло без по делото да са приложени всички графични части на одобрения ПУП - ПЗ и РУП, както и тези на одобрените инвестиционни проекти, послужили като основание за издаване на строителното разрешение. По искането за присъждане на разноски за настоящото производство следва да се произнесе първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,