Решение № 1652 от 5.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6089/2012 г.

Решение № 1652 от 5.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6089/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Бургас, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Кета Керенска-Гелова, против Решение № 380/13.03.2012 г. по адм. дело № 136/2010 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменено решение № 1083/13.11.2009 г. на началника на Митнически пункт "Нефтопристанище" към Митница Бургас. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирано е касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Моли за отмяна на съдебното решение. Ответникът по касационната жалба - "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, чрез процесуалния си представител юрк. Иванова, моли да бъде оставено в сила решението на АС - Бургас. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното съдебно решение № 380 по адм. дело № 136/2010 на Административен съд - Бургас е отменено решение № 1083/13.11.2009 на началника на МП "Нефтопристанище", издадено по повод ЕАД № 1004/4-38/03122006/20122006/, с което на основание чл. 35 от ЗМ е определена нова митническа стойност и допълнително задължение за ДДС в размер 107 563 лева и законна лихва от датата на възникване на задължението, а именно 03.12.2006 г. Административният съд е приел за основателна жалбата на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД и е отменил оспореното решение. Приел е, че решението е издадено от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма и приложимите процесуални правила след извършена проверка по реда на чл. 84 от ЗМ. Същото обаче е материално незаконосъобразно, тъй като не е съобразена разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ППЗМ. При проверка на началника на МП "Нефтопристанище", приключила с доклад № РД - 2602-0019/09.10.2009 г., е установено, че цената на нефта, декларирана по ЕАД е по-ниска от цената, съгласно приложената фактура. Като е взел предвид установените разлики в количеството нефт при натоварване и разтоварване на стоката - по доставката и разликата в стойностите, отразена във фактурата при натоварването - съответно - при разтоварването й в Бургас, административният орган е определил върху тази разлика ДДС в размер на 107 563 лева. Не се спори между страните, че при разтоварването е замерено по-малко количество нефт, което е по-малко от посоченото в коносамента при натоварването и съответно във фактурата. Направен е извод от съда, че правилно жалбоподателят в ЕАД е посочил друга стойност, а не тази, която фигурира във фактурата и незаконосъобразно митническият орган е определил нова митническа стойност по чл. 35, ал. 1 ЗМ. Постановеното решение е правилно. Правилно е приел първоинстанционният съд, че според установените факти, безспорно е налице съставът на чл. 69, ал. 1 ППЗМ (ДВ, бр. 68/2006 г.), приложима към датата на вноса. Посочената норма допуска да се извърши корекция на митническата стойност чрез пропорционално разпределяне на действително платената или подлежащата на плащане цена. Извършването на тази корекция не е поставено в зависимост от причините за загубата. В случая разликата между натовареното количество и разтовареното количество не е внесена на територията на страната и за нея не възниква вносно митническо задължение. Разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗМ, посочена в мотивите на решението на началника на МП, регламентираща, че митническата стойност за внасяни стоки е договорната стойност, която е реално платена или подлежащата на плащане цена, коригирана при условията на чл. 38, ал. 1 ЗМ, се прилага в случаите, когато няма спор за количеството на внасяните стоки, т. е. при липса на разлика между натовареното от доставчика количество и разтовареното от получателя на стоката. В процесния случай обаче решаващият съд е приел за безспорно, че е установена разлика в количествата - при натоварване на стоката от доставчика "Литаско" и при разтоварването й в България. Правилно съдът се е позовал на нормата на чл. 29, § 1 от Регламент /ЕИО/ на Съвета № 2913/92 и правилно е приел за приложима в случая тази на чл. 145, § 1, изр. второ от Регламент № /ЕО/ на Комисията № 2454/93. Съгласно последната, която е специална по отношение на първата, когато стоки, декларирани като предназначени да бъдат пуснати в свободно обръщение, представляват част от по-голямо количество от същите стоки, закупени в рамките на една търговска операция, цената, действително платена или подлежаща на плащане по смисъла на чл. 29, § 1 от Кодекса, се изчислява пропорционално в зависимост от съотношението между декларираните количества и цялото закупено количество. Начисляването на ДДС трябва да бъде само върху съответното количество, което е разтоварено в България, т. е. действително внесеното количество, тъй като не може да се оформи режим внос на количество, което не е внесено на територията на страната. Затова и е регламентирано в чл. 69, ал. 1 ППЗМ, че когато стоки, декларирани за внос в Република България, са част от по-голямо количество от същите стоки, доставяни по един договор, реално платената или подлежащата на плащане цена за целите на чл. 35, ал. 1 от закона е онази цена, която се отнася към общата цена в същото съотношение, в което декларираното количество се отнася към общото доставяно количество. Разпределяне на реално платената или подлежащата на плащане цена се прилага и в случай на изгубване на част от пратка или когато стоките, подлежащи на остойностяване, са били повредени, преди да бъдат поставени под режим внос в Република България. Затова е без значение, че вносителят е заплатил договорената цена, тъй като определянето на публичните задължения към момента на вноса са върху действително внесеното на територията на страната количества, а не върху договорените такива. Приложението на цитираната разпоредба не зависи от причините, поради които е настъпила частичната загуба. Плащането на договорената цена не променя изводите, че облагането с ДДС на вноса на описаната стока следва да бъде само за действително внесеното в България количество, а не и върху договореното. В този смисъл е трайната практика на Върховния административен съд по аналогични казуси. Доводите на касатора за липса на проведено рекламационно производство между страните по договора за доставка, засягат вътрешните отношения между договарящите, а тези отношения не могат да влияят на императивни правни норми относно определянето на митническата облагаема стойност Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, Осмо отделение намира, че решението на Бургаския административен съд е правилно и съответства на установените факти и приложимите материално правни норми. Като правилно и законосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. Касационните доводи, касаещи началния момент, от който се дължи лихва върху допълнително определеното с решението на митническия орган задължение за ДДС, с оглед изхода на спора, не се налага да бъдат обсъждани. С оглед изхода на спора следва да се присъдят на ответника по касация направените и поискани разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2601 лева, на основание чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 към ЗА, съразмерно на защитавания материален интерес. По изложените съображения, Върховният административен съд, Осмо отделение