Решение № 9283 от 10.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7996/2019 г.

Решение № 9283 от 10.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7996/2019 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 - 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. § 4, ал. 1 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) против решение № 3308/16.05.2019 г. по адм. д. № 7731/2018 г. на Административен съд С.-град, с което по жалба на "Топлофикация – Р." ЕАД е отменено решение № Ц-10 от 01.07.2018 г. на КЕВР в частта му по т. 11, с която по отношение на дружеството се утвърждават преференциална цена на електрическата енергия и пределни цени на топлинната енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвръщаемост на капитала" на дружества от сектор "Топлоенергетика", за периода 01.07.2018 г. – 30.06.2019 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора съдът не е обсъдил всички приложени и приети доказателства по делото в тяхната съвкупност, като е обосновал решението си единствено на заключението на комплексната експертиза. Касаторът е изложил възражения за неправилно приложение на материалния закон в 4 пункта, касаещи ценообразуващите елементи: 1. разходи за закупуване на квоти за емисии парникови газове; 2. разходи за основно гориво /въглища/; 3. разходи за заплати и възнаграждения; 4. норма на възвръщаемост на привлечения капитал. Касаторът моли за отмяна на оспореното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на "Топлофикация-Р." ЕАД. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът – "Топлофикация-Р." ЕАД, в писмен отговор на касационната жалба, писмени бележки и в съдебно заседание, поддържа неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба по подробно изложени съображения. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу годен за обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С решение № 3308/16.05.2019 г. по адм. д. № 7731/2018 г. на Административен съд С.-град, по жалба на "Топлофикация – Р." ЕАД е отменено решение № Ц-10 от 01.07.2018 г. на КЕВР в частта му по т. 11, с която по отношение на дружеството се утвърждават преференциална цена на електрическата енергия и пределни цени на топлинната енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвръщаемост на капитала" на дружества от сектор "Топлоенергетика", считано от 01.07.2018 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението, както и са присъдени направените разноски в размер на 1190, 00 лв. Административният съд е приел, че е налице материална незаконосъобразност на обжалваното решение на КЕВР по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, поради допуснати нарушения относими към следните ценообразуващи елементи: 1. разходи за закупуване на квоти за емисии парникови газове; 2. разходи за основно гориво /въглища/; 3. разходи за заплати и възнаграждения; 4. норма на възвръщаемост на привлечения капитал. Съдът е приел, че КЕВР незаконосъобразно не е признала заявения от топлофикационното дружество размер на разходите, присъщи на лицензионната дейност на дружеството за закупуване на квоти за въглеродни емисии. Според съда, в тази част решението на регулатора противоречи на принципа на чл. 31, т. 2 ЗЕ, според който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им. В случая КЕВР не е съобразила ежегодното намаляване на безплатните квоти за емисии на парникови газове, което от своя страна ще доведе до увеличаване на необходимостта от закупуване на по-големи количества квоти през прогнозния регулаторен период в сравнение с отчетния. Според съда комисията неправилно е изчислила прогнозните разходи за закупуване на емисии въглероден диоксид на база на количества и цени за предходния отчетен период, вместо за предстоящия регулаторен период, тъй като енергийните предприятия ще закупуват емисиите през бъдещ период. На следващо място съдът е приел, че КЕВР не се е съобразила с т. 12 от глава трета, раздел I на Указания - НВ, съгласно която цените на горивата следва да са среднопретеглени за разглеждания период, с което е нарушила чл. 31, т. 2 от ЗЕ, съгласно който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за доставка на горива. Според съда приложената от КЕВР цена не е икономически обоснована, респективно и разходите за основно гориво - въглища не са икономически обосновани, както поради несъобразяването на съпътстващите транспортни разходи, така и поради техническата необоснованост на корекцията на количеството. Относно разходите за заплати и възнаграждения, съдът е приел, че регулаторният орган е коригирал заявените от дружеството разходи за заплати и възнаграждения в рамките на установеното в т. нар. общ подход увеличение от 10 %, като не е съобразил конкретното изоставане на дружеството спрямо средната заплата в сектора, с което е нарушил принципите за съразмерност и равенство, обективирани в чл. 6 и чл. 8 АПК, доразвити в специалната уредба по чл. 23, т. 3 ЗЕ, задължаващ при упражняване на правомощието си за ценово регулиране, Комисията да осигурява равнопоставеност между енергийните предприятия. Прилагайки един и същ процент на увеличение спрямо всички дружества от сектора, КЕВР не отчита спецификите на всяко конкретно дружество и респективно не позволява дружествата със заплати по-ниски от средномесечните за сектора да наваксат и достигнат тези нива. По отношение нормата на възвръщаемост на привлечения капитал, съдът е приел, че регулаторният орган при утвърждаване на същата е поставил пазарни ограничения на договарянето на привлечен капитал, но не на база на относимите към момента на привличане на капитала лихвени нива, съгласно изискването на т. 40 от Указания - НВ, а въз основа на лихвените нива за предходната година. Последното, според съда е в нарушение на т. 40 и т. 41 от Указания - НВ, както и на предвидения в чл. 31, т. 4 ЗЕ принцип, че цените на енергийните предприятия трябва да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че производството пред КЕВР е образувано по заявление с вх. № Е-14-09-5 от 02.04.2018 г. от "Топлофикация – Р." ЕАД до КЕВР за утвърждаване на цени на електрическа и топлинна енергия. Дружеството е предложило за утвърждаване следните цени на енергия: преференциална цена на електрическа енергия - 205, 40 лв. /MWh, в т. ч. и добавка по чл. 33, ал. 3 ЗЕ-10 лв. /MWh; еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител пара - 93, 60 лв. /MWh; еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода - 77, 41 лв. /MWh, като предложените цени са изчислени на база цени на горивата - газ - 472 лв. /knm3; въглища - 221, 03 лв/т; мазут - 801, ЗЗ лв/т; биогориво - 103 лв/т. По справка № 1 "Разходи" от регулатора са извършени следните корекции: разходите за заплати и възнаграждения и съответните начисления, свързани с тях по действащото законодателство, са коригирани от 5 428 хил. лв. на 4 721 хил. лв., или със 708 хил. лв., до нивото отчетената стойност през 2017 г., в съответствие с т. 1. 3 от общия подход; разходите за емисии парникови газове (С02) са намалени от 7 699 хил. лв. на 2 873 хил. лв., или с 4 826 хил. лв. по-малко, като реално закупените количества от дружеството през 2017 г. в размер на 164898 t се умножат по икономически обоснованата цена на емисиите от 8, 91 евро/t, съгласно т. 13 от общия подход. В справка № 2 "РБА" оборотният капитал е изчислен съгласно т. 32 от Указания-НВ и т. 2 от общия подход, като 1/8 от утвърдените годишни оперативни парични разходи за дейността, като не се включват разходите за амортизации. В справка № 3 "Норма на възвръщаемост на капитала" нормата на възвръщаемост на привлечения капитал е коригирана от 6 % на 3, 91 %, в съответствие с т. 41 от Указания-НВ пределна пазарна цена на привлечения капитал към м. декември 2017 г., по данни на БНБ и т. 3 от общия подход. В справка № 4 "ТИП в производството" са извършени следните корекции: коригирана е цената на въглищата с 500 t, до достигане на общата енергийна ефективност на използваното гориво за производство на електрическа и топлинна енергия до средните стойности за ефективност през 2017 г. при издаване на сертификатите за произход и в съответствие с т. 5 от общия подход. След проведеното на 31.05.2018 г. открито заседание за обществено обсъждане с писмо вх. № Е-14-09-7 от 11.06.2018 г. "Топлофикация – Р." ЕАД е представило възражение във връзка с доклада относно частта, касаеща разходи за заплати и възнаграждения, коригираните разходи за емисии парникови газове, коригираната цената за въглища, определената норма на възвръщаемост на капитала. С процесното Решение № Ц-10 от 01.07.2018 г. на КЕВР, в частта му по т. 11, КЕВР е приела следните цени за следващия ценови период от 01.07.2018 г.: 1. Преференциална цена на електрическата енергия (без ДДС) - 172, 51 лв. /MWh; 2. Премия по чл. 33 а от ЗЕ (без ДДС) - 101, 86 лв. /MWh; 3. Еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода (без ДДС) - 82, 62 лв. /MWh; 4. Еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител водна пара (без ДДС) - 101, 83 лв. /MWh; 5. Ценообразуващи елементи на цените по т. 1, т. 3 и т. 4: Необходими годишни приходи - 67167 хил. лв., в т. ч.: Разходи - 64269 хил. лв., от които условно-постоянни - 16426 хил. лв. и променливи - 47843 хил. лв.; Регулаторна база на активите - 41765 хил. лв.; Норма на възвръщаемост - 6, 94%; Електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство - 215000 MWh; Електрическа енергия от некомбинирано производство - 13924 MWh; Топлинна енергия с топлоносител гореща вода - 325896 MWh; Топлинна енергия с топлоносител топла пара - 21312 MWh. Решението на КЕВР е оспорено от "Топлофикация - Р." ЕАД пред административен съд по реда на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ. В производството административният съд е допуснал и приел комплексна съдебна експертиза, като въз основа на заключението по същата е изяснил относимите към възраженията по жалбата фактически обстоятелства, касаещи определяне на цените на електрическа и топлинна енергия по заявлението на жалбоподателя. Съдът обективно е установил фактическите обстоятелства по проведеното административно производство пред КЕВР и постановяване на обжалваното решение, както и е разгледал приложимите материалноправни разпоредби при определяне на цените на електрическа и топлинна енергия на жалбоподателя по обявения от административния орган метод на регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", като е изследвал ценообразуващите елементи, за които КЕВР е извършила корекции по заявлението и възраженията на дружеството. Административният съд е изложил подробни и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от касационната инстанция в съответствие с чл. 221, ал. 2 АПК. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на разходите за закупуване на квоти за емисии парникови газове. Позовавайки се на дерогацията по чл. 10 а и чл. 10 в от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността, изменена с Директива 2009/29/ЕО от 23 април 2009 година за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността, съдът правилно е приел, че в тази част оспореното решение на регулатора противоречи на принципа на чл. 31, т. 2 ЗЕ, според който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им. Това е така, защото КЕВР не е съобразила ежегодното намаляване на безплатните квоти за емисии на парникови газове, което ще доведе до увеличаване на необходимостта от закупуване на по-големи количества квоти през прогнозния регулаторен период в сравнение с отчетния, като е изчислила прогнозните разходи за закупуване на емисии въглероден диоксид на база на количества и цени за предходния отчетен период. Позовавайки се на чл. 8, ал. 4 от НРЦТЕ, съдът правилно е приел, че е икономически обосновано разходите за емисии да се включват в цените за периода, за който са относими, на база прогноза, като в следващия регулаторен период може да се извърши тяхната корекция до реалния им размер. Всички икономически обосновани разходи, включително разходите за закупуване на необходимите квоти за емисии парникови газове следва да бъдат прогнозни за предстоящия регулаторен период, а не отчетни, тъй като енергийните предприятия ще закупуват емисиите през бъдещ период. Съдът правилно е приел, че на основание Директива 2009/29/ЕО топлофикационните дружества получават разпределяне на безплатни количества квоти за емисии на парникови газове, но тези квоти, съгласно схемата за безплатно разпределение намаляват ежегодно за всички оператори на инсталации. По силата на чл. 48, ал. 1 от Закона за ограничаване изменението на климата жалбоподателят трябва да извърши разходи за покупка на емисионни квоти, които са пряко свързани с лицензионната му дейност и които трябва да се включат в утвърдените прогнозни необходими годишни приходи на основание чл. 8, ал. 1 и чл. 32, ал. 1, т. 1 от НРЦТЕ. Този ценообразуващ елемент представлява променлив разход по смисъла § 1, т. 10 от ДР на НРЦТЕ, тъй като пряко зависи от количествата произведена от дружествата топлинна и електрическа енергия. Разликата между отделените въглеродни емисии при комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия през предстоящия прогнозен период 01.07.2018 г. – 30.06.2019 г. и разпределените на дружеството безплатни емисионни квоти, представлява количеството емисионни квоти, които дружеството трябва да закупи. Разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от Закона за ограничаване изменението на климата задължава операторите на инсталации, притежаващи разрешително за емисии на парникови газове, до 30 април всяка година да предадат определен брой квоти, равняващи се на общото количество емисии, отделени от инсталацията. За неизпълнение на изискванията на тази разпоредба на операторите на инсталацията се налага имуществена санкция за всеки тон еквивалент въглероден диоксид, за който операторът не е предал квоти. Именно въз основа на тези си законови задължения жалбоподателят трябва да извърши разходи за покупка на емисионни квоти, които са пряко свързани с лицензионната му дейност и които трябва да се включат в утвърдените прогнозни необходими годишни приходи на основание чл. 8, ал. 1 и чл. 32, ал. 1, т. 1 от НРЦТЕ. Видно и от комплексната технико-икономическа ескпертиза, вещите лица установяват, че съгласно схемата за безплатно разпределение на квоти на парникови газове по силата на дерогация по чл. 10 а и чл. 10 в от Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в Общността, получаваните от операторите на инсталации безплатни квоти ежегодно намаляват, което води до необходимост за закупуване на емисионни квоти в по-голям размер спрямо отчетените за предходния период. Както вече се посочи, съгласно чл. 48, ал. 1 ЗОИК, топлофикационните дружества, включително "Топлофикация - Р.", имат задължението за предаване на определено количество квоти за емисии на парникови газове, равняващо се на общото количество емисии, отделени от инсталацията през предходната година. В случай на недостиг на квоти, т. е. при необходимостта да се предадат емисионни квоти над разпределените безплатни такива по чл. 10 а и чл. 10 в от Директива 2003/87 ЕО от 13 октомври 2003 година, за дружеството е налице задължение да ги закупи, което се явява съответен разход. Като не е признала този разход на жалбоподателя, КЕВР е постановила решение в противоречие на принципа на чл. 31, т. 2 ЗЕ, според който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им. Установено е въз основа на СТИЕ, че разликата между прогнозните емитирани въглеродни емисии при производството на дружеството през 2018 г. (383 142 t С02) и очакваните за разпределение безплатни квоти по дерогации по чл. 10 а и чл. 10 в от Директива 2009/29/ЕО (137 126 t С02) оформят недостиг на квоти, който трябва да бъде закупен до 30.04.2019 г., т. е. през новия ценови период. Според изчисленията по-горе той възлиза на 246 016 единици квоти за емисии С02. По отношение на заявените от дружеството за ценовия период прогнозното количество емисии - 210 000 t (вкл. безплатни и за закупуване) в оспореното решение на КЕВР не са изложени мотиви, както и в съдебното производство не са оспорени данните по СТИЕ. Съществен е спора по определената от КЕВР средно претеглена цена на квоти в размер на 8, 91 евро/t. От една страна са данните изложени в решението на КЕВР, а именно, че в края на 2017 г. постигнатата цена е в размер на 7, 07 евро/t, а през първото тримесечие на 2018 г. се наблюдава значително повишение на цените на пазара, които варират от 7, 79 евро/t до 12, 37 евро/t, като среднопретеглената им стойност е в размер на 9, 69 евро/t. Също така по данни на КЕВР е отчетено, че в годишен аспект, ако се използват историческите данни относно волатилността на цените се очаква, те да са в диапазона 8, 40 евро/t - 13, 60 евро/t през процесния ценови период. От друга страна съгласно заключението на СТИЕ по данни на Европейска енергийна борса (ЕЕХ - European Energy Exchange) цената за продажба на квоти на първичен пазар през м. януари 2018 е била в диапазона 8 €/тон - 9 €/тон, като следва тенденция на увеличение през цялата 2018 година. Към средата на годината в края на м. юни 2018 г. (преди постановяване на Р. №Ц-10) е на нива около 15 €/тон, през м. октомври 2018 достига 20 €/тон, следват колебания през м. октомври и началото на м. ноември 2018 г. на нива между 16 и 19 €/тон, след което достига и преминава нивото от 20 €/тон. Изчислената от СТИЕ среднопретеглената цена, на база приходи и търгувани обеми, за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г., е 15, 34 €/тон, като за първото полугодие на 2018 г. е 12, 06 €/тон, а за второто полугодие среднопретеглената цена е 19, 05 €/тон. От началото на 2019 г. цената продължава да се покачва и среднопретеглената цена за периода от 01.01.2019 г. е 22, 84 €/тон. Установено е също, че със Заповед № Е-РД-16-436 от 02.08.2018 г. на министъра на енергетиката - за периода на 2019 г. референтната цена е в размер на 8, 93 евро/тон. Тези референтни цени са определени на база "сетълмент" цените от борса InterContinental E. (ICE) и се прилагат единствено за целите на националния план за инвестиции, но не и за целите на ценообразуването при регулиране от КЕВР и са посочени за показване тенденцията за увеличаване на цените на квотите въглеродни емисии. Въз основа на данните за дружеството "Топлофикация – Р." ЕАД след приспадане на безплатни квоти за периода – 137 126 тона, квотите въглеродни емисии, които дружеството трябва да закупи през регулаторния период е – 246 016 тона. Съгласно СТИЕ при покупна цена - приетата от КЕВР - 8, 91 €/тон (17, 43 лв. /тон), разходите за емисии въглероден диоксид, които да бъдат включени в цените, се изчисляват в размер на 4 287 191 лв. При по-висока покупна цена за емисиите въглероден диоксид, в следствие увеличението на цената на борсата, разходите се увеличават: -при цена от 15, 00 €/тон (29, 34 лв. /тон), разходите за емисии нарастват на 7 217 493 лв., при цена от 22, 00 €/тон (43, 03 лв. /тон) стойността на разходите за квоти е 9 623 324 лв. Посочените данни са обусловили извода на вещите лица, че разходите, които дружеството ще извърши, се увеличават с повишаване на цената и разликата над включените в цените разходи ще се отрази в намаление на утвърдената възвръщаемост. При тези данни и констатации съдът е приел, че е основателно възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на утвърдените разходи за закупуване на квоти за въглеродни емисии. Правилно и законосъобразно съдът е съобразил разпоредбите на чл. 10 а и по чл. 10 в от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността, изменена с Директива 2009/29/ЕО от 23 април 2009 година за изменение на Директива 2003/87/ЕО, както и прогнозните количества безплатни квоти, които са дължими на дружеството, както и прогнозното количество недостиг на емисиите, които дружеството трябва да закупи, за да бъдат предадени в регистъра до 30 април, следващ отчетната година, в изпълнение на задълженията по 48, ал. 1 от Закона за ограничаване изменението на климата (ЗОИК). Обосновано съдът е приел, че дружеството трябва да извърши разходи за покупка на емисионни квоти, които са пряко свързани с лицензионната му дейност и които трябва да се включат в утвърдените прогнозни необходими годишни разходи на основание чл. 8, ал. 1 и чл. 32, ал. 1, т. 1 от НРЦТЕ. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на разходите за основно гориво. Съдът е установил, че КЕВР е намалила разхода на въглища с 5000 тона, които съответстват на вложена топлина с горивото в размер на 34378 МВТч. По този начин КЕВР е намалила вложената топлина на горивото за производство с 2, 67%, което не е технически обосновано, тъй като през разглеждания ценови период не се предвижда въвеждането на нови производствени мощности с по висока ефективност. Както правилно е приел съдът, няма обективни технически основания за повишаване на производствената ефективност, каквато КЕВР залага като намалява разхода на въглища с 500 тона, при запазване на обема на производството. Приложената от КЕВР цена не е икономически обоснована, респективно и разходите за основно гориво - въглища не са икономически обосновани, както поради несъобразяването на съпътстващите транспортни разходи, така и техническата необоснованост на корекцията на количеството. Налице е непризнаване на присъщо-необходими разходи на топлофикационното дружество и невключването им в цените, което води до непълно възстановяване на икономически обосновани разходи, като рефлектира в намаление на утвърдената възвращаемост и е в противоречие на предвидения в чл. 31, т. 2 ЗЕ принцип на регулиране. Правилно съдът е приел, че утвърденият размер на цената на въглищата от КЕВР като разход по отношение на "Топлофикация - Р." ЕАД, не е съобразен със среднопретеглената цена, която е изчислена не по начина предвиден в Указания-НВ. От изслушаната и приета по делото комплексна технико – икономическа експертиза се установява, че разходите за основно гориво са променлив разход в зависимост от комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия и при съответствие с производствената програма, утвърдена от КЕВР. Комисията не е изследвала дали размерът на цената е достатъчен и дали е в състояние да покрие разходите за закупуване и доставки на необходимите за производството въглища. Утвърдените от Комисията разходи за основно гориво не са икономически обосновани, доколкото при утвърждаване от Комисията на цената на въглищата не е изследвана нейната достатъчност за новия регулаторен период и дали разходите за основно гориво са икономически обосновани, което има за резултат загуби за дружеството или намаляване на утвърдената му възвръщаемост на капитала. В случая дружеството жалбоподател е изпълнило указанията на КЕВР и е изчислило заявената цена на въглища в съответствие с Указанията, като според вещите лица дружеството в заявената цена правилно е определило среднопретеглена цена на въглищата според изискванията на Указания - НВ. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на разходите за заплати и възнаграждения. При обективно съобразяване на фактите съдът правилно е приел, че КЕВР, прилагайки един и същ процент увеличение, без да отчита конкретното изоставане на дружеството спрямо средната заплата в сектора, е нарушила принципите за съразмерност и равенство, обективирани в чл. 6 и чл. 8 АПК, както и специалната уредба по чл. 23, т. 3 ЗЕ, задължаващ при упражняване на правомощието си за ценово регулиране, Комисията да осигурява равнопоставеност между енергийните предприятия, като не е отчетена спецификата на всяко конкретно дружество и респективно не позволява на дружествата със заплати по-ниски от средномесечните за сектора да достигнат тези нива. Подобни данни не са обсъждани с процесното решение на КЕВР, а е приложен общ подход р. II, т. 1. – "По отношение на разходите за заплати и възнаграждения и свързаните с тях осигурителни вноски и социални разходи са допускани увеличения на стойностите, в сравнение с отчетените такива в рамките до 10%, при несъобразяване на мотивирани обосновки за необходимостта, икономическата целесъобразност или значително изоставане на средната работна заплата в дружеството в сравнение със средната месечна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през 2017 г. в отрасъл "Енергетика", която е в размер на 1 769 лв., съгласно данни на НСИ. Правилно съдът е приел, че при прилагане на общия подход е нарушен принципът на чл. 23, т. 3 ЗЕ и по отношение на процесното дружество не е отчетено значителното изоставане с повече от 20% от средната заплата за отрасъла. Видно от СТИЕ достигането на средна заплата за дружеството от 1253 лв. на месец при увеличение 10% няма да достигне посочените нива на заплати в отрасъла, нито ще бъдат достигнати през следващия ценови период, на който се позовава регулатора, предвид на това, че изоставането от останалите дружества в отрасъла не може да бъде достигнат при прилагане на общи подход и увеличение с 10% спрямо всички дружества. От заключението на СТИЕ се установява, че 10% увеличение на разходите за възнаграждения на всички дружества, не отчита пазара на труда в различните региони на страна. В тази връзка законосъобразно съдът е приел, че в тази си част решението на КЕВР е постановено в нарушение на чл. 23, т. 3 ЗЕ, след като регулаторът не осигурява равнопоставеност между енергийните предприятия и не е отчита спецификата на конкретно дружество "Топлофикация – Р." ЕАД. В оспореното решение КЕВР е коригирала заявените от жалбоподателя разходи за заплати и възнаграждения с 240 хил. лв. и свързаните с тях осигурителни вноски и социални разходи с 226 хил. лв. Допуснато е от КЕВР увеличение на разходите за възнаграждения и осигурителни вноски с 9, 92 %, но не са увеличени разходите за осигурителни вноски, съразмерно на разходите за заплати и възнаграждения. В останалата заявена част Комисията не е признала разходите, без да отчита обстоятелството, че възнагражденията в дружеството, въпреки увеличението, ще останат под средните за сектора, който извод се потвърждава и от заключението по СКТИЕ. Не е съобразено от КЕВР и че предприятията, с цел да задържат квалифицираните си кадри, следва да предлагат възнаграждения, релевантни за определените райони в страната, като предвиди разходи за увеличение на трудовите възнаграждения на персонала. Не е съобразено и че еднаквото третиране изисква не прилагане на един и същ процент увеличение спрямо всички дружества от сектор "Топлоенергетика", а изравняване на заплатите до средната за сектора, което означава различен процент в зависимост от спецификите на всяко дружество. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение нормата на възвръщаемост на привлечения капитал, определена от регулатора. Установено е от съда, че "Топлофикация - Р." ЕАД е заявило "норма на възвръщаемост на привлечения капитал" в размер на 6 %, като с оспореното решение на КЕВР е определен размер от 3, 91 %. По този ценообразуващ елемент съдът правилно е приел, че регулаторният орган е поставил пазарни ограничения на договарянето на привлечен капитал, но не на база на относимите към момента на привличане на капитала лихвени нива, съгласно изискването на т. 40 от Указания - НВ, а въз основа на лихвените нива за предходния регулаторен период. За да достигне до този извод първоинстационният съд правилно е приложил материални закон въз основа на установените по делото обстоятелства, като е приел незаконосъобразност на корекцията в нормата на възвръщаемост. С обжалвания административен акт КЕВР е утвърдила норма на възвръщаемост на привлечения капитал на база на статистически данни на БНБ към 31.12.2017 г. Правилно е приетото от съда, че е икономически необосновано статистическите данни за лихвените нива към декември 2017 г. да се прилагат към кредити, привличани от топлофикационните дружества в предходен регулаторен период при положение, че дружеството няма нито задължението, нито възможността да предоговаря или рефинансира кредитите си ежегодно. Включването в цените на норма на възвръщаемост на привлечения капитал под среднопретегления за жалбоподателя размер по правно обвързващи го договори за кредит с по – високи лихвени нива, води до намаляване на неговата възвръщаемост, поради което е в противоречие с изискването на чл. 31, т. 4 ЗЕ. Съгласно т. 40 и т. 41 от Указания – НВ, нормата на възвръщаемост на привлечения капитал се изчислява като среднопретеглената величина от договорените годишни лихви на заемите и относителното тегло на съответния заем в общата сума на привлечения капитал, като Комисията определя пределна пазарна цена на привлечения капитал, на основата на статистически данни за пазарните й величини и/или официално публикувана прогнозна информация. В настоящия случай видно от оспорения административен акт, КЕВР е коригирала нормата на възвръщаемост на привлечения капитал от 6 % на 3, 91, в спрямо пределна пазарна цена на привлечения капитал към м. 12. 2017 г. по данни от БНБ. Следователно правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че регулаторният орган е поставил пазарни ограничения на договарянето на привлечения капитал, въз основа на последната година, както и че не е икономически обосновано КЕВР да намалява всяка година нормата на възвръщаемост на база на промяната в лихвените нива за текущата година, тъй като енергийните предприятия нямат задължение да предоговарят сключени от тях договори с банки или финансови институции всяка година. Въз основа на това, включването в цените нормата на възвръщаемост на привлечения капитал под приложимия средно претеглен размер по силата на действащите договори за кредит, би довело до намаляване на неговата възвръщаемост, като получената разлика се покрива за негова сметка. В тази връзка регулаторният орган при връщане на преписката за ново разглеждане следва да изложи мотиви относно извършената корекция в частта по отношение приетата среднопретеглена норма на възвръщаемост с оглед спазване на принципа по чл. 31, т. 4 от ЗЕ – цените да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала, както и прилагане на чл. 8, ал. 4 от Наредба № 5, като утвърди прогнозен размер на разходите, свързани с лицензионната дейност, като прецени тяхната икономическа обоснованост въз основа на представените от енергийното предприятие писмена обосновка и доказателства, като неразделна част от заявлението за цени, а самата оценка за икономическа обоснованост на разходите и връзката им с изпълнение на лицензионната дейност се извърши въз основа на сравнителни анализи, както и при използване на данни от националната и международна практика и като се вземат предвид отчетените резултати на регулираното предприятие при спазване принципите на регулирането по ЗЕ. Неоснователни са и възраженията в касационната жалба за допуснато при постановяване на оспореното съдебно решение нарушение на съдопроизводствените правила. Необосновано е твърдението, че съдът е придал на експертизата смисъл и значение, каквито тя няма. Съдът е обсъдил и преценил същата в съвкупност с останалите доказателства по делото, като е обосновал собствени правни изводи, основани както на изводите на комплексната съдебна експертизата, така и на останалите доказателства по делото, преценени в тяхната съвкупност. Несъстоятелно е и твърдението на касатора, че съдът е надхвърлил пределите на допустимия съдебен контрол, като се е произнесъл по целесъобразността на административния акт. Напротив, съдът е изпълнил процесуалното си задължение за проверка законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК, изяснил е релевантните за спора фактически обстоятелства. Въз основа на съвкупната преценка на становищата на двете страни и на доказателствата по делото, е обосновал законосъобразни правни изводи, които настоящата съдебна инстанция споделя. Предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на касатора като неоснователно следва да се остави без уважение. От страна на ответника не са представени доказателства за направени разноски, поради което не следва да се присъждат. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение