Решение № 15742 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8664/2011 г.

Решение № 15742 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8664/2011 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Марин Драганов Йосифов от с. Болярци, Пловдивска област, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Петър Борисов Костов от гр. Пловдив, срещу решение № 787 от 9.05.2011 г. по адм. дело № 2868/2010 г. на Административен съд - гр. Пловдив. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че на местните избори, проведени на 28.10.2007 г. и повторно на 4.11.2007 г., касационният жалбоподател Марин Драганов Йосифов е бил избран и от встъпването си в длъжност до 15.07.2010 г. е изпълнявал длъжността кмет на Община Садово. От последната дата - 15.07.2010 г. - на основание чл. 69, ал. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) е бил отстранен от тази длъжност по силата на протоколно определение № 672 от 8.07.2010 г. по ЧНД № 2275/2010 г. на Окръжен съд - гр. Пловдив. На 14.10.2010 г. с болничен лист № 0479757 (№ 4411 от 20.10.2010 г. в книгата за регистриране на б. л.) на МБАЛ Пловдив е установена временна неработоспособност на жалбоподателя, за което му е разрешен отпуск в размер на 34 дни при стационарен и след това при домашен режим, считано от 8.10.2010 г. С разпореждане № О-15-999-80-00103311 от 2.11.2010 г. длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при ТП на НОИ - гр. Пловдив е отказало да изплати исканото от жалбоподателя парично обезщетение за временна неработоспособност. Отказът е основан на следните мотиви: "На основание § 22о ПЗР на КСО за периода до 31.12.2010 г. паричното обезщетение по чл. 42, ал. 2 от КСО се изплаща, когато временната неработоспособност е настъпила до един месец от прекратяване на трудовия договор или осигуряването за срок не повече от 30 календарни дни." С решение № 373 от 13.12.2010 г. директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (ръководителят на ТП на НОИ) - гр. Пловдив е отхвърлил жалбата на Марин Драганов Йосифов срещу това разпореждане. В хода на производството, описано в предходния абзац, със заявление вх. № МП-72748 от 3.11.2010 г. Марин Драганов Йосифов е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е заявил, че не се осигурява от 1.08.2010 г. С разпореждане № 98 от 13.01.2011 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО при ТП на НОИ - гр. Пловдив е отпуснало, считано от 15.07.2010 г. (датата на съдебното отстраняване от длъжност), исканата от жалбоподателя пенсия в размер на 999,08 лв., ограничен до размер на 700 лв. на основание § 22з, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО). При тези данни с посоченото по-горе решение Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на Марин Драганов Йосифов срещу решение № 373 от 13.12.2010 г. на директора на РУСО. За да постанови този резултат съдът е взел предвид обстоятелството, че с разпореждане № 98 от 13.01.2011 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО при РУСО Пловдив е отпуснало, считано от 15.07.2010 г., исканата от жалбоподателя лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, а според чл. 42, ал. 2 КСО при настъпване на временна неработоспособност след прекратяване на осигуряването, паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия. Макар че в мотивите към решението е изложил подробно аргументирано становище, че с отстраняването на жалбоподателя от длъжност осигуряването било само прекъснато, а не прекратено, прилагайки правилото на чл. 42, ал. 2 КСО Пловдивският административен съд все пак е приел, че осигуряването на жалбоподателя е прекратено. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че Пловдивският административен съд неправилно е основал решението си на правилото по чл. 42, ал. 2 КСО, защото длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 КСО и директорът на РУСО - Пловдив не са основали издадените от тях актове на това правило, а съдът преценява законосъобразността на тези актове само на посочените в тях фактически и правни основания за издаването им и не може да излиза извън тези основания. Независимо от това обаче решението на Пловдивския административен съд по своя краен резултат е правилно. За да откажат плащане на парично обезщетение по представения болничен лист длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 КСО и директорът на РУСО - Пловдив са се позовали на временното правило по § 22о ПЗР на КСО, създадено с § 5 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 49 от 29.06.2010 г.), който според § 10 от преходните и заключителни разпоредби влиза в сила на 1.07.2010 г. Според това правило паричното обезщетение по чл. 42, ал. 2 КСО се изплаща, когато временната неработоспособност е настъпила до един месец от прекратяване на осигуряването. В случая временната неработоспособност е настъпила на 8.10.2010 г., а осигуряването на жалбоподателя е било прекратено на 15.07.2010 г., защото след тази дата то не е било подновявано. Изразеното от него становище, че осигуряването му не е прекратявано, поради което парично обезщетение за временна неработоспособност му се дължи на основание чл. 40, ал. 1 КСО, а не на основание чл. 42, ал. 2 КСО, не може да бъде споделено. Данните по делото сочат, че след отстраняването му от длъжност за него не са внасяни осигурителни вноски. Осигуряването би било прекъснато, ако временно през един определен период, който не се зачита за осигурителен стаж, не са внасяни осигурителни вноски при продължаващо да съществува трудово правоотношение. Освен това с подаденото от него заявление за пенсия за осигурителен стаж и възраст жалбоподателят сам е заявил, че осигуряването му (за трудовата дейност кмет на Община Садово) е прекратено. Поради това лична пенсия за осигурителен стаж и възраст му е отпусната от датата, от която заявил прекратяване на осигуряването - 15.07.2010 г. (всъщност жалбоподателят е заявил 1.08.2010 г., но разликата от 15 дни в случая е пренебрежима). Двете правни фигури - на прекъснато и на прекратено осигуряване - не могат да съществуват едновременно през един и същ период от време. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно по своя краен резултат и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,