Решение № 16275 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7259/2012 г.

Решение № 16275 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7259/2012 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" срещу решение № 1645 от 27.03.2012 г., постановено по адм. дело № 1212/2010 г. на Административен съд София - град (АССГ). Иска се частичната му отмяна с доводи неправилност и необоснованост. Ответникът Милчо Василев Димитров оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция намира оспорването за процесуално допустимо. За да се произнесе по същество съобрази следното: Касае се за предявен пред АССГ иск по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за обезщетение за вреди за времето, през което държавният служител не е заемал държавна или друга служба поради прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл със заповед № 9973/16.12.2009 г. на директора на Агенция "Митници", отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение. Решение № 1645 от 27.03.2012 г. е постановено в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК във връзка чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ и чл. 121, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. С този съдебен акт Агенция "Митници" е осъдена да заплати на Милчо Василев Димитров сумата 7 366 лева обезщетение за времето, през което поради незаконното му уволнение той не е заемал служба. Изложените оплаквания на директора на Агенция "Митници" са, че неправилно съдът не е уважил направеното от ответника по иска възражение за прихващане с изплатеното на Димитров обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл в размер на две брутни заплати от 1 461,40 лева и една брутна заплата от 730,80 лева на основание чл. 106, ал. 4 от ЗДСл, т. е. общо 2 192,20 лева. При така направените доводи жалбата се явява частично основателна. Правилно съдът не е уважил искането за прихващане с изплатеното на ищеца обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл в размер на 730,80 лева. Основанието за изплащане на това обезщетение е неспазването на задължителния срок на предизвестие по чл. 106, ал. 1 от ЗДСл от страна на органа по назначаване. Ако това задължение беше изпълнено, Димитров би полагал труд още един месец и би получил съответното трудово възнаграждение. Неизпълнението му го е лишило от това месечно възнаграждение, поради което той е получил обезщетението. Последното няма връзка с дължимото такова по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, за да се приеме за основателно възражението за прихващане. Касационното оспорване обаче е основателно по отношение на неуваженото от съда искане на ответника за прихващане между дължимата на Димитров сума на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и полученото от него обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, дължимо от органа ex lege предвид конкретната хипотеза за прекратяване на правоотношението - чл. 106, ал. 1, т. 2 от същия закон (при съкращаване на длъжността). Обезщетенията по чл. 106, ал. 2 и чл. 104, ал. 1 от ЗДСл са такива, произтичащи от едно и също фактическо основание - прекратяването на служебното правоотношение и оставането на лицето без работа. В зависимост от законосъобразността на административния акт, с който е извършено това, е определен и размерът на обезщетението. Когато правоотношението е прекратено законосъобразно, дължимото обезщетение е в размер на две месечни заплати (чл. 106, ал. 2 от ЗДСл). Когато то е прекратено незаконосъобразно и актът, с който е извършено това е отменен, дължимото обезщетение е в размер на 10 брутни месечни възнаграждения (чл. 104, ал. 1 от ЗДСл). Припокриването на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и това, получено по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, би довело до неоснователно обогатяване, респективно до репариране на една и съща вреда два пъти, в какъвто смисъл е константната съдебна практика по аналогични казуси, както на ВАС, така и на ВКС. Ето защо, предвид изплащането на обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл на Димитров сума в размер на 1 461,40 лева, решението в осъдителната му част следва да бъде отменено за сумата над 5 904,60 лева и претенцията да бъде отхвърлена за разликата над тази сума. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,