Решение № 6261 от 26.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12951/2020 г.

Решение № 6261 от 26.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12951/2020 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Е., против решение № 1002 от 12.10.2020 г. на Административен съд - София област, постановено по адм. дело № 1360 по описа за 2019 г. на съда, с което е отменена издадената от касатора заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С78-0044432/14.10.2019 г. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че по делото е безспорно установено, че при проверката "ЕФИБ" ООД не е изпълнило задължението си да предава в НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. Намира, че принудителната административна мярка е наложена от компетентен орган, при наличието на фактическо основание за целта, без противоречие с относимите материалноправни разпоредби и продължителността на мярката е съобразена с целената от административния орган превенция за преустановяване на незаконосъобразната практика в проверявания обект. Искането от съда е да отмени оспореното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Прави възражение за прекомерност на искането за разноски на насрещната страна. Ответникът - "ЕФИБ" ООД, чрез адвокат С., оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение по съображения изложени в писмени бележки. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и пледира за отмяна на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София област е заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С78-0044432/14.10.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "ЕФИБ" ООД е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "запечатване на търговски обект" - бензиностанция "Ефиб", находящ се в гр. Самоков, местността "Червена земя", стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. За да наложи ПАМ органът се е позовал на извършена проверка на 4.10.2019 г. на търговския обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, при която е установено, че бензиностанцията разполага с 1 колонка за зареждане на дизелово гориво с 1 бр. надземен резервоар (цистерна) за съхранение на гориво с вместимост 10 383 литра и 1 бр. автоцистерна с вместимост 12 000 литра. В обекта има монтирана и функционираща ЕСФП с нивомерна система тип "Орtilevel - DP4325" с централно регистриращо устройство "Датекс FP-2000". При проверка в ПП ФУДВ е установено, че "ЕФИБ" ООД не е изпълнило задължението си да предава в НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. Констатирано е, че за дати 18.03.2019 г. и 2.09.2019 г., след доставка на гориво, дружеството не е качило чрез клавиатура количествата горива постъпили в резервоарите - на 18.03.2019 г. доставеното количество дизелово гориво в резервоара при 15 С по нивомерна система е 2 067, 80 литра, на 2.09.2019 г. в 16: 52 ч. - 1 892, 79 литра и на 2.09.2019 г. в 20: 20 ч. - 4 868 литра, и не ги е предало по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите. Прието е, че извършеното осъществява състава на нарушение на чл. 3, ал. З от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № H-18/2006 г.), във вр. с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС. С оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган по приходите съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби, тъй като данъчната администрация, в чийто правомощия е да анализира и контролира изпратената от търговците информация, не е обосновала съставомерността на вмененото нарушение. Счел е, че в случая не се доказва да има установена разлика на количествата горива по калкулирана нивомерна доставка и количествата горива по документалната доставка, което от своя страна не осъществява признаците на нарушението по чл. 118, ал. 6 от ЗДДС и не е налице основание за налагане на ПАМ, чиято цел е да предотврати и преустанови административно нарушение. От събраните по делото доказателства съдът е приел, че в системата на НАП се съдържат данни за въведени в повече литри гориво от страна на жалбоподателя, както и че преди съставянето на констативния протокол управителят на дружеството е дал обяснения, според които и двете доставки по издадените АДД са изпратени на НАП, като тези на 18.03.2019 г. и на 2.09.2019 г. са били вече включени в уведомленията при доставките им на 30.08.2019 г. и на 8.03.2019 г. Отделно съдът е приел, че в заповедта са посочени формални мотиви относно срока на наложената принудителна административна мярка, но изложените мотиви са бланкетни и не съдържат съображения на административния орган относно посочения срок, за който се прилага ПАМ, което съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Оспорената пред първоинстанционния съд заповед за прилагане на ПАМ е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС, съгласно която разпоредба принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спазва реда и начина за подаване на данни по чл. 118 в Националната агенция за приходите. В нормата на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС е предвидено задължение за регистрирано или нерегистрирано лице по ЗДДС, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Според чл. 3, ал. 3, във вр. с ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., всяко лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, в т. ч. и чрез ЕСФП, работеща в режим на самообслужване, е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. При действието на чл. 170, ал. 1 от АПК, в тежест на издателя на акта е да докаже фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Настоящия касационен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че не е установено нарушението, изразяващо се в неспазване на реда и начина за подаване на данни по чл. 118 от ЗДДС в НАП, за което е приложена обжалваната ПАМ. В конкретния случай от събраните по делото доказателства и приетото без оспорване от страните заключение на съдебно-техническа експертиза се установява, че търговецът е отчитал извършените продажби на горива чрез регистрирана ЕСФП към НАП и възможността от укриване на приходи към фиска не е съществувала. Информация за доставките по издадените акцизни данъчни документи е предоставена на НАП по установената дистанционна връзка, като тези на 18.03.2019 г. и 2.09.2019 г. са били включени в количеството закупено гориво на 8.03.2019 г. по акцизен данъчен документ № 158733, издаден от "Лукойл България" ЕООД, и на 30.08.2019 г. по акцизен данъчен документ № 158733 от "БМБ - 2000" ООД. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че тези документи са изпратени по електронен път и входирани в системата на НАП на съответните дати. По делото е безспорно, че дружеството, в качеството си на лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е въвело в експлоатация фискално устройство от одобрен тип, налице е изградена дистанционна връзка с НАП, използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива, която има информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, на това устройство е осъществяван метрологичен контрол. При тези фактически установявания законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че липсва основание да се приеме, че дружеството не е изпълнило задължението си да предава на НАП по изградената дистанционна връзка коректни данни за доставки и налични количества горива в резервоарите. В тази връзка оплакванията на касационния жалбоподател са неоснователни, доколкото в негова тежест е било установяването на фактическите основания, послужили за издаване на оспорения акт. Законосъобразно е прието, че не се установява материалноправното основание за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС. Предвид изложеното, като е отменил оспорената заповед за прилагане на ПАМ съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на съдебни разноски. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на "ЕФИБ" ООД следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. – договорени и внесени в брой съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 12.04.2021 г. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно, тъй като същият е в съответствие с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,