Решение № 2128 от 14.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12660/2017 г.

Решение № 2128 от 14.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12660/2017 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при община П. срещу Решение № 1529 от 21.09.2017 г., постановено по адм. дело № 1429/2017 г. по описа на Административен съд-П., с което е отменен Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 933/21.12.2016 г., издаден от главен инспектор в отдел "Събиране и контрол" на Дирекция "Местни данъци и такси" при община П., потвърден с Решение № 9/02.05.2017 г. на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при община П., за установяване на задължения на Т. Николов за данък превозно средство за периода 01.01.2011 г. - 31.08.2016 г. в размер на 568, 86 лв., ведно с лихви за просрочие в размер на 170, 35 лв. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон. Иска неговата отмяна и решаване на спора по същество чрез отхвърляне жалбата срещу АУЗД. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба – Т. Николов, изразява становище за нейната неоснователност в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, която е участвала в първоинстанционното производство и за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е АУЗД № 933/21.12.2016 г., издаден от главен инспектор в отдел "Събиране и контрол" на Дирекция "Местни данъци и такси" при община П., потвърден с Решение № 9/02.05.2017 г. на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при община П., с който са установени задължения на Т. Николов за данък превозно средство (ДПС) за периода 01.01.2011 г. - 31.08.2016 г. в размер на 568,86 лв., ведно с лихви за просрочие в размер на 170, 35 лв. От събраните по делото доказателства се установява, че през 1998 г. Т. Николов е декларирал придобиването на собствеността на лек автомобил БМВ 318 с рег. [рег. номер на МПС]. През периода 1998 г. – 2016 г. лицето е заплащало в срок задълженията си за данък превозно средство в размера съгласно адресираните до него съобщения от приходната администрация. Посоченият в съобщенията размер на задълженията е изчисляван въз основа на наличните данни в информационния масив на приходната администрация: обем на двигателя 1 766 куб. см, мощност 67 kw, година на производство 1995 г., наличие на действащо катализаторно устройство. На 12.04.2016 г. във връзка с промяна на регистрационния номер на автомобила Т. Николов е подал декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ, въз основа на която органите по приходите са установили, че мощността на автомобила е по-висока от тази, която е била въведена в информационните масиви на приходната администрация. Относно мощността на автомобила страните не спорят, че действителната й стойност е 85 kw. Данните от декларацията, подадена през 2016 г., съответстват на представеното към декларацията свидетелство за регистрация от 26.04.2006 г. Именно по-високата стойност на мощността е обусловила установяването на процесните допълнителни задължения за ДПС. З. да отмени АУЗД, съдът е приел, че не е изпълнена нито една от предвидените в чл. 107, ал. 3 от ДОПК предпоставки за издаване на АУЗД. Задълженото лице е подало декларация за придобитото от него МПС, не е направило искане за издаване на АУЗД, определените от общината задълженията са заплащани в срок, като несъответствия до момента на подаване на втората декларация не са констатирани. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, пр. 1 от АПК. Неправилен е изводът на съда, че липсва искане от собственика на ПС за издаване на АУЗД. В резултат на установената по-висока стойност на мощността на автомобила на лицето е изпратено съобщение за доначислени задължения за ДПС за периода 2011-2016 г. По този повод лицето е направило искане за издаване на АУЗД, което е обективирано в приложеното на л. 49 от делото заявление вх. № 16 п 13732 от 08.12.2016 г. Видно от обстоятелствената част на АУЗД, именно това искане е посочено от органа като основание по чл. 107, ал. 3 от ДОПК за издаване на акта. В цитираното заявление лицето посочва, че се обръща към органите по приходите на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК и моли да му бъде предоставен акт за установяване на вземането по данни от подадени декларации по ЗМДТ. По делото не се спори, че данните относно мощността на превозното средство, които се съхраняват в архива на информационния масив на Дирекция "Местни данъци и такси" при община П., не отговарят на действителната стойност. Този архив е бил създаден от Териториална данъчна дирекция – П. и впоследствие приет от Дирекция "Местни данъци и такси" при община П.. В решението, с което е потвърден АУЗД, решаващият орган е констатирал, че през 1998 г. откриването на партида за облагане с ДПС се е извършвало чрез въвеждане на техническите параметри на превозните средства от служител на приходната администрация въз основа на представеното от собственика свидетелство за регистрация на превозното средство, без попълване на данъчна декларация на хартиен носител. Неверните данни относно мощността на превозното средство са били използвани за изчисляване на данъка, което е довело до неправилно определяне на неговия размер и до уведомяването на задълженото лице със съобщения чл. 23 ЗМДТ за размер на данъка, който е по-нисък от действителния. Същевременно лицето е плащало в срок задълженията си в размера, посочен в съобщенията по чл. 23 от ЗМДТ. Предвид доказаната по делото обективната невъзможност за подаване на декларация на хартиен носител през 1998 г., както и липсата на каквито и да било други съхранени документи в партидата на автомобила относно неговите технически параметри, необоснован се явява изводът на органа по приходите, че лицето със собственото си поведение е станало причина за невярно отразяване на мощността на автомобила в информационния масив на приходната администрация. Така установените факти и обстоятелства обаче сочат за незаконосъобразност на АУЗД само в частта на начислената лихва, защото допуснатата техническа грешка при обработка на данните за процесния автомобил изключва само наличието на забава на ДЗЛ за изпълнение на задължението за ДПС, но не и възникването и съществуването на това задължение. След като органите по приходите са събрали данъка в неправилно определен размер, те са били длъжни да установят неговия действителен размер с оглед досъбиране на дължимия данък. Съобщението по чл. 23 ЗМДТ не съставлява акт за установяване на задължението, поради което няма пречка с процесния АУЗД данъкът да бъде определен в размер, различен от посочения в съобщенията. Бидейки собственик на процесното превозно средство, попадащо в обхвата на чл. 52 ЗМДТ, Т. Николов има качеството на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 53 ЗМДТ. Задължението за ДПС е законосъобразно определено по основание и размер, тъй като не са налице отричащи дължимостта му предпоставки, респ. - опровергаващи стойността на начислената главница доказателства. Размерът на ДПС е изчислен въз основа на декларираните от собственика данни и наличните в преписката документи, удостоверяващи относимите към определянето му технически параметри на превозното средство. По изложените съображения оспореният акт е законосъобразен в частта, с която на Т. Николов са определени задължения за данък върху превозно средство в размер на 568, 86 лв. главници, а незаконосъобразен в частта, с която на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК за тези задължения са начислени лихви за забава в размер на 170,35 лв. Обжалваното съдебно решение в частта, с която е отменен АУЗД за установените задължения за ДПС главници, е неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отхвърляне на жалбата в същата част. Решението следва да бъде отменено и в частта на присъдените разноски в полза на Т. Николов за горницата над 92, 83 лв. Макар и по различни от изложените в него мотиви, обжалваното решение в останалата част, с която е отменен актът досежно начислените лихви, е правилно и следва да бъде оставено в сила. За касационното производство съобразно изхода на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 210, 16 лв. В полза на ответника Т. Николов не следва да бъдат присъждани разноски поради липса на доказателства за извършването на такива за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, седмо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 1529 от 21.09.2017 г., постановено по адм. дело № 1429/2017 г. по описа на Административен съд-П. в частта, с която е отменен Акт за установяване на задължение по декларация № 933/21.12.2016 г., издаден от главен инспектор в отдел "Събиране и контрол" на Дирекция "Местни данъци и такси" при община П., потвърден с Решение № 9/02.05.2017 г. на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при община П., в частта на установени задължения на Т. Николов за данък превозно средство за периода 01.01.2011 г. - 31.08.2016 г. в размер на 568, 86 лв. главници, както и в частта на разноските, присъдени в полза на Т. Николов, за горницата над 92, 83 лв. (деветдесет и два лева и 83 ст.) и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. Николов срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 933/21.12.2016 г., издаден от главен инспектор в отдел "Събиране и контрол" на Дирекция "Местни данъци и такси" при община П., потвърден с Решение № 9/02.05.2017 г. на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при община П., в частта на установени задължения на Т. Николов за данък превозно средство за периода 01.01.2011 г. - 31.08.2016 г. в размер на 568, 86 лв. главници. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ОСЪЖДА Т. Николов ЕГН [ЕГН] да заплати юрисконсултско възнаграждение в полза на община П. в размер на 210, 16 лв. (двеста и десет лева и 16 ст.) за касационната инстанция. Решението е окончателно.