Решение № 97 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2242/2019 г.

Решение № 97 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2242/2019 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Второ РУ гр. Перник при ОД на МВР гр. Перник срещу решение № 444/4.01.2019 г. на Административен съд гр. Перник, постановено по административно дело № 534/2018 г. С обжалваното решение съдът отменя отказ № 3796 з-323/30.08.2018 г., на началника на Второ РУ гр. Перник, при ОД на МВР гр. Перник, с който на В. Дуков е отказано издаването на разрешение за придобиване на ловно оръжие с гладкостенна цев по заявление с вх. № 379600-5717/31.07.2018 г. Претендира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилност на съдебния акт поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Според касатора, първоинстанционният съд неправилно е тълкувал нормата на чл. 58, ал. 1, т. 7 (отм. ДВ бр. 37 от 2019 г) от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) и е приел, че за да се приложи тази норма следва лицето подало заявление за издаване на разрешение за придобиване на оръжие да извърши нарушение засягащо обществения ред по УБДХ и по ЗМВР, но не и по ЗДвП, като това тълкуване на закона възприема като неправилно. Сочи, че в цитираното от съда ТР № 4/6.06.2008 г., по т. д. № 1/2008 г. на ОСК на ВАС не са посочени изрично конкретни разпоредби или тип нарушения, които следва да са налице, за да бъде прилагана визираната в обжалвания административен акт хипотеза, а само се съдържа указание разпоредбата да се прилага стеснително, като следва да бъде извършена преценка за всеки конкретен случай. Твърди се, че извършените нарушения на ЗДвП от лицето В. Дуков се обхващат от забранителната норма на чл. 58, ал. 1, т. 7 (отм. ДВ бр. 37 от 2019 г) от ЗОБВВПИ и правилно административният орган е отказал издаването на разрешение. Съдът не съобразил, че административният орган извършил служебна проверка по подаденото заявление, като установил, че г-н Дуков има множество криминални регистрации за извършени престъпления /кражба, грабеж/, множество осъждания, данни за системна употреба на алкохол в големи количества, проява на агресивно поведение и склонност към физическа саморазправа. Извършените административни нарушения следвало да се разглеждат в контекста на личността на г-н Дуков, който имал трайна склонност към нарушаване на обществения ред. В случая с оглед така констатираната склонност органът правилно поставил под съмнение възможността на г-н Дуков да упражнява тази високорисково дейност, каквато се явява боравенето с огнестрелно оръжие. Според касатора, дейностите по боравене с оръжие сами по себе си са източник на повишена опасност за живота и здравето на гражданите, като налагат мерки за строг контрол още на етап издаване на разрешението за използването му. На г-н Дуков било отказано издаване на разрешение за придобиване на ловно оръжие с гладкостенна цев по заявлението от 31.07.2018 година не на основание чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ, тъй като органът съобразил реабилитацията за осъжданията. Отказът, базиран на чл. 58, ал. 1, т. 7 (отм. ДВ бр. 37 от 2019 г) от ЗОБВВПИ обаче не можел да не съобрази многобройните административни нарушения във връзка с личността на г-н Дуков и възможността същият да упражнява тази високорискова дейност. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата срещу отказ № 3796 з-323/30.08.2018 г., на началника на Второ РУ гр. Перник, при ОД на МВР гр. Перник. Ответникът по касационната жалба, В. Дуков претендира, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и мотивирано. Твърди се, че съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и ги е анализирал в тяхната съвкупност, за да обоснове своето решение. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Според представителя на Върховна административна прокуратура направената от органа проверка във връзка с регистрациите и проявите на г-н Дуков сочи на ниско правно съзнание на кандидата и неглижиращо отношение към живота, здравето и имуществото на другите граждани, което би поставило същите в опасност при уважаване на жалбата му. При извършена служебна проверка, съдът намира касационната жалба за допустим, а като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на контрол съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество, същата е основателна. За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че същият дори и да е издаден от компетентен орган и във валидна писмен форма, е материално незаконосъобразен. Според първоинстанционният съд, действително г-н Дуков е бил осъждан за престъпления от общ характер по четири наказателни дела - НОХД № 294/2006 г. по описа на Районен съд Перник, НОХД № 778/2005 г. по описа на Районен съд Перник, НОХД № И-1754/2008 г. на Софийски районен съд и НОХД № 189 по описа на Районен съд Перник, но за всички тях е налице реабилитация. Според съда, реабилитацията, съгласно чл. 85, ал. 1 от НПК заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане. Оттук следвало, че към момента на издаване на оспорения отказ жалбоподателят е бил реабилитиран по всички предишни осъждания за умишлени престъпления от общ характер и срещу него не е имало образувани наказателни производства за такива престъпления. По отношение на него не са били налице предпоставките па чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ. По отношение на доводите за наличие на предпоставките на чл. 58, ал. 1, т. 7 от ЗОБВВПИ, съдът като се позовал на Тълкувателно решение № 4/6.06.2008 г., по т. д. № 1/2008 г., на ОСК на ВАС, приел, че в случая не се доказва системност в нарушаването на обществения ред при стеснително тълкуване на нормата. Не се установявало трикратно налагане на административно наказание за деяния, представляващи нарушаване на обществения ред, в смисъла вложен от посоченото тълкувателно решение. Касационният състав не споделя изводите на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на обжалвания административен акт при следните изводи от правна страна: На първо място, осъжданията на лицето за престъпления от общ характер не са изписани в акта с оглед квалифициране на отказа като такъв по чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ, предвид настъпилата реабилитация, а с оглед характеризиране на личността на заявителя. На следващо място: Фактът, че актът е квалифициран с чл. 58, ал. 1, т. 7 от ЗОБВВПИ (отм.); в действителност означава, че следва да са кумулативно налични три предпоставки: нарушения на обществения ред от страна на заявителя, налагане на административни наказания за тези нарушения, като следва наказанията да са три или по-вече и следва нарушенията да са извършени в период от три години назад, считано от подаване на заявлението за издаване на разрешение за придобиване на оръжие. В конкретният случай в относимия тригодишен период назад, считано от датата на подаване на заявлението са констатирани три административни нарушения, за които са наложени административни наказания. Това, че нарушенията са по Закона за движение по пътищата в никакъв случай не означава механично обосноваване на незаконосъобразност на обжалвания акт при стеснително тълкуване на нормата на чл. 58, ал. 1, т. 7 ЗОБВВПИ. В действителност, в законодателството липсва легално определение на понятието "нарушение на обществения ред", поради което и съдът правилно принципно е приложил тълкувателно решение № 4/6.06.2008 г., постановено по тълкувателно дело № 1/2008 г., на ОСК на ВАС, според което, тълкуването на чл. 16, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 6 от ЗКВВООБ (отм.); , която е идентична със сега действащата разпоредба на чл. 58, ал. 1, т. 7 от ЗОБВВПИ, следва да бъде в насока, че нарушение на обществения ред е налице, когато се засягат обществените отношения, свързани с реда и спокойствието, със сигурността на гражданите, и сочи на обществена опасност на личността на извършителя, която от своя страна поставя под съмнение възможността да упражнява дейност, подчинена на режима на специалния закон. Според касационния състав, именно с цел изясняване на личността на заявителя, органът е събрал доказателства за предходните му осъждания, за системната употреба на големи количества алкохол, за агресивното му поведение, за проявите на физическа саморазправа и прочие. Гарантирането на реда и спокойствието на гражданите, на тяхната сигурност безспорно следва да се извършва и на ниво проверка на обществената опасност на личността на заявителя, която личност по никакъв начин не следва да създава съмнения относно възможността на същия безопасно да упражнява дейности, подчинени на режима на този специален закон. В конкретната хипотеза касационната инстанция споделя извода на органа, че административните нарушения за периода от три години преди датата на заявлението следва да се разглеждат в контекста на личността на заявителя, като се обосновава категоричен извод за непригодност на лицето да извършва правно регламентирана дейност по ЗКВВООБ. В противовес на изложеното от решаващия съд, настоящата инстанция, приема, че по смисъла на така посоченото по-горе тълкувателно решение № 4/06.06.2008 г., безспорно е че в кръга на нарушенията на обществения ред, които могат да обосноват отказ за издаване на разрешение за дейност по ЗОБВВПИ, попадат и деянията извършени от страна на заявителя предвид цялостната преценка на личността му. Като е приел, че оспореният отказ е незаконосъобразен, първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон и то следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и след отмяната на съдебния акт, при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде постановено ново решение, по съществото на спора, с което жалбата на г-н Дуков срещу отказа на началника на Второ РУ гр. Перник, при ОД на МВР - Перник следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение