Решение № 1490 от 1.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11378/2017 г.

Решение № 1490 от 1.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11378/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи против решение № 8534/3.07.2017 г. по адм. дело № 14372/2015 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 204, чл. 197, ал. 1 и чл. 195, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Г. П. К., не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, петчленен състав при Втора колегия, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, е основателна. С решение № 8534/3.07.2017 г. по адм. дело № 14372/2015 г. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение е отменил заповед № 8121К-4359/13.11.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на Г. П. К. е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". Присъдил е разноски. Решението е неправилно. По делото е установено, че със заповед № 8121з-822/10.07.2015 г. министърът на вътрешните работи е разпоредил проверка на РД "Гранична полиция" Е. по повод постъпил сигнал за неправомерни действия, извършени от директора на регионална дирекция "Гранична полиция" Е.. Резултатите от проверката са му били докладвани на 10.08.2015 г. чрез справка рег. № 8121р-30916 от същата дата. Необосновано първоинстанционният съд е приел, че от този момент наказващият орган е разполагал с достатъчно данни за нарушението и извършителя. Изясняването на случая е продължило чрез събирането на допълнителни доказателства - представена е кадрова справка на служителя, изисквани са обяснения от служителя и на 23.10.2015 г. преписката ведно с предложение за налагане на дисциплинарно наказание е постъпила при министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 195, ал. 1 ЗМВР - дисциплинарното наказание се налага не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 г. от извършването му. Съгласно чл. 196, ал. 1 и 2 ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. С оглед на изложеното в процесния случай дисциплинарното нарушение се смята за открито съгласно чл. 196, ал. 1 и 2 ЗМВР, когато материалите от дисциплинарното производство са постъпили при министъра на вътрешните работи. В случая двумесечният срок от откриване на нарушението е започнал да тече на 23.10.2015 г., когато всички материали по преписката са постъпили при министъра и е изтекъл на 23.12.2015 г. Обжалваната заповед е издадена на 13.11.2015 г. следователно срокът по чл. 195, ал. 1 ЗМВР е спазен. Тричленният състав на Върховния административен съд не е изследвал и дал отговор на важния за производството въпрос - извършено ли е дисциплинарно нарушение, правилно ли е квалифицирано, виновно ли е извършено и налице ли са всички законови предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Калайджиев. Като не е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства и не е анализирал всички факти от значение за спорното право първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По изложените съображения атакуваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на пето отделение на Върховния административен съд. Въпросът за разноските, включително и за настоящата инстанция следва да бъде решен при новото разглеждане на делото с оглед изхода на спора. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав