Решение № 15655 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5369/2010 г.

Решение № 15655 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5369/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Минчо Георгиев Ценов против заповед № РД-44-199 от 26.02.2010 г. на министъра на земеделието и храните, с която служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е постановена в противоречие с административнопроизводствените правила, тъй като е издадена без съгласието на трудово - експертната лекарска комисия с оглед заболяването, от което страда и е незаконосъобразна, поради това че не е налице основание за прекратяване на служебното правоотношение по реда на цитирания текст. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът- министърът на земеделието и храните оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира и възнаграждение на осъщественото от юрисконсулт процесуално представителство в процеса. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателят Ценов е назначен като държавен служител на длъжност " младши експерт" в Общинска служба по земеделие - Панагюрище към областна дирекция "Земеделие" - Пазарджик, като заема една от трите щатни бройки за длъжността съгласно длъжностното разписание в сила от 13.01.2009 г. С постановление № 265 на МС от 10.11.2009 г. е приет нов Устройствен правилник на Министерството на земеделието и храните и са създадени областни дирекции "Земеделие" като специализирани териториални администрации към министъра на земеделието и храните чрез преобразуване на областните дирекции "Земеделие" и общинските служби по земеделие в структурата на Главна дирекция "Земеделие" на Министерството на земеделието и храните (чл. 2 от постановлението). С оглед посочените промени министърът на земеделието и храните издава Устройствен правилник на областните дирекции "Земеделие", в сила от 26.01.2010 г. Въз основа на устройствения правилник директорът на Областна дирекция "Земеделие" - Пазарджик след съгласуване с министъра на земеделието и храните утвърждава ново длъжностно разписание, в сила от 5.02.2010 г. Според посоченото ново длъжностно разписание в Общинска служба по земеделие - Панагюрище бройките за длъжността "младши експерт" остават 3, т. е. боят на лицата, изпълняващи длъжността се запазва без промяна. Във връзка с издадения Устройствен правилник и утвърденото от длъжностно разписание от 5.02.2010 г. министърът на земеделието и храните издава заповед № РД-44-199 от 26.02.2010 г., предмет на оспорване в настоящото производство, с която прекратява служебното правоотношение на Ценов на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Оспорената заповед е нищожна, тъй като е издадена от некомпетентен орган. С постановление № 265 на МС от 10.11.2009 г. е приет нов Устройствен правилник на Министерството на земеделието и храните и са създадени областни дирекции "Земеделие" като специализирани териториални администрации към министъра на земеделието и храните чрез преобразуване на областните дирекции "Земеделие" и общинските служби по земеделие в структурата на Главна дирекция "Земеделие" на Министерството на земеделието и храните (чл. 2 от постановлението). Областните дирекции са самостоятелни юридически лица на бюджетна издръжка (чл. 2, ал. 2 от Устройствения правилник на областните дирекции "Земеделие). Същите се ръководят и представляват от директор, който е орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията който е орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията и който съгласно чл. 3, ал. 3, т. 6 и т. 8 от правилника утвърждава длъжностното разписание, назначава държавните служители, изменя и прекратява служебните правоотношения с тях. Анализът на нормите налага извода, че директорите на областните дирекции "Земеделие" са органи по назначаването, които са компетентни да прекратят служебните правоотношения на държавните служители в съответните дирекции. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 87а от ЗДСл. Съгласно цитирания текст при преобразуване на администрацията, при преминаване на дейност от една администрация в друга, както и при преминаване на дейност от закрита администрация в друга, служебното правоотношение на държавния служител не се прекратява. В разглежданата хипотеза областните дирекции "Земеделие" като специализирани териториални администрации към министъра на земеделието и храните са създадени чрез преобразуване на областните дирекции "Земеделие" и общинските служби по земеделие в структурата на Главна дирекция "Земеделие" на Министерството на земеделието и храните (чл. 2 от ПМС 265/2009 г.), т. е. налице е преобразуване на администрацията по смисъла на чл. 87а от ЗДСл и следователно служебните на правоотношения с държавните служители следва да се запазят. С преминаването на служителите в новата администрация отпадат и правомощията на министъра на земеделието и храните като орган по назначаването за тези служители. Последващите структурни промени в областните дирекции и свързаните с тях съкращаване на длъжности следва да бъдат извършени от органа по назначаването на съответната администрация или от директора на съответната областна дирекция. Поради всичко изложено съдът приема, че в случая компетентен да прекрати служебното правоотношение на Ценов е директорът на Областна дирекция "Земеделие" - Пазарджик. Министърът на земеделието и храните не разполага с такива правомощия, поради което издадената от него заповед е нищожна. Тази нищожност следва да бъде обявена от съда. При липсата на доказателства за действително направени разноски в производството съдът намира, че такива не следва да бъдат присъждани на жалбоподателя въпреки направеното искане. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение