Решение № 7 от 4.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1496/2010 г.

Решение № 7 от 4.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1496/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба, подадена от К. Ж. Ж. от [населено място] за отмяна на влязлото в законна сила решение № 2177/16.06.2010 г. на В. районен съд, 34 състав, постановено по гр. д. № 4396/2009 г. по описа на същия съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Молителката твърди, че като ответник в производството по делото е била лишена от възможността за участва лично или чрез упълномощено от нея лице в делото, поради независещи от нея обстоятелство, които не е могла да отстрани. Навеждат се доводи, че ищците по делото с цел да бъде лишена ответницата, настоящ молител, да вземе участие в него и да защити законните си интереси са посочили фамилното име, което е носила преди развода си - Д., не това след същия Ж., а като постоянен адрес са посочили такъв в [населено място] кв. В., но на същите им било добре известно, че пребивава десет години на друг адрес [улица] а, гр. В. С молба се прилага в подкрепа на тези твърдение, единствено копие от лична карта на молителката, издадена на 25.05.2010 г., в която като постоянен адрес е посочен [населено място] [улица] а. Ответникът по молбата М. Ж. Ж. счита, че същата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. При извършената проверка касационният съд установи следното: Видно от данните по делото, с искова молба вх. № 7954 от 22. 04.2009 г. е бил предявен иск от М. Ж. Ж. и Н. А. Ж., действащ чрез своята майка и законен представител Р. В. Ж. срещу К. Ж. Д., с правно основание чл. 34 от ЗС и чл. 69 и сл. от ЗН, като е било образувано гр. д. № 4396/2009 г. по описа на В. районен съд, 34 състав, по което е постановено атакуваното решение, с което се прогласява нищожността на саморъчно завещание от 17.03.2006 г., извършено от Н. Ж. П. - поч. 01.11.2006 г. в полза на К. Ж. Д., на основание чл. 42 б. "б" вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН и е допуснато да бъде извършена делба на описаните недвижими имоти при квоти по х идеална част за всяка от страните, на основание чл. 34 от ЗС. В исковата молба като ответник по заявените искове е посочена К. Ж. Д. с постоянен адрес [населено място], ж. к. "В. В." 402, вх. 20, ет. 5, ап. 378, като на този адрес е бил изпратен препис от исковата молба, като съобщението е върнато в цялост с отбелязване от 03.07.2009 г. на длъжностното лице В. Б. К., че лицето е напуснало адрес, залепено уведомление, книжата непотърсени 14 дни. С резолюция от 17.7.2009 г. на съда е оставено производството без движение, като е указано на ищците в едноседмичен срок да представят справка за актуалния адрес на ответница, за настоящ и постоянен адрес, на основание чл. 47, ал. 4 от ГПК. С молба от 01.09.2009 г. по делото ищците са представили удостоверение № 034798 от 26.08.2009 г. на Община [населено място], което се издава за доказване, че лицето К. Ж. Ж. е регистрирана на настоящ адрес: гр. В., ж. к. "В. В." № 406, вх. 20 ет. 5 ап. 378 от дата 06.06.1995 г. и удостоверение № 034798/26.08.2009 г. на [община], което се издава за доказване на постоянен адрес за К. Ж. Ж.: гр. В. блок 402 вход 20 ет. 5 ап. 378 от 08.01.2002 г. - какъвто е посочен в исковата молба за призоваване на ответницата. На настоящия адрес, според горното удостоверение, където е отбелязан блок 406, а не 402 от съда отново е изпратено съобщение от 10.09.2009г до К. Ж. Ж. с препис от исковата молба и указания на съда, което е върнато в цялост от длъжностното лице В. Б. К. с отбелязване, че лицето не живее на този адрес, като на същия е залепено уведомление на вратата на апартамента за получаване на призовката, която не е потърсена 14 дни. С определение № 14247 от 25.09.2009 г. по делото съдът е приел изпратената призовка до К. Ж. Д. за редовно връчена, на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, след което с определение № 15178/08.10.2009 г. е назначил за процесуален представител на ответника К. Ж. Д. - адвокат Бойка С., на която са изпратени преписи от исковата молба с приложенията и е дадена възможност за писмен отговор и като такава, същата е представлявала ответницата до постановяване на атакуваното решение. В молбата се навеждат аргументи, че съдът е изпратил съобщение само на постоянния, но не и на настоящия адрес, по цитираните удостоверения, които са неоснователни, тъй като такова съобщение е било изпратено съгласно горепосоченото на 10.09.2009 г. Освен това в молбата си молителката се позовава на препис от искова молба по цитирано гражданско дело, каквото не е приложено с молбата, тъй като в това извънинстанционно производство молителят е длъжен за посочи точно основанията на които се позовава, лимитативно посочени в чл. 303, ал. 1 от ГПК, както и да приложи доказателствата на които се позовава, като в това производство, различно от исковото не се събират по реда, по който молителката сочи в молбата си, доказателства. Приложеното копие от лична карта на К. Ж. Ж., в което като постоянен адрес е посочен [населено място], [улица] а, е неотносимо към твърденията в молбата, тъй като последната е издадена на 25.05.2010 г., повече от година след завеждане на делото. Съгласно предвиденото в чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, на която разпоредба се позовава молителката, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязлото в законна сила решение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, което не е могла да преодолее. С оглед горепосоченото, касационният съд намира, че не е налице твърдяната с молбата хипотеза за отмяна на влязлото в законна сила решение, защото не са налице съществени нарушения на съдопроизводствените правила при призоваването на молителката, напротив съдът е спазил процедурата, предвидена в чл. 47 от ГПК, като е назначил на ответницата - настоящ молител особен представител, който я представлявал в процеса и нейните интереси са били защитени. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд