Решение № 2419 от 2.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8561/2015 г.

Решение № 2419 от 2.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8561/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Светослав Борисов Петров от гр. София, чрез адв. Ангелов и адв. Ангелова като процесуални представители, против решение № 3631 от 25.05.2015 г., постановено по адм. дело № 9655/2014 г. по описа на Административен съд София - град в частта, в която е отхвърлено оспорването му срещу заповед № КД-14-64/21.05.2014 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър относно засягането на имот с идентификатор 44224.5798.92 от нанасянето на имоти с идентификатори 44224.5798.93 и 44224.5798.93.1. Излагат се доводи за неправилност на решението в обжалваната част като необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Прави се искане за отмяната му и за присъждане на разноски. Ответникът - Лиляна Кирилова Петрова не оспорва касационната жалба и поддържа становище за отмяна на решението. Ответниците - изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) - София, държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството и ДП "Национална компания железопътна инфраструктура" (НКЖИ) изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението в обжалваната част. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт в обжалваната част е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С решението в обжалваната част е отхвърлена жалбата на Светослав Борисов Петров срещу заповед № КД-14-64/21.05.2014 г. на изпълнителния директор на АГКК в частта, с която се засяга имот с идентификатор 44224.5798.92 от нанасянето на имоти с идентификатори 44224.5798.93 и 44224.5798.93.1. В останалата част, в която жалбата на Лиляна Кирилова Петрова срещу същата заповед е отхвърлена в частта, с която се засяга имот с идентификатор 44224.5798.91 от нанасянето на имоти с идентификатори 44224.5798.93 и 44224.5798.78, решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да отхвърли оспорването на този жалбоподател, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при неточно посочено правно основание по чл. 53 вместо по чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), което нарушение не е съществено, след като са спазени указанията по влязлото в сила съдебно решение № 3409/20.05.2013 г. по адм. дело № 4395/2012 г. на Административен съд София-град (АССГ) и приоритетите по чл. 14 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (редакция - ДВ, бр. 82/2011 г.). Обосновал е извод, че в случая не е налице първия посочен в чл. 14 от наредбата приоритет и границите на спорните имоти правилно са нанесени в съответствие с данните по картата на възстановената собственост (КВС). Решението в обжалваната част е правилно. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство от жалбоподателя Петров е горепосочената заповед, с която на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР (в относимата към датата на издаването й редакция) изпълнителният директор на АГКК - София е одобрил изменение на КККР на с. Локорско, район Нови Искър, СО, състоящо се в нанасяне на нови обекти: поземлен имот с идентификатор 44224.5798.93, собственост на държавата чрез НКЖИ; сграда с идентификатор 44224.5798.93.1 без данни за собственост и промяна в границите на съществуващи обекти в КККР: поземлен имот с идентификатор 44224.5798.78, собственост на държавата. Заповедта е издадена в изпълнение на решение № 3409/20.05.2013 г. по адм. дело № 4395/2012 г. на АССГ, влязло в сила на 25.07.2013 г. Видно от доказателствата по делото със заповед № РД-18-5/13.02.2012 г. изпълнителният директор на АГКК - София на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР е одобрил КККР за землището на с. Локорско, район Нови Искър, Столична община. По повод оспорване на ДП "НКЖИ" срещу тази заповед е образувано производство по адм. дело № 4395/2012 г. на АССГ, с решението по което административният акт е отменен в обжалваната част относно поземлени имоти с идентификатори 44224.5798.81, 44224.5798.89, 44224.5798.90, 44224.5798.91 и 44224.5798.92 и преписката е върната за ново произнасяне от административния орган с указания относно отразяване на имот с идентификатор 44224.5798.81 в КККР по единствения годен източник на кадастрални данни, а именно КВС по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. В мотивите на решението е посочено, че административният орган не е трябвало да нанася върху него имотите на физически лица по данните от неодобрения кадастрален план, като неправилно е съвместил данните от КВС и от този план, поради което изпълнителният директор на АГКК е действал в противоречие със закона и при нарушаване на критериите за определяне на границите на поземлените имоти при създаването на КК, установени в чл. 41, ал. 1 и ал. 2 ЗКИР и чл. 14 от Наредба № 3/2005 г., в приложимите им редакции. Прието е, че за територията няма одобрени кадастрални и регулационни планове. Установено е по делото, че касационният жалбоподател наред с Миладинка Спасова се легитимира с нотариален акт № 92/1997 г. като собственик по наследство и давност на поземлен имот с идентификатор 44224.5798.92, по отношение на който предходната заповед е отменена. От акт № 06891/04.12.2008 г. е видно, че ПИ 000260, железопътна територия, част от трасето на жп линия г. Световрачане - сп. Локорско - г. Кремиковци, с площ от 17987 кв. м, е публична държавна собственост с предоставени права за управление на НКЖИ. Съгласно заключението на съдебно - техническата експертиза промяната с оспорената заповед се състои в заличаване на ПИ с идентификатори 44224.5798.81, 44224.5798.89, 44224.5798.90, 44224.5798.91 и 44224.5798.92 в резултат на отмяната на предходната такава; промяна на границата на ПИ 44224.5798.78 и нанасяне на ПИ 44224.5798.93, идентичен с имот 000260 по акта за държавна собственост, последните вписани в КР като собственост на държавата. В ПИ 44224.5798.93 изцяло попада ПИ с идентификатор 44224.5798.92, който е бил нанесен с отменената заповед по данни от неодобрен кадастрален план и заснемане на място. Вещото лице е установило, че изменението на КККР е извършено в съответствие с влязлото в сила съдебно решение по адм. дело № 4395/2012 г. на АССГ, като с приоритет по данни от КВС е отразен ПИ 000260, нанесен като ПИ с идентификатор 44224.5798.93. По отношение на имот с идентификатор 44224.5798.91, за който втората жалбоподателка в първоинстанционното производство и ответник в настоящото, е доказала собственически права като един от наследниците на Петър Найденов Петров и по отношение на който предходната заповед е отменена, решението като необжалвано в тази част е влязло в сила. При правилно установени факти - отменена кадастрална карта и кадастрални регистри в частта на имоти с идентификатори 44224.5798.81, 44224.5798.89, 44224.5798.90, 44224.5798.91 и 44224.5798.92, както и върната преписка за изработване на кадастралната карта в тази отменена част съобразно указанията по влязлото в сила съдебно решение, административният орган е следвало да издаде новия административен акт на основанието по чл. 49, ал. 1 ЗКИР. Това е така, защото в частта на посочените ПИ липсват КККР и административното производство протича поради отмяната на първоначално одобрените такива. Разпоредбата на чл. 53 ЗКИР (в относимата редакция към датата на издаване на заповедта) урежда предпоставките за изменение на действащи, влезли в сила КККР и е неприложима в настоящия случай. Погрешно посоченото от административния орган правно основание по чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР, вместо това по чл. 49, ал. 1 ЗКИР, не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Материалната законосъобразност на заповедта е разгледана на плоскостта на направените от органа фактически констатации и относимото правно основание. Указанията на съда по цитираното отменително решение са по приложението на приоритетното подреждане на критериите за установяване границите на поземлени имоти при изработване на кадастралната карта на поземлените имоти по чл. 14, ал. 1, т. 1 - 5 от Наредба № 3/2005 г. Като е съобразил заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, законосъобразно и обосновано съдът е достигнал до извод, че процесните имоти са нанесени в съответствие с КВС при спазване на критерия по чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3/2005 г., с което са изпълнени дадените в отменителното решение указания. Жалбоподателят притежава нотариален акт за собственост за част от нанесения в КК с оспорената заповед имот, който нотариален акт по смисъла на чл. 41, ал. 2, т. 2 ЗКИР е източник на данни за собствениците и носителите на ограничени вещни права. Границите на поземлените имоти обаче в случая се нанасят съобразно критериите по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. По делото няма доказателства границите на имота, собственост на жалбоподателя, да са отразени по първия, предвиден в нормата приоритет. Неозначаването с трайни знаци границите на имота в съответствие с акта, установяващ правото на собственост съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 от наредбата във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР прави неоснователно оплакването на касатора за несъобразяване с документа му за собственост. За имота на касатора няма одобрени предходни кадастрални и регулационни планове, в които той да е отразен. Съществуващите на място материализирани граници са приоритет по чл. 14, ал. 1, т. 5 от наредбата. Този подзаконов нормативен акт е приложим в случая, тъй като заповедта е издадена преди изменението на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР, обн. ДВ, бр. 49/13.06.2014 г., определящ друга поредност на критериите за установяване границите на поземлените имоти. Влязлото в сила решение, в съответствие с което е издадена оспорената в първоинстанционното производство заповед, на основание чл. 297 ГПК е задължително за съда, който го е постановил, както и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, предвид което законосъобразно е съобразено от административния орган и от първоинстанционния съд. За Петров са налице други способи за защита спрямо одобрената КККР. Безспорно в случая е налице спор за материални права, като претенциите на касатора следва да бъдат установени и доказани по реда на исковото производство от гражданския съд. Предвид изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение