Решение № 14322 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4114/2011 г.

Решение № 14322 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4114/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Митница Бургас срещу решение № 1455/15.12.2010 г. по адм. д. № 1064/2009 г. по описа на Административен съд-Бургас, с което е отменено Решение № 6600-0585-Б/26.05.2009 г., издадено от зам. началник на Митница Бургас, с което е определен размер на възникнало митническо задължение за митни сборове и други държавни вземания общо: мито - 18 516, 16 лв. и ДДС - 66 007, 68 лв., по 16 бр. ЕАД, описани в акта. Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и постановяване на решение по същество, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу административния акт и се присъдят разноски за превод на документи в размер на 696 лв. и юрисконсулско възнаграждение в размер на 2167 лв. Ответникът "Интерцитрус" ООД, гр. София, чрез процесуалния представител адв. Горанов оспорва жалбата и желае решението да бъде оставено в сила и да се присъдят разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение, за което представя фактура и извлечение от банкова сметка. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява мотивирано становище за основателност на касационната жалба и за отмяна на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е било Решение № 6600-0585-Б/26.05.2009 г., издадено от зам. началник на Митница Бургас, с което е определен размер на възникнало митническо задължение за митни сборове и други държавни вземания общо: мито- 18 657,90 лв. и ДДС- 67 169,77 лв., по следните ЕАД: ЕАД№ 08ВG001000Н0029615/28.05.2008 г.; ЕАД№ 08ВG001000Н0031300/04.06.20 08 г.; ЕАД№ 08ВG001000Н0039259/07.07.2008 г.; ЕАД№ 08ВG001000Н0039366/08.07.2008 г.; ЕАД№ 08ВG001000Н0044930/30.07.2008 г.; ЕАД№ 08ВG001000Н003968/09.07.2008 г.; ЕАД№ 08ВG001000Н0039762/09.07.2008 г.; ЕАД№ 08ВG001000Н009720/09.07.2008 г.; ЕАД№ 08ВG001000Н0040247/10.07.2008 г.; ЕАД№ 08ВG001000Н0044949/30.07.2008 г.; ЕАД№ 08ВG001000Н0045215/31.07.2008 г.; ЕАД№ 08ВG001000Н0045274/31.07.2008 г.; ЕАД№ 08ВG001000 Н0045207/31.07.2008 г.; ЕАД№ 0 8ВG001000Н0045191/31.07.2008 г.; ЕАД№ 08ВG001000Н0053561/10.09.2008 г.; ЕА Д№ 08ВG001000 Н0055212/18.09.2008 г. ЕАД№ 08ВG001000Н0055239/18.09.2008 г. Съдът е отменил решението на митническия орган по 16 бр. ЕАД и е оставил без разглеждане жалбата срещу ЕАД№ 08ВG001000Н0029615/28.05.2008 г. и е прекратил производството в тази част. Прекратителното определение не е обжалвано, поради което е влязло в сила. Предмет на обжалване пред ВАС е решението в отменителната част, ведно с присъдените разноски в размер на 3400 лв. Решението в частта за разноските е било изменено с определение № 327/21.02.2010 г. като присъдените разноски в полза на жалбоподателя "Интерцитрус" ООД са увеличени до размер 6300 лв., но поради това, че същото определение, подлежащо на самостоятелно обжалване, не е било обжалвано от Митница-Бургас, настоящият съдебен състав ще се произнесе по решението в частта за разноските до размер на 3400 лв. За да отмени определените задължения по изброените 16 бр. ЕАД първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение на зам. началника на Митница Бургас е издадено при нарушение на материалния закон, като необосновано митническата стойност е завишена чрез включване на стойността по издадените от дружеството-изпращач дебитни известия, и по този начин е увеличена подлежащата на плащане цена и е прието, че именно тази подлежаща на плащане цена е договорната стойност. Съдът се е позовал на клаузите на представено рамково споразумение, които според съда сочат, че между страните е налице постигната договореност за гаранционно задължение от страна на продавача да коригира стойността на стоките при доказани дефекти. Извършените корекции от дружеството-жалбоподател при определяне на договорната стойност на стоките са направени съобразно изискването на разпоредбата на § 3 на чл. 145 от Регламент № 2454/93, като съдът е приел, че същите са извършени в рамките на установения срок от 12 месеца от датата на приемане на митническата декларация. Посочената разпоредба и представените съобразно нея доказателства по делото, обосновават извод на съда за несъстоятелност на тезата на административния орган, че намаления, които се представят след датата на остойностяване, не се вземат под внимание при положение, че не са били предявени предварително. Съдът е приел, че са представени достатъчно доказателства, че такива дефекти са установени, както и че посочените дефекти и тяхното остойностяване не могат да бъдат приети като "отстъпка" по смисъла на чл. 144, § 1 от Регламент № 2454/93, а следва да бъдат възприети като елемент, влияещ върху формирането на договорната стойност, съобразно клаузите по представеното рамково споразумение. С тези мотиви първоинстанционният съд е приел, че митническият орган неправилно е приложил закона, като е определил по-висока митническа стойност на стоките, манифестирани и обявени с митнически декларации по пункт 2 до 17 включително и поради това решението на зам. началника на Митница Бургас следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Обжалваното съдебно решение е неправилно. Изводите на първоинстанционния съд, че стоките са с дефекти са необосновани. В решението са изложени мотиви на база представени от дружеството-жалбоподател рамково споразумение и сертификати за инспекция, издадени от "Булсървей" ООД. Съдът не е съобразил характера на стоките - родовоопределени вещи, което обосновава невъзможността да се отделят стоки от вида, по представените като доказателства по делото сертификати за инспекция, които са издадени от "Булсървей" ООД. Същите не могат да се ползват с доказателствена сила за установяване по отношение на коя стока, по коя точно митническа декларация и към какъв момент, се установява като дефектна. По всички митнически декларации е било разрешено вдигането на стоките, поради което стоките са били окончателно оформени под режим внос и след този момент те, по смисъла на закона, представляват местни стоки и всяка следваща манипулация с тези стоки е извън контрола на митническите органи. Нито един сертификат за проверка в отсъствие на митническите органи, при това на територия извън контрола на митническите органи, не може да гарантира, че внесените стоки от вида: портокали, лимони или грейпфрути са по един или друг ЕАД. Оформяният внос с процесните митнически декларации касае родовоопределени вещи, поради което е неустановимо разграничение на едни стоки от други, които са от един и същи вид, за да се отделят тези с дефекти. В т. 7 от Коментар № 2 на Комитета по Митническия кодекс (отдел Митническата стойност) относно прилагането на чл. 145, § 2 от Регламент (ЕО) № 2454/93 г. на Комисията, е посочено, че стоките, изискващи гаранция за тяхната пазарна реализация или с вариращи показатели /напр. качество, еднороден размер, степен на свежест/ не попадат в обхвата на разпоредбата. По тези съображения, за селскостопанските стоки, като стоки с горните характеристики, не е относима разпоредбата на чл. 145, § 2 от Регламент (ЕО) № 2454/93 г. на Комисията - те не позволяват индивидуализиране така, че да може да бъде установено дефектна ли е конкретната стока или някоя друга със същите родови белези, респективно не могат да бъдат съотнесени към съответен ЕАД. Сертификатите, издадени от "Булсървей" ООД не удостоверяват дали проверяваните родово определени вещи са именно обмитените с конкретните ЕАД по обжалваното решение на зам. началник на Митница Бургас. Те обективират твърдение на съответен служител от инспектиращата фирма, което няма как да бъде установено по категоричен начин и остава недоказано, при извършване на инспекцията на стоката в отсъствие на митнически орган, поради неуведомяване от страна на вносителя. Сертификатите касаят стоки, които не могат да бъдат идентифицирани, отделно от това, те не могат да бъдат отнесени именно към датите на съответния внос по всеки от процесните ЕАД. От сертификатите не могат да се направят изводи за дефектност на конкретните стоки, именно по изброените в решението митнически декларации към моментите на осъществяване на конкретния внос. Всички сертификати са за извършени инспекции на територията на закрити складове, собственост на възложителя - "Интерцитрус" ООД, по отношение на стоки, които не са били под контрола на митническите органи към моментите на инспекциите. При проверките са сумирани количества по множество декларации и не може да се установи как е било преценено количеството и то по конкретната митническа декларация. Не е било поискано присъствие от страна на митническите органи. По съществото си инспекция на родовоопределени стоки, проведена без присъствие на митническите органи, не предоставя възможност за индивидуализация по недвусмислен начин, така че да бъде съобразена за целите на митническото третиране. Съдът изтъква в решението си, че не било в "задълженията" на жалбоподателя да изисква извършването на физическа проверка на стоките по посочените ЕАД по реда на чл. 182 и сл. от регламент 2454/93 на Комисията, респективно чл. 103 и сл. от ППЗМ. След като вносителят е предприел действия за инспекция на внесена стока с цел установяване на количества дефектна такава, от което черпи права, които предявява пред митническия орган, последният като страна във възникналото административно правоотношение е следвало да бъде уведомен, за да присъства при инспекцията и издаването на сертификатите от "Булсървей" ООД. Съдът е аргументирал изводите си и с рамковото споразумение, на което е записана дата на съставяне 28.04.2008 г., но същото не е представено от "Интерцитрус''ООД на митническите органи. Същото е представено едва с жалбата срещу решението на зам. началника на Митница Бургас. В случай, че действително е предхождало вносовете, следвало е споразумението да бъде представено на митническите органи още към моментите на деклариране по съответния внос. Точно напротив, освен че споразумението не е представено към моментите на вносовете, същото не е било представено и на проверяващите митнически служители по време на проверката на "Последващ контрол". В качеството му на частен документ, споразумението не удостоверява спрямо митническите органи с обвързваща доказателствена сила, датата и мястото на издаването му, тъй като съгласно чл. 181, ал. 1 от ГПК частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на възпроизвеждането му в официален документ. Митническите органи са трета страна по отношение на въпросното споразумение, за тях не е установена с обвързваща доказателствена сила датата на съставяне на споразумението, а тя е от изключителна важност, тъй като за прилагането на чл. 145, § 2 от Регламент № 2454/93 г. на Комисията е необходимо наличието на убедително доказателство - гаранционна уговорка между страните преди допускането за свободно обръщение на стоките. По отношение на митническият орган не е установено по убедителен начин, че точно в един предшестващ момент спрямо моментите на вносовете, действително е съществувало такова споразумение с гаранционна уговорка. Посоченото споразумение противоречи на условието на доставка за стоките. В клетка 20 на самите митнически декларации е записано условие на процесните международни доставки - СFR. Това се удостоверява и от приложените фактури. Съгласно условията по Инкотермс при доставка СFR купувачът е длъжен да понесе всички рискове от загубването или повредата на стоката от момента, в който същата действително е преминала на борда на кораба в пристанището на натоварването. От този момент рискът от повредата е за купувача. Съгласно т. 6 от Коментар на Комитета по Митническия кодекс (отдел Митническата стойност) Третиране на търговските отстъпки съгласно чл. 29 от МК, която пояснява прилагането на чл. 144, § 1 от Регламент (ЕО) № 2454/93 г. на Комисията: ретроспективни корекции в контекста на термина "отстъпка" не е необходимо да се разглеждат. Намаления, които се предоставят след датата на остойностяване не се вземат под внимание при положение, че не са били предявени предварително. В конкретния случай липсва предварително предявяване, поради което правилно не са били съобразени от съда издадените кредитни известия. Не са налице условията на чл. 145, § 2 от Регламент (ЕО) № 2454/93 г. на Комисията, /респ. чл. 69, ал. 2 от ППЗМ /, тъй като пред митническите органи не е представено убедително доказателство, относно обстоятелствата, визирани по-горе. Тъй като в случая разпоредбата на чл. 145 § 2 е неприложима, то и чл. 145 § 3 от Регламент (ЕО) № 2454/93 г. на Комисията също се явява неприложим. Доколкото не е доказано дефектното състояние на конкретните селскостопански стоки, внесени с процесните ЕАД, по отношение на същите е възможно да бъде съобразен единствено чл. 144 § 1 от Регламент (ЕО) № 2454/93 г. на Комисията, според който за база на митническата стойност за стоки, за които цената не е била реално платена към момента на остойностяване, се взема договорената за плащане цена към този момент. На базата на констатираното допълнителни дебитни известия при проверката, за което не се спори, че са били издадени и осчетоводени такива, и че касаят плащания по процесните митнически декларации, от митническите органи правилно е била изчислена новата митническа стойност съгласно чл. 29 от Регламент (ЕИО)№ 2913/92 г. на Съвета, респективно - чл. 35 от ЗМ. В съдебното решение са коментирани митнически декларации, съдържащи в номера им буквено и цифрово означение 08ВG001001......., вместо буквено и цифрово изражение 08ВG001000........, което съответства на визираните в оспорения административен акт номера на ЕАД. Поради това, че страните не излагат доводи в тази връзка, следва да се приеме, че спор по предмета на делото не е имало и съдът се е произнесъл по същия, като се касае за очевидна фактическа грешка на съда, която не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила като основание за отмяна на решението, налагащо отмяна и връщане за ново разглеждане от друг състав на съда. Делото е изяснено от фактическа и правна страна, като обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено, при изложените по горе мотиви. Вместо него, настоящият състав на Върховния административен съд следва да постанови друго по същество, с което да отхвърли жалбата срещу Решение № 6600-0585-Б/26.05.2009 г., издадено от зам. началник на Митница Бургас. Със съдебното решение в полза на жалбоподателя са присъдени направените по делото разноски в претендирания размер от 3 400 лева и в тази част решението също следва да бъде отменено. С определение № 327 от 21.02.2011 г. е допълнено решението в частта за разноските, които са увеличени в размер на 6300 лв. Определението подлежи на самостоятелно обжалване и поради това, че касационната жалба е подадена на 10.01.2011 г., т. е. преди постановяване на определението, същата не съдържа искане за отмяна на определението. В настоящото производство няма данни за подадена частна жалба срещу определението за допълнително присъдени разноски. Искането за отмяна и на определението за изменение в частта за разноските е направено от процесуалния представител на Митница Бургас едва в представените по настоящото дело писмени бележки, които са постъпили във ВАС на 10.10.2011 г., т. е. много след срока за обжалване на определението, който е 14-дневен, поради това, че така е указан в определение № 327/21.02.2011 г. Съобщението за определението е получено от процесуалния представител на Митница Бургас мл. юрк. Д. Толева-Илиева на 24.02.2011 г. и срокът за обжалване на определението е изтекъл на 10.03.2011 г. Поради това, че няма данни по делото да е постъпила частна жалба срещу определението, а подадената касационна жалба не е допълнена с искане за отмяна на решението в частта за изменения размер на разноските, произнасяне от касационната инстанция по изменените разноски над 3400 лв. до 6300 лв. е недопустимо, респективно недопустимо е искането направено в постъпилите писмени бележки от мл. юрк. Д. Толева-Илиева за отмяна на присъдените разноски над 3400 лв. до размер на 6300 лв. Предвид изложеното, предмет на разглеждане от настоящия касационен състав е първоначално постановеното решение, без допълването му в частта за разноските, в какъвто смисъл е и касационната жалба, подадена чрез мл. юрк. Д. Толева-Илиева, от която са постъпилите на 10.10.2011 г. писмени бележки по делото. При този изход на спора, следва да се присъдят на ответната администрация - Митница Бургас, направените разноски, така както са поискани и съобразно представените две фактури за превод на документи - общо в размер на 696 лв. и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в претендирания от процесуалния представител на Митница Бургас размер на 2 167 лв., или общо разноски в размер на 2 863 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,