Решение № 9002 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2791/2019 г.

Решение № 9002 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2791/2019 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С решение № 435 от 18.01.2019 г. по адм. д. № 5156/2018 г. Административен съд С. – град е отменил ревизионен акт (РА) № Р-29002915008701-091-001/13.06.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители", в частта на установени задължения на "И Ар Би Лизинг" ЕАД за данъчни периоди м. 12. 2010 г., м. 11. 2011 г., м. 12. 2011 г., м. 10. 2012 г. и м. 12. 2012 г. в размер общо на 44 344, ЗЗ лв., в резултат от корекция на данъчен кредит по чл. 79, ал. 1 и ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за лизингови автомобили с прекратени договори, които не са върнати от лизингополучателите, и е отхвърлена жалбата на дружеството в останалата част. В полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 4 620 лв. Срещу така постановеното решение са постъпили две касационни жалби. "М Лизинг" ЕАД (като правоприемник на "И Ар Би Лизинг" ЕАД), оспорва съдебното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-29002915008701-091-001/13.06.2016 г. относно установени задължения за лихви в общ размер на 20 329, 18 лв. за 15 данъчни периода: октомври и ноември 2010 г.; януари-март, май, юни, септември и ноември 2011 г.; април-юни и август 2012 г.; април и октомври 2013 г. Посочва, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения относно неправилното тълкуване на приходните органи, споделено от първоинстанционния съд, относно датата на настъпване на основание за корекции по чл. 79, ал. 3 и ал. 4 ЗДДС – бракуване на стоки или установяване на липса, в случаите на катастрофирал или откраднат автомобил. Счита и че корекцията следва да бъде направена при лизингополучателите, а не при лизингодателя, защото се нарушава принципът за неутралност на ДДС. И. отмяната на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което РА да бъде отменен и в посочената част. Претендира разноски за касационното производство в размер на 162, 63 лв., представляващи държавна такса. Ответникът по касационната жалба на "М Лизинг" ЕАД директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" /ОДОП/ - С. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва жалбата. Постъпила е и касационна жалба от директора на Дирекция ОДОП - С. при ЦУ на НАП срещу решение № 435 от 18.01.2019 г. на Административен съд С.-град, постановено по адм. д. № 5156/2018 г., в частта, с която е отменен РА № Р-29002915008701-091-001/13.06.2016 г., както и в частта за разноските. Иска се отмяна на съдебното решение в тази част като неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът възразява срещу извода на съда, че обсебването от лизингополучателя на вещи, предоставени по силата на договор за лизинг, който е прекратен, не представлява липса по смисъла на чл. 79, ал. 3 ЗДДС от гледна точка на лизингодателя. Счита решението за неправилно и в частта на присъдените разноски. Прави се искане настоящата съдебна инстанция да постанови решение, с което да отмени съдебното решение и да постанови друго за отхвърляне на жалбата срещу процесния РА. Претендира присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП - С. при ЦУ на НАП "М Лизинг" ЕАД, чрез упълномощения адв. Симеонов, в съдебно заседание, оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд (ВАС), осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са допустими, като подадени в срока по чл. 211 АПК от надлежни страни, участници в първоинстанционното производство, имащи право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба на "М Лизинг" ЕАД е основателна, а тази на директора на Дирекция ОДОП - С. при ЦУ на НАП е неоснователна. С оспорената пред Административен съд С. - град част на РА на ревизираното дружеството са установени задължения на "И Ар Би Лизинг" ЕАД за данъчни периоди м. 12. 2010 г., м. 11. 2011 г., м. 12. 2011 г., м. 10. 2012 г. и м. 12. 2012 г. в размер общо на 44 344, ЗЗ лв., в резултат от корекция на ползван данъчен кредит по чл. 79, ал. 1 и ал. 3 ЗДДС за лизингови автомобили с прекратени договори, които МПС не са върнати от лизингополучателите; както и задължения за лихви в общ размер на 20 329, 18 лв. за 15 данъчни периода: октомври и ноември 2010 г.; януари-март, май, юни, септември и ноември 2011 г.; април-юни и август 2012 г.; април и октомври 2013 г. за несвоевременна корекция на ползвано право на приспадане на данъчен кредит за автомобили, които са претърпели ПТП, пожар или са били предмет на кражба. По касационната жалба на "М Лизинг" ЕАД: От приетото в съдебното производство заключение от извършена съдебно-счетоводна експертиза, съдът е установил, че "И Ар Би Лизинг" ЕАД не е съставяло протоколи за брак на лизингови активи, а когато в резултат на ПТП активите са претърпели тотална щета или при погиване е извършвана корекция на ползвания данъчен кредит по реда на чл. 79, ал. 3 ЗДДС с протоколи по чл. 66, ал. 1 ППЗДДС в данъчния период, в който лизингодателят е получил писмо от застрахователната компания за тотална загуба на актива по смисъла на чл. 193, ал. 4 от Кодекса за застраховането. А в случаите на кражба и пожар – при получаване на служебна бележка /удостоверение/ за спиране на наказателно производство, поради неразкриване на извършителя. Съдът е споделил изводите на органите по приходите, че датата, на която е следвало да се извърши корекцията е датата, на която е установено, че автомобилите са унищожени, негодни за употреба – датата на ПТП, кражбата или пожара. Тези изводи са неправилни. По делото не е имало спор по фактите, а именно че унищожените или липсващи автомобили са били предмет на договори за финансов лизинг. Както се сочи в касационната жалба на "М Лизинг" ЕАД, изводите на съда и приходните органи в горепосочения смисъл биха били верни, ако законът изисква корекцията на ползвания данъчен кредит по чл. 79, ал. 3 ЗДДС в случаи като процесните да се извършва от юридическия собственик на вещта. Член 14, § 1, б. "б" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета, приравнява на доставка на стоки фактическото предаване на стоки съгласно договор за наем на стоки за определен срок, който предвижда в нормалния ход на събитията собствеността върху стоките да бъде прехвърлена най-късно след заплащане на последната вноска. Тази разпоредба е въведена в българското законодателство едва с изм. ДВ, бр. 101/2013 г., в сила от 1.01.2014 г. В своята практика СЕС приема, че сделката по договор за финансов лизинг следва да се приравни по своята правна същност на придобиване на дълготраен актив (решенията по дела С-209/14 – т. 28 и т. 30 и С-118/11 – т. 38 и т. 40). След като лизинговата вещ се води като актив при лизингополучателя, то няма основание корекциите на приспаднат данъчен кредит, които се налагат поради погиване на актива да се извършват от лизингодателя. Този принцип е възприет на по-късен етап и в българската законодателство, като с новелата на чл. 78, ал. 6 ЗДДС (ДВ, бр. 97/2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) е предвидено, че корекциите по чл. 79, ал. 1, чл. 79а и 79б в случаите на действащ договор за лизинг, за който е приложен чл. 6, ал. 2, т. 3, се извършват от лизингополучателя. Следователно РА № Р-29002915008701-091-001/13.06.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители" е неправилен и следва да бъде отменен в частта на установени задължения за лихви в общ размер на 20 329, 18 лв. за 15 данъчни периода: октомври и ноември 2010 г.; януари-март, май, юни, септември и ноември 2011 г.; април-юни и август 2012 г.; април и октомври 2013 г. за несвоевременна корекция на ползвано право на приспадане на данъчен кредит за автомобили, които са претърпели ПТП, пожар или са били предмет на кражба. По касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП - С. при ЦУ на НАП: Констатирано е, че "И Ар Би Лизинг" ЕАД, в качеството си на лизингодател, е сключило договори за финансов лизинг с лизингополучатели, по част от които са настъпили обстоятелства, довели до едностранно прекратяване на договорите от ревизираното дружество, поради неизпълнение на задълженията на лизингополучателите. След едностранното прекратяване на договорите лизингодателят не е успял да възстанови владението върху лизинговите вещи, предмет на договорите. С оглед така установената фактическа обстановка органите по приходите са стигнали до извода, че "И Ар Би Лизинг" ЕАД е следвало да извърши корекция на ползвания данъчен кредит при покупката на активите, обект на лизинговите договори, на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС. Изложили са мотиви, че е налице "липса" на стоки. С РА са начислени и лихви за забава във връзка с извършените корекции на ползван данъчен кредит по реда на чл. 79, ал. 3 ЗДДС. Съдът е приел за незаконосъобразна тази част от РА. Подробно е мотивирал решението си с аргументи, че МПС не са липсващи, а се използват от лизингополучателите, без да заплащат възнаграждение на собственика, т. е. е налице неизпълнение на договор. Решението е правилно в тази му част. Съгласно приложената от органите по приходите разпоредба на чл. 79, ал. 3 ДОПК (в приложимата редакция за ревизирания период 01.09.2010 г. – 07.08.2014 г.), регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. По делото относно гореописаната хипотеза не е имало спор по фактите. Спорът е правен и се заключава до това дали неизпълнението от страна на лизингополучателя на задължението за заплащане на лизингови вноски, последвано от задържане на вещта, т. е. – обсебването й, може да бъде разглеждано като липса на вещта по смисъла на цитираната разпоредба. Касационният състав споделя аргументите на първоинстанционния съд, че при обсебването не е налице липса на вещта. Още повече, че в случаи като процесния липса на стоките, в смисъл на ненамирането им във фактическата власт на лизингодателя е налице и при действието и изпълнението на договорите за финансов лизинг, но това обстоятелство безспорно не е основание по чл. 79, ал. 3 ЗДДС – липса на стоката. С оглед на установеното от приходните органи, че никое от процесните МПС не е спряно от движение и не е снето от отчет в КАТ, данъци по ЗМДТ и застраховки са заплащани, то движимите вещи определено са налице и се използват от лизингополучателя, но ползвателят не заплаща дължимото за това възнаграждение на собственика. Т. е. от това обстоятелство могат да възникнат облигационни задължения за обезщетения за ползването. Достигайки до същите правни изводи съдът е постановил в тази част правилен съдебен акт, който настоящата касационна инстанция следва да остави в сила. По отношение на присъдените разноски в първата инстанция следва да се отбележи, че няма направено възражение за прекомерност на претендираното от дружеството адвокатско възнаграждение, и подобно възражение с касационната жалба е несвоевременно. С оглед крайния изход на делото, заявеното от процесуалния представител на "М Лизинг" ЕАД искане за присъждане на заплатената държавна такса в касационното производство е основателно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение,