Решение № 15180 от 18.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12874/2010 г.

Решение № 15180 от 18.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12874/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Майнинг" ООД, гр. София против решение № 8947 от 28.07.2010 г. на Комисията за защита на личните данни, с което е уважена жалбата на Страхил Тодоров Стоянов срещу "Майнинг" ООД и е прието нарушение по чл. 2, ал. 2, т. 3 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), изразяващо се в неправомерно обработване на лични данни. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не са взети предвид всички факти и обстоятелства от значение за случая и е незаконосъобразно. Моли решението да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - Комисията за защита на личните данни не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна Страхил Тодоров Стоянов също не изразява становище. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Производството пред административния орган е образувано по жалба рег. № 8947/5.07.2010 г. на заинтересованата страна Страхил Стоянов с твърдения, че бившият му работодател "Майнинг" ООД, гр. София, без негово съгласие, изпраща на търговски дружества и юридически лица по електронна поща, по факс и чрез писма лични данни на Стоянов (трите имена и ЕГН). Комисията за защита на личните данни разглежда жалбата в няколко заседания, проведени на 14.07.2010 г. и на 28.07.2010 г., като призовава страните (2 бр. писма от 3.05.2010 г.), обсъжда съображенията и възраженията на пълномощника на дружеството адв. Ганева, направени в последното заседание, изисква и събира доказателства относно характера на изпращаните от дружеството до негови клиенти писма и съдържащата се в тях информация относно Стоянов. От представените доказателства комисията установява, че след прекратяване на трудовия договор, сключен между "Майнинг" ООД, гр. София и Страхил Тодоров Стоянов на 27.01.2010 г. (заповед от 22.01.2010 г.), дружеството уведомява своите клиенти и съконтрахенти, че Стоянов вече не работи във фирмата, като изпратените до третите лица писма съдържат трите имена и ЕГН на бившия служител (факт, който се установява от текста на писмото, което съдържа наименованието на дружеството и електронния му адрес). Според дружеството това се налага за защита интересите на фирмата с оглед дейността й - доставка и монтаж на системи за сигурност и охрана, както и с цел охраняване интересите и сигурността на клиентите чрез препятстване и ограничаване възможностите за злоупотреби от бивши служители. На основание събраните доказателства КЗЛД приема, че разпространяването на личните данни на Стоянов до различни юридически лица, с които "Майнинг" ООД като администратор на лични данни е в договорни отношения, е неправомерно, тъй като не съответства на целите, за които тези данни са събрани. Поради това с решение № 8947 от 28.07.2010 г., предмет на оспорване в настоящото производство, Комисията за защита на личните данни, единодушно приема, че "Майнинг" ООД, гр. София като администратор на лични данни, осъществява нарушение по чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД чрез разпространяване на лични данни на заинтересованата страна, което надхвърля целите, за които данните са събрани и уважава подадената жалба. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е допустима. Същата е подадена в предвидения в чл. 38, ал. 6 от ЗЗЛД срок за оспорване на решенията на комисията, от лице, чиито права са пряко засегнати от акта. Независимо от непрецизния диспозитив на решението, с акта фактически е установено, че от страна на жалбоподател е извършено нарушение на ЗЗЛД. Поради това съдът приема, че за дружеството е налице правен интерес от оспорване на акта на комисията. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспореното решение е постановено от компетентния орган. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД Комисията за защита на личните данни е органът, който разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица. Спазени са и изискванията за форма и административнопроизводствените правила. Решението е постановено в писмена форма, след разглеждане на жалбата по същество в открито съдебно заседание съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗЗЛД и чл. 39, ал. 1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация, като са обсъдени представените от "Майнинг" ООД доказателства и са взети предвид съображенията, изложени от пълномощника на дружеството в проведените заседания. Решението е прието единодушно от членовете на административния орган (чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД). Ето защо доводът на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила е неоснователен. Решението на Комисията за защита на личните данни е в съответствие и с материалноправните норми. Като администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД жалбоподателят "Майнинг" ООД, гр. София има задължение да обработва личните данни на физическите лица в случаите, когато това е допустимо при наличие на поне една от посочените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД предпоставки и в съответствие с изискванията на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД. В разглежданата хипотеза съдът приема, че условията на цитираните разпоредби са нарушени. В случая данните на заинтересованата страна Стоянов са обработени от жалбоподателя - разпространени чрез изпращане по електронен път и по пощата (§ 1, т. 1 от ПЗР на ЗЗЛД) на юридически лица, с които дружеството е в договорни отношения във връзка с осъществявания предмет на дейност - доставка и монтаж на системи за сигурност и охрана, без да е налице нито едно от условията по чл. 4 от ЗЗЛД, разрешаващи това обработване. Не са налице основания да се приеме, че са осъществени условията на чл. 4, т. 7 от ЗЗЛД и обработката на данните е необходима за защита на законните интереси на администратора на лични данни и на третите лица, на които данните са разкрити. Дейността, извършвана от дружеството по доставка и монтаж на системи за сигурност и охрана може да се осъществява без рискове за накърняване интересите на администратора на лични данни и на лицата, с които е в договорни отношения, при въвеждане на подходящи мерки за легитимиране на служителите на дружеството пред неговите клиенти, без това да е свързано с обработка на лични данни и засягане правата на бившите служители. Ето защо обработването на личните данни на заинтересованата страна по избрания от администратора начин, не е насочено към охрана на законни интереси на "Майнинг" ООД, гр. София или на лицата, с които договаря. Това налага извода, че разпространението на личните данни на Стоянов е направено в отклонение от принципите на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД, като правомерно събраните от администратора лични данни са обработени по начин, несъвместим с целите, за които са събрани (събирането е във връзка с възникналото между "Майнинг" ООД като работодател и Стоянов трудово правоотношение) и при надхвърляне целите на обработване. С това е нарушен принципът на пропорционалност, регламентиран в чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД. Ето защо като приема, че е налице нарушение на цитирания текст, административният орган постановява акт, който кореспондира със закона. Възражението, че обработката на личните данни е направена от служител на дружеството, без изрично разпореждане в този смисъл, поради което администраторът на лични данни не следва да отговаря, е неоснователно. Жалбоподателят "Майнинг" ООД като администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД е длъжен да спазва изискванията на чл. 2, ал. 2 от закона (чл. 3, ал. 4 от ЗЗЛД). В този смисъл обработването на лични данни от служители на юридическото лице (обработващи личните данни по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗЗЛД) следва да се извършва при спазване изискванията на цитирания текст. Ето защо обстоятелството, че данните на заинтересованата страна в процеса са обработени от служител на дружеството без конкретно разпореждане в този смисъл, не освобождава дружеството от отговорност по реда на закона. Поради всичко изложено съдът приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение на КЗЛД. Актът е постановен от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на процесуалните изисквания и условията на материалния закон. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,