Решение № 7053 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12779/2017 г.

Решение № 7053 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12779/2017 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, подадена чрез процесуалния му представител, против решение № 5679 от 11.10.2017 г., постановено по адм. д. № 7131/2017 г. от Административния съд С.-град в частта, в която е отменено решение № 10881 от 30.05.2017 г. на касатора в настоящото производство, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на Х. С. Х., гражданин на Ирак, действащ чрез законния си представител Х. О. А. и в отменената част преписката е върната на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените съображения в нея и приложените справки от дирекция "Международна дейност" при ДАБ касаторът моли, да се отмени решението в обжалваната му част. Ответната страна по касация Х. С. Х., чрез служебния си защитник адвокат А. Д. е подала писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение в обжалваната му част. В съдебно заседание ответникът се представлява от адвокат И. Х., преупълномощен от адвоката Динев. Ответникът е напуснал адреса, на който е пребивавал - РПЦ-С., ул. "М." ..№... от 4.08.2017 г., според представената докладна записка с изх. № 262 от 10.08.2017 г. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Прокурорът счита, че съдът не е обсъдил проведеното интервю с Х. С. Х., дадените отговори имащи отношение към установяване на предпоставките по чл. 8 и 9 ЗУБ. Административният съд се е позовал на източници, които е описал на английски език, без заверен превод, въпреки, че е знаел езика, с което е допуснал нарушение на чл. 14, ал. 1 и 3 АПК. Сочи, че в И. К. живеят множество религиозни малцинства, включително и йезидите, но преследването им не е в такава степен, че да застрашава живота на Х. С. Х. и неговите близки и да не им позволява да изповядат религията си. Прокурорът сочи още, че е по преписката е установено, че родителите на Х. С. Х. живеят в момента в И. К., той се чува редовно с тях по телефона и те са добре. Прокурорът намира, че неправилно съдът е приел, че са налице предпоставките за предоставянето на хуманитарен статут. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу неблагоприятна за страната част от съдебното решение. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Административният съд С.-град е бил сезиран с жалба, подадена от Х. С. Х., действащ чрез назначения за законен представител и негова баба Х. О. А., против решение № 10881 от 30.05.2017 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец по чл. 8 ЗУБ и хуманитарен статут по чл. 9. От административната преписка съдът е установил, че Х. С. Х. е роден на *** г. в гр. Ш., Ирак, гражданин е на Ирак с етническа принадлежност - кюрд и вероизповедание - йезид. Тези данни са установени по реда на чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Той заедно с баба си, леля си и чичо си, са дошли в България от Турция, без документи. Н. Х. С. Х. е бил назначен представител от Агенцията за социално подпомагане, в изпълнение на чл. 15, ал. 4 ЗЗД. Съдът е приел, че обжалваното решение в първата си част, в която е отказано предоставянето на бежански статут е правилно, но в другата си част, в която е отказано предоставянето на хуманитарен статут е незаконосъобразно, поради което в тази част го е отменил при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. За да постанови този резултат съдът се е позовал на чл. 8, § 2 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. Според тази разпоредба при разглеждането на обстоятелството дали молителят има основателно опасение от преследване или дали е изложен на реална опасност от тежки посегателства, или дали има достъп до закрила срещу преследване или тежки посегателства в част от държавата на произход в съответствие с § 1, държавите-членки вземат под внимание в момента, в който се произнасят по молбата, общите условия в тази част на държавата и личните обстоятелства относно молителя в съответствие с чл. 4. За тази цел държавите-членки гарантират получаването на точна и актуална информация от съответните източници, като например върховния комисар за бежанците на Организацията на обединените нации и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището. Позовал се е на публикации в онлайн платформи, написани на английски език и преведени от съдията-докладчик, и е направил извод, че при завръщането си в Ирак, Х. С. Х., който е малолетен и е уязвимо лице, може да бъде подложен на мъчение, на нечовешко или унизително отношение или наказание или преследване. Въпреки, че на територията на която е живял в държавата си по произход, тя не е под контрола на групировката Ислямска държава, съдът не е могъл да приеме, че съществуват сигурни и подходящи условия за живот на едно малолетно момче. Тези обстоятелства е съпоставил с отговорите на бабата на Х. С. Х., дадени на проведеното с нея интервю, според които при завръщане в селото си, в което са живели, са станали свидетели на близки боеве, което ги е мотивирало да напуснат. Съдът е направил извод, че така описаната обстановка недвусмислено сочи, че при завръщането си в държавата по произход, Х. С. Х. може да стане обект на трафик на хора с цел предлагани на сексуални услуги и отвличане. Съдебното решение в обжалваната му част е неправилно, постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила, което е довело съда и до нарушение на материалния закон. Съдът е постановил решението си при противоречиви мотиви. От една страна е приел, че за търсещия закрила не са били налице предпоставките по чл. 8 ЗУБ, поради което решението на административния орган е законосъобразно, а от друга е приел, че са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1. Обстоятелството дали търсещият закрила би имал проблеми след завръщането му в Ирак, в качеството му на представител на малцинствена етническа група - йезиди, е относимо към преценката за предоставянето му на статут на бежанец, но не и към хуманитарен статут. Като е отнесъл неправилно предпоставките от едната разпоредба към другата, съдът е допуснал нарушение на материалния закон. При проведеното интервю с Х. С. Х., включително и от интервютата на неговите роднини, не е установено той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства. Като мотив за напускането на страната си по произход са посочени лошите условия на живот, в които са живеели в И. К. Поради това не са били налице предпоставките на чл. 9 ЗУБ. Неправилно съдът е приел, че хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ може да бъде предоставен на чужденеца поради възможността за вътрешно разселване. Анализът на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз и информацията относно актуалната обстановка в Ирак и И. К., съдържаща се в представените по делото справки вх. № МД-1175/11.10.2017 г., вх. № МД-1212/20.10.2017 г., вх. № МД-1183/13.102017 г. и вх. № МД-288/8.04.2018 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ, обосновават извода, че не е налице заплаха за търсещия закрила чужденец. От представените справки за актуалното положение в Ирак, може да се направи извод, че в областта липсват данни за наличие на насилие, което да е породено от въоръжен конфликт, и което да е повсеместно. На територията на областта продължават да съществуват лагери за вътрешно разселени лица. Поради това изводите на административния съд, че поради определени негативни нагласи спрямо кюрдите-йезити в И. К., това може да създаде конфликт вътре в общността чрез натиск и смъртни заплахи не кореспондира с установените по делото факти. Изводът на съда, за опасност за Х. С. Х. е абстрактно вероятна. Опасност в по-общ план може да е свързана само с безогледно насилие в случай на въоръжен конфликт, но не и с обстоятелствата по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ. Неправилни са изводите на съда, че правата на търсещия закрила са били нарушени при пребиваването му на територията на И. К., кредитирайки твърденията на неговата баба - Х. О. А., че те не са могли да се предвижват никъде другаде на територията. От справка с вх. № МД-270/2.03.2017 г. се установява, че е взето решение от президента на И. К., за отпадане на спонсорство за вътрешно разселените лица, които ще могат да кандидатстват за карти за жителство, което ще им позволи да се предвижват свободно в рамките на провинциите. Касае се за въвеждането на административна процедура при кандидатстване за пребиваване, поради което въвеждането на такава процедура не може да се счита за репресивен акт от страна на местните власти спрямо разселените лица. Изводът на административния съд, че държавите членки разглеждат йезидите като уязвима религиозна и етническа група в цялост и им предоставят международна закрила е относим към предпоставките на чл. 8 ЗУБ, но не и към тези, съдържащи се в чл. 9. От изложеното следва, че са правилни и обосновани изводите на административния орган в частта от решението му, в която е отказан хуманитарен статут на Х. С. Х. Поради това съдебното решение в обжалваната му част ще следва да се отмени, а вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което жалбата на Х. С. Х. се отхвърли. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение