Решение № 5388 от 22.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11215/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. А. А., гражданин на Сирия, против Решение 19125 от 08.10.2024 г., постановено по адм. дело 5798/2024 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени като незаконосъобразно Решение 6305/27.05.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на А. А. А. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут със съответните законови последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява. Представлява се от назначения му по ЗПП процесуален представител адв. М.Недков, който поддържа касационната жалба, а по съществото на спора твърди неправилност на съдебното решение по съображения, изложени в касационната жалба и устно в хода по същество. Ответникът, председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), редовно призован, се представлява от юриск. Хичовски, който оспорва касационната жалба, представя доказателства, а по същество твърди правилност на съдебното решение по съображения, изложени устно в съдебно заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. А. А. , гражданин на Сирия, против Решение 6305/27.05.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на чужденеца е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е постановен от компетентен орган и в изискуемата по закон писмена форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречия с приложимите материалноправни разпоредби. Съдът е споделил извода на административния орган за липса на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец на чужденеца . Изложената от А. А. А. бежанска история не обуславя наличието на преследване по смисъла на легалното определение на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Съдът е посочил, че в бежанската история на чужденеца не се съдържат доказателства за възникнал у него основателен страх от преследване в страната му по произход поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Съдът е заключил, че от проведеното с търсещия закрила интервю не се установява същият да е имал конфликти с официалните власти в страната си по произход, да е бил арестуван или осъждан, да е членувал в политическа партия или да е имал конкретни проблеми заради изповядваната от него религия, върху него и негови близки и роднини да е оказвано насилие от официалните власти в Сирия. Съдът е приел, че причините за напускане на страната му по произход не се обуславят от преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Самият търсещ закрила в интервюто си твърди ,че голяма част от семейството му продължава да живее в Сирия и продължава да не е обект на преследване там. Причините А. А. да напусне Сирия са от личен икономически характер и не са основание за получаване статут на бежанец. Съдът е заключил, че не са налице и предпоставките за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка АССГ е изложил мотиви за това защо според него не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на молителя на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. По отношение приложението на разпоредбата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ административният съд е изложил съображения, че, макар към датата на издаване на административния акт да са налице всички материалноправни предпоставки да се приеме, че в Сирия е налице въоръжен конфликт, поставящ молителя в условията на опасност да бъде обект на тежки посегателства върху живота и здравето му, ако бъде върнат в Сирия, поради обстоятелството, че същият няколко години е живял в Турция,макар и нелегално, както и поради това, че Турция е приела Закон за чужденците и международната закрила от м. април 2013г., а отделно от това по отношение гражданите на Сирия предоставя временна закрил, Турция съставлява трета сигурна държава по см. на §1,т.9 от ДР на ЗУБ и на чужденеца не следва да бъде предоставян хуманитарен статут, тъй като при връщането му в Турция животът и здравето му не биха били застрашени, а самият чужденец би могъл да се установи на територията на Турция и да поиска закрила от турските власти. Съдебното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно. Същото е правилно в частта му, с която жалбата на чужденеца срещу административния акт на председателя на ДАБ е отхвърлена в частта,с която е отказано предоставяне на бежански статут, и неправилно в частта му, с която жалбата на чужденеца срещу административното решение е отхвърлена в частта, с която ` административният орган е отказал предоставяне на хуманитарен статут. Съображенията на ВАС, трето отделение в тази насока са следните : Обосновано АССГ е заключил, че по отношение на търсещия закрила чужденец не са налице основанията за предоставяне на бежански статут, визирани в разпоредбата на чл. 8 от ЗУБ. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд по отношение отхвърляне жалбата на чужденеца срещу отказа на административния орган да му предостави бежански статут, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощията си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. Решението обаче е неправилно в частта му, с която на чужденеца е отказан и хуманитарен статут, тъй като в тази част същото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели от своя страна и до постановяването му в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. По отношение непредоставянето на субсидиарната закрила по чл.9 от ЗУБ както в административния акт, така и в съдебното решение, са изложени вътрешнопротиворечиви мотиви, които настоящият състав на ВАС квалифицира като липса на относими такива . От една страна както председателят на ДАБ, така и АССГ, са приели, че към датата на постановяване на решението на административния орган , обстановката по сигурността в Сирия е достигнала прага на всеобхватно насилие в рамките на наличен вътрешен въоръжен конфликт, поради което е налице хипотезата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт , съставляваща самостоятелно основание за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут. В същото време както председателят на ДАБ, така и съдът са приели, че, независимо от осъществяване на хипотезата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, конкретната бежанска история на чужденеца следва да бъде разгледана през призмата на няколкогодишното му пребиваване на територията на РТурция, без по време на това пребиваване същият да е бил излаган на рискове за сигурността му. Именно основавайки се на констатацията , че Турция представлява трета сигурна държава за чужденеца по смисъла на §1, т.9 от ДР на ЗУБ, административният орган е отказал да предостави на А. А. А. хуманитарен статут, а съдът е отхвърлил жалбата му срещу този отказ. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1, т.14 от ЗУБ молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл.8, ал.1 и ал.9, съответно по чл.9,ал.1,6 и 8 и чужденецът идва от трета сигурна държава. Съгласно чл.13, ал.4 от ЗУБ обстоятелството по чл.13, ал.1, т.14 от ЗУБ може да бъде самостоятелно основание при кумулативното наличие на две материалноправни предпоставки да съществува връзка между чужденеца и съответната трета държава, обосноваваща връщането му, при индивидуална проверка на сигурността в държавата за съответния чужденец и на чужденеца да е предоставен документ на езика на третата сигурна държава, с който съответните й власти да бъдат информирани, че молбата му не е разгледана по същество. В конкретния случай както административният орган, така и съдът са се произнесли в противоречие с приложимия закон. При изложени мотиви за приложимост на субсидиарната закрила по чл.9 ал.1, т.3 от ЗУБ, не са обсъдени обстоятелствата по чл.13, ал.1, т.14 от ЗУБ като самостоятелното основание за отхвърлянето на молбата за предоставяне на хуманитарен статут по ал.4 от чл.13/ЗУБ като явно недопустима. Както административният орган, така и съдът не са събрали доказателства и не са изложили конкретни съображения за това съществува ли връзка между чужденеца и съответната трета сигурна държава, обосноваваща връщането му в нея. За да откаже предоставянето на хуманитарен статут, позовавайки се на възможността чужденецът да бъде върнат в трета сигурна държава, вместо в държавата си по произход, административният орган следва да осъществи индивидуална проверка на сигурността в тази трета държава за съответния чужденец. Неизвършването на такава индивидуална проверка за сигурността на третата държава за съответния чужденец съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените, съответно - съдопроизводствените правила, отразяващи се и върху правилността на актовете с оглед съответствието им с материалноправните разпоредби и поради обстоятелството,че както в производството пред АССГ, така и пред ВАС чужденецът твърди,че не е получил документи за законно пребиваване в Турция, бил е там и е работил нелегално и спрямо него Турция не е трета сигурна държава по смисъла на §1, т.9 от ДР на ЗУБ. По горните съображения обжалваното съдебно решение в частта му, с която жалбата на чужденеца срещу решението на Председателя на ДАБ в частта му, с която му е отказано предоставяне на хуманитарен статут, е отхвърлена, следва да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. При новото разглеждане на преписката административният орган следва да съобрази и представените за първи път пред касационната инстанция нови писмени доказателства, включително и тези, свързани с актуалното положение в страната на произход на чужденеца.. В останалата му част съдебното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо и второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение