Решение № 4740 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7920/2014 г.

Решение № 4740 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7920/2014 г., III о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационен протест на прокурор в Окръжна прокуратура Пазарджик против решение № 296/12.05.2014 г., постановено по адм. д. № 204/2014 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлен протестът на прокурор от Окръжна прокуратура Пазарджик против решение № 26/11.02.2014 г. на ОбС - Пазарджик, прието по протокол № 2 и е осъдена Окръжна прокуратура Пазарджик да заплати на Община Пазарджик сторените по делото разноски в размер на 300 лева. В касационния протест са наведени касационни оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основно се твърди, че изводите на съда противоречат на всички събрани по делото доказателства, които не са обсъдени в тяхната съвкупност и правна стойност, съдът не е извършил подробна преценка на доказателствения материал по делото. Иска се отмяна на решението и решаване на делото по същество. С писмо изх. № 503/2014 г. от 12.01.2015 г. на Окръжна прокуратура Пазарджик са представени по делото решение № 129/28.02.2014 г. по адм. д. № 981/2013 г. по описа на АС - Пазарджик и решение № 14688/08.12.2014 г. по адм. д. № 4732/2014 г. по описа на ВАС. Ответникът - Общински съвет - Пазарджик чрез процесуалния си представител в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационния протест. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационния протест. Върховният административен съд, състав на трето отделение, преценявайки допустимостта на касационния протест, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационният протест е допустим, тъй като е предявен от страна по делото и в срок. Разгледан по същество, протестът е основателен. Предмет на разглеждане пред административния съд е било решение № 26/11.02.2014 г. на ОбС - Пазарджик, взето по протокол № 2, с което на осн. чл. 21, ал. 1, т. 8 вр. ал. 2 от ЗМСМА, чл. 35, ал. 1 от ЗОбС и Наредбата за реда за придобиване право на собственост и на ограничени вещни права, за предоставяне под наем и за разпореждане с имоти и вещи, собственост на община Пазарджик и правомощията на кмета на общината и кметовете на кметства, с което е разрешено продажба на недвижим имот частна общинска собственост чрез публичен търг с тайно наддаване, представляващ ПИ с идентификатор 55155.508.748 с площ от 9 770 кв. м, трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване, за търговски обект, комплекс, ведно с построените през 1974 г. в него четири сгради на обща стойност 449 780 лв. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил протеста на ОП - Пазарджик против решение № 26 на ОбС - Пазарджик. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е описал представените по делото писмени доказателства, в т. ч. решение № 233/25.11.2013 г. на ОбС - Пазарджик, с което ПИ с идентификатор 55155.508.26 по КК и КР на гр. Пазарджик, ведно с построените в него сгради е обявен за частна общинска собственост. Посоченото решение е протестирано пред АС - Пазарджик, като е образувано адм. д. № 981/2013 г. Производството по делото е приключило с решение № 129/28.02.2014 г., с което е отменено обжалваното решение на ОбС - Пазарджик, в частта му, с която е обявен за частна общинска собственост поземлен имот с идентификатор 55155.508.26 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Пазарджик, и отхвърлен протестът срещу решението на ОбС - Пазарджик в останалата част. Съдът е приел, че решение № 233 на ОбС - Пазарджик, по чл. 6, ал. 1 от ЗОбС е общ административен акт, по отношение на което нормата на чл. 166, ал. 1 от АПК е неприложима, а приложима се явява нормата на чл. 180, ал. 1 АПК. Приел е, че протестираното решение на общинския съвет № 26 е прието при спазване на административнопроизводствените правила, гласувано е поименно и е налице необходимото мнозинство, при което е отхвърлил протеста. Съдът е изложил кратки мотиви, цитирал е приложимите правни норми и съдържанието им. Така постановеното съдебно решение е неправилно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. В мотивите на съдебното решение съдът не се е произнесъл по същество по спорните въпроси, не е ценил събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, не е обсъдил конкретно и подробно възраженията на жалбоподателя, изложени в протеста. За да отхвърли жалбата, съдът е обсъдил единствено неприложимостта на разпоредбата чл. 166, ал. 1 АПК по отношение на протестираното от ОП - Пазарджик решение на общинския съвет. В хода на съдебното производство, във връзка с промяна предназначението на имота от публична общинска в частна общинска собственост са представени писмени доказателства, които не са обсъдени от съда. Мотивите на съдебния акт не съдържат извършен анализ на събраните писмени доказателства, които са относими към предмета на спора. Не е посочено от съда, че не се кредитират същите доказателства, за да бъде подложен на контрол този извод от настоящата инстанция. Предвид двуинстанционния характер на производството, ако бъдат обсъдени за първи път в касационното производство представените и приети доказателства в хода на обжалването пред административния съд, би се нарушило правото на двуинстанционно производство за жалбоподателя. Допуснатото нарушение от съда на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като се създава вероятност, че фактите може да са различни от приетите от съда, поради което решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото съдът следва да съобрази постановените съдебни решения по адм. д. № 981/2013 г. по описа на АС - Пазарджик и по адм. д. № 4732/2014 г. по описа на ВАС, досежно статута на недвижимия имот - предмет на решение № 26 на ОбС - Пазарджик. Релевантното в случая е, към датата на постановяване на протестираното решение № 26 на ОбС - Пазарджик недвижимият имот, предмет на спорното решение, имал ли е статут на публична общинска собственост и като такъв попада ли в приложното поле на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗОбС, забраняваща разпореждане с публична собственост. Ето защо касационната инстанция намира, че не може да провери правилността на съдебното решение, което не съдържа собствени мотиви, вкл. и относно възраженията и доводите на жалбоподателя, по които съдът дължи произнасяне. Настоящата инстанция не може и не следва да замества липсващите мотиви на първоинстанционния съд, тъй като предмет на касационна проверка не е правилността на решението на общинския съвет. В настоящето производството по реда на чл. 208 и сл. от АПК намират субсидиарно приложение разпоредбите на ГПК. Съгласно чл. 12 от ГПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 236, ал. 2 от ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдът не е определил правилно кои са спорните въпроси по делото, в резултат на което не е формирал фактически и правни изводи по тях. Допуснатите процесуални нарушения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания данъчен акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. По изложените съображения касационната инстанция намира, че е налице основанието по чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС - Пазарджик. С оглед изхода на спора, решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, като въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение