Решение № 11585 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7806/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на П. Д. Я., А. А. Я. и Д. П. Я., всички от гр. Пловдив, чрез процесуалния представител адвокат Радев срещу решение 5542 от 19.06.2025г., постановено по адм. дело 674 по описа за 2025 година на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата им срещу решение на комисията по чл.12 ал. 3 от Наредбата на ОбС Пловдив за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване в общински жилища и продажбата им / Наредбата../, взето по протокол 3 от 26.2.2025г. В касационната жалба се развиват подробни доводи за неправилност на решението на първата инстанция поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на решение, с което се върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд или да се постанови решение по същество, с което се отмени атакуваното решение на комисията по чл.12 ал.3 от Наредбата.. Същите доводи се поддържат и в представено по делото писмено становище и се претендират разноски. По делото е постъпил отговор от 29.07.2025 година на комисията по чл.12 ал.3 от Наредбата, чрез процесуалния представител, в който отговор се оспорва касационната жалба и се иска решението да бъде оставено в сила. Поддържа се в представено по делото писмено становище. Делото е разгледано с участие на прокурор от Върховна касационна прокуратура. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбата на чл.218 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Предмет на контрол пред административния съд е било решение на комисията по чл.12 ал. 3 от Наредбата на ОбС Пловдив за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване в общински жилища и продажбата им / Наредбата../, взето по протокол 3 от 26.2.2025г., с което за двучленното семейство на П. Я. и А. Я. е прието, че не отговаря на условията за настаняване в общинско жилище и е предложено да се издаде заповед за прекратяване на договор за наем на общинско жилище. Изводите на административния орган, възприети и от съда са свързани с налични вписани нотариални актове за дарение през 2023 и 2024 година и въпреки представени обратни писма за привидност, не е налице надлежно разваляне на дарение или установяване на привидност, както и надлежно вписване, че собствениците не са тези, които вече са вписани. Поради което не отговарят на условията за настаняване в общинско жилище. Решението на първата инстанция е правилно. Не са допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Актът е обоснован в достатъчна степен, за да се разбере точно диспозитивната част от решението. Правилно съда е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, не са допуснати нарушения и въпреки представените обратни писма, официалните данни по нотариалните вписвания са свързани със собственост на искателите за настаняване, поради което същите не отговарят на изискванията на Наредбата Всички възражения, изложени в касационната жалба, включително относно преценката, каквато е направена, за т.н. обратни писма, са свързани с проблематиката, възникнала при сделките дарения по посочените нотариални актове, които в случая не са относими към въпроса относно наличните предпоставки, необходими за установяване на необходимост от настаняване на лицата в общинско жилище в гр. Пловдив по Закона за общинската собственост и Наредбата на общински съвет Пловдив. Към момента на разглеждане на заявлението през м. февруари 2025 година не са били налице предпоставките за настаняване в общинско жилище и преценката на съда, възприела изводите на административния орган, е правилна. Решението следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация се следват разноски за тази инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, Върховният административен съд, четвърто отделение