Решение № 674 от 16.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3121/2008 г.

Решение № 674 от 16.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3121/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Б. П. - Горчева от гр. П. срещу решение № 744 от 13.05.2008 г. по гр. дело № 504/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение на Пловдивски районен съд по гр.д. 3535/2006 г. по трудов спор По същество са отхвърлени искове на основание чл. 344, ал. 1, т. 4 за установяване действителното основание за прекратяване на трудовия договор и неговата поправка в трудовата книжка, заедно с искове за неизплатено трудово възнаграждение по чл. 128 от КТ, за лихви на основание чл. 245, ал. 2 от КТ, за обезщетения поради неспазен срок на предизвестие и неползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, във връзка с формирането на решаващия за изхода на спора извод, обвързващо ли се явява вписаното в трудовата книжка основание "дисциплинарно уволнение" при положение, че с решение по гр.д. № 2371/2005 г. на ПРС между същите страни, по иск на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 от КТ е прието, че трудовото правоотношение не е прекратено на това основание предвид вписаната заповед № 2 от 04.08.2004 г. на работодателя "Б" ЕООД и ищцата не следва да се възстановява на работа, щом заповедта не е произвела действие. Настоящият съд е приел, че трудовото правоотношение е било прекратено поради дисциплинарно уволнение, доколкото поприключилия трудов спор по чл. 344, ал. 1, т. 1 искът на П. е бил отхвърлен предвид обвързващата сила на с вписаното в трудовата книжка основание - дисциплинарно уволнение, въпреки че по исков ред в настоящия процес е наведено основанието на иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 за поправка на вписването в документа. Ответникът в касационното производство "БИ Д. ЕМ" ЕООД оспорва жалбата . Трудовото правоотношение е прекратено на вписаното в трудовата книжка основание, както правилно са приели съдилищата . За периода на претенциите по паричните искове трудовото правоотношение не е съществувало. С определение № 127 от 11.11.2008 г. състав на V г.о на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпроса за обусловеността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ от обстоятелствата, установени в предходен процес по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 от КТ и за случай, при който тези искове са били отхвърлени с решението, но е прието, че трудовото правоотношение не е прекратено на оспорваното откъм законосъобразност основание. С определението по чл. 288 от ГПК не е приложен критерия на чл. 280, ал. 2 от ГПК по отношение на част предмета на обжалване, по отношение на въззивното решение на Пловдивски окръжен съд в тази негова част, с което е потвърдено отхвърлянето на исковете за обезщетение по чл. 221, ал. 1 в размер на 180,16 лв .и по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 303,03 лева, както и по претенцията на мораторни лихви върху тези суми. Касае се за обективно съединени, самостоятелни по основание претенции, всяка с цена под 1000 лева . Съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК предвид обжалваемия интерес, касационната жалба следва да се остави без разглеждане в тази част, тъй като производство по нея пред Върховен касационен съд не е допустимо В останалата част жалбата по същество е основателна. Съществен за изхода на настоящия трудов спор е въпросът съществувало ли е трудово правоотношение между страните за исковия период, което правоотношение ищцата П да е прекратила при условията на чл. 327, т. 2 от КТ без предизвестие с молба от 20.11.2006 г., след като в предходен процес между същите страни, предмет на приключилото гр. д. № 2371/2005 г. на ПРС, искът за отмяна за дисциплинарно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 въз основа на заповед № 02/05.08.2004 г. за дисциплинарно наказание е бил отхвърлен поради това, че такава липсва и трудовото правоотношение не е прекратено. В трудовата книжка е вписано основание за освобождаване по чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, в приключилия процес иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 не е бил предявен, предявен е понастоящем, заедно с други искове за неизплатено трудово възнаграждение, обезщетения и лихви, основани на наличието на трудово правоотношение и с оглед вече приетото от съда, разгледал спора за законосъобразност на дисциплинарно наказание уволнение . Според приетото по решение от 17.07.2006 г. по гр.д. № 2371/2005 г. на ПРС, дисциплинарно уволнение на ищцата П въобще не е налагано по съответния ред и същата не следва да се възстановява на работа, щом не е надлежно освобождавана от същата. Настоящият съд е приел други правни последици спрямо тези обстоятелства, а именно че трудовото правоотношение е било прекратено със заповедта за дисциплинарно уволнение от 05.08.2004 г., доколкото искът на П. е бил отхвърлен, а мотивите на влязлото в сила решение гр.д. № 2371/2005 г. на ПРС не са задължителни. Пловдивски окръжен съд е изтъкнал обвързващата сила на с вписаното в трудовата книжка основание - дисциплинарно уволнение по чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от 04.08.2004 г., независимо от наличието на съдебно решение по трудовия спор по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 от КТ и предмета на иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на така вписаното обстоятелство в трудовата книжка, предвид последващо изявление на ищцата за прекратяването на трудовия договор. Решението на въззивния съд е постановено в съществено нарушение на съдопроизводствените правила, същото е материално незаконосъобразно и необосновано . Решаващият съд не е съобразил правоустановителното действие на влязлото в сила решение между същите страни относно обстоятелството, че формалното издаване на заповед № 2/05.08.2004 г. от работодателя "Б" ЕООД и вписването на същата като основание за прекратяване на трудовия договор в трудовата книжка, не е произвело правни последици. Трудовото правоотношение съществува до прекратяването му на някое от основанията, посочени в закона, като от отхвърлителния диспозитив по решение от 17.07.2006 г. по гр.д. № 2371/2005 г. на ПРС въззивният съд е направил неправилния и превратен извод, че обсъжданата заповед № 2/05.08.2004 г. е произвела действие като прекратително основание, тъй като е вписана в трудовата книжка . В случая, по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на така вписаното обстоятелство, ищцата е установила свое изявление за прекратяване на трудовия договор без предизвестие. Приложената по делото обратна разписка, връчена на 20.11.2006 г. доказва изявлението и достигането му до адресата при положение, че ответникът не е изпълнил процесуалното задължение да представи изисканата от него като доказателство писмена молба, заедно с трудовото досие на ищцата . В разписката е отразено, че е изпратена молба за прекратяване на трудовото правоотношение . С оглед обстоятелствата по делото и на основание чл. 128 от ГПК следва да се приеме за установено че реда и формата по чл. 327 от КТ е спазена, съответно изявлението на ищцата е прекратило трудовото правоотношение на посоченото основание, тъй като не е установен друг факт, имащ за последица прекратяване на трудовоправната връзка между страните. Тъй като основаните на доказателствата по делото изводи на настоящата инстанция във връзка с иска за установяване на основанието, на което е прекратен трудовия договор и поправката му в трудовата книжка, не съвпадат с възприетото от въззивния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и по същество следва да бъде постановено друго, с което искът в тази част да бъде уважен, като се постановят последиците по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ. В частта, с което е отхвърлен иска по чл. 128 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение за периода до прекратяване на трудовото правоотношение, заедно с лихвите за забава върху същото, решението на въззивния съд следва да бъде отменено като неправилно поради съществено процесуално нарушение, свързано с необсъждане на релевантните за спора факти и събраните в тази насока доказателства. От твърденията на ищцата неправилно е изведена теза, че се поддържа сключване на нов, последващ трудов договор между същите страни след датата 01.08.2005 г., вместо да се обсъди решаващия въпрос полаган ли е труд в полза на работодателя в рамките на съществуващото правоотношение, който труд подлежи на заплащане. В тази част обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г.о.