Решение № 3199 от 26.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9403/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), чрез процесуалния си представител срещу решение 11560/11.07.2024 г., постановено по адм. дело 3848/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). В касационната жалба и в съдебно заседание касаторът обжалва съдебното решение с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което иска да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърден отказът на изпълнителния директор на НАП Решение 000030-3455/25.03.2024 г. за изплащане на лихва за забава върху недължимо платена сума. В касационната жалба се излагат съображения за неприложимост на чл. 129, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, противно на приетото от административния съд. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание процесуалния представител юрк. Стойков оттегля направеното в касационната жалба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответната страна. Ответникът Казино Ескейп гр. Исперих ООД, ЕИК 200716044, чрез процесуалния си представител адв. Груйчев, с писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира разноски по делото и прилага договор за правна защита и съдействие. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото ѝ, приема следното: Първоинстанционният съд е установил следните фактически обстоятелства: С молба вх. 94-К-301/27.06.2022 г. на Казино Ескейп гр. Исперих ООД до изпълнителния директор на НАП е поискано възстановяване на недължимо платена такса в размер на 25 000 лв. С Решение 000030-6508/14.07.2022 г. на изпълнителния директор на НАП е отказано възстановяване на сумата. С влязло в сила Решение 6727/11.11.2022 г. по адм. дело 6806/2022 г. на АССГ е отменено Решение 000030-6508/14.07.2022 г. на изпълнителния директор на НАП и преписката е върната за ново произнасяне. В изпълнение на влезлия в сила съдебен акт е издадено Решение 000030-9463/13.11.2023 г. от изпълнителния директор на НАП, с което е възстановена сумата от 25 000 лв. на дружеството като недължимо платена такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ. С оспореното пред административния съд Решение 000030-3455/25.03.2024 г. на изпълнителния директор на НАП е оставено без уважение искане вх. 26-К-416/26.02.2024 г. от Казино Ескейп гр. Исперих ООД, за заплащане на лихви в размер на 4 526,72 лева върху сумата от 25 000 лв., недължимо платена държавна такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ в полза на НАП, за периода 16.05.2022 г. до 11.12.2023 г., т. е. от момента на плащането до момента на възстановяване на сумата. С обжалваното Решение 11560/11.07.2024 г., постановено по адм. дело 3848/2024 г. на АССГ е отменено Решение 000030-3455/25.03.2024 г. на изпълнителния директор на НАП, с което е отказано заплащане на лихва в размер на 4 526,72 лв. по възстановена недължимо платена такса в размер на 25 000 лв. за период от 16.05.2022 г. до 11.12.2023 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в 7дневен срок по подаденото искане вх. 26-К-416/26.02.2024 г., съобразно задължителните указания, дадени в мотивите на решението. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в съответната писмена форма и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна, поради което не са налице основанията на чл. 146, т. 1 и 2 АПК. Съдът е намерил, че при липсата на изрична правна регламентация в Закона за хазарта за връщане на недължимо платени суми със законната лихва, тази празнота следва да се преодолее по силата на правилото на чл. 46, ал. 2 ЗНА като се приложи правната уредба на чл. 128 130 ДОПК и по-конкретно чл. 129, ал. 6 ДОПК. Съдът е посочил, че заявителят не може да бъде ограничаван в подхода, по който ще процедира по чл. 62, ал. 1 АПК или в самостоятелна процедура. Извел е извод, че оспореният отказ е издаден в противоречие с материално правните разпоредби, поради което е приел жалбата за основателна, а решението на изпълнителния директор на НАП за незаконосъобразно. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно поради постановяването му при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Неправилно административният съд е приел, че при решаване на спора за основателността на претенцията за заплащане на лихви върху възстановената сума по чл. 30, ал. 6 ЗХ следва да намерят приложение чл. 128 и чл. 129, ал. 6 ДОПК. В тази насока, основателни са оплакванията в касационната жалба за неприложимост на разпоредбите на чл. 128 и чл. 129, ал. 6 ДОПК относно заявеното искане за заплащане на лихва за възстановена като недължимо платена такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ. В чл. 16 и чл. 17, ал. 1 ЗХ са регламентирани правомощията на изпълнителния директор на НАП в областта на хазарта и свързаните с хазарт дейности. В изпълнение на влязло в сила съдебно решение административният орган, при упражняване на правомощията си по чл. 17, ал. 1, т. 16 ЗХ, е издал на основание чл. 173, ал. 2 АПК решение за възстановяване на недължимо платената по чл. 30, ал. 6 ЗХ такса и тя е възстановена на дружеството. Компетентността на органа по главната претенция имплицитно обусловя компетентността да се произнесе по акцесорното искане за заплащане на законна лихва върху сумата. При упражняване на правомощията по чл. 17, ал. 1 ЗХ в сферата на хазарта и свързаните с хазарт дейности, изпълнителният директор не действа в качеството на орган по приходите по см. на чл. 7, ал. 1, т. 1 ЗНАП и не е допустима възможността да се произнесе по искането на дружеството по реда на чл. 129, ал. 6 ДОПК. В чл. 92 ЗХ са посочени изрично и изчерпателно хипотезите, при наличието на които се издават актове по реда на ДОПК: деклариране и установяване на променлива част от таксите по чл. 30, ал. 3 и 4 ЗХ, неплатени в срок годишни вноски за социално отговорно поведение и лихви за забава, недължимо платени и събрани сума по чл. 92, ал. 1 и 3 ЗХ, в които не подадат таксите по чл. 30, ал. 6 ЗХ, т.е. липсва препращане към реда за прихващане или възстановяване по ДОПК. Предвиденото с § 22, ал. 6 ПЗР на Закона за държавния бюджет изменение в чл. 92 ЗХ, според което дължимата еднократна част от таксата, определена по ал. 1, се декларира и внася в срок до 28 февруари 2024 г. при условията и по реда на чл. 92 от Закона за хазарта, е в сила от 01.01.2024 г. и не налага друг извод в настоящия казус. Разпоредбата на чл. 129, ал. 6 ДОПК предвижда, че недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4. Разпоредбата е част от правилата, с които се уреждат основания и ред за прихващане и/или възстановяване на недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, посочени в чл. 128, ал. 1 ДОПК. Държавната такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ не попада в обхвата на чл. 128, ал. 1 ДОПК и следователно правилото на чл. 129, ал. 6 ДОПК също не намира приложение. Съгласно чл. 30, ал. 6 ЗХ за поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок за лиценз 5 години, респ. 10 години се събира еднократна държавна такса в посочения в разпоредбата размер в зависимост от броя на жителите в съответните населени места. Таксата по чл. 30, ал. 6 ЗХ е държавна такса, установена в специален закон, поради което по отношение на нейното определяне по основание и размер, заплащане и връщане са приложими общите правила на Закона за държавните такси. Съгласно чл. 4б ЗДТ недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна, адресирано до органа, който ги е събрал. В разпоредбата не е предвидено заплащане на лихви при връщане на недължимо платената такса. При положение, че административният орган няма законово определено задължение и в Закона за хазарта да възстанови недължимо платената такса ведно със законна лихва, обжалваният отказ не противоречи на материалноправни разпоредби. За дружеството е налице възможност да заяви претенцията си за лихва, която има обезщетителен характер за забава, по съответния исков ред. Предвид изложеното, първоинстанционният съд неправилно е приел, че следва да намерят приложение по аналогия процесуалните правила по ДОПК, които уреждат контрол и законосъобразност на данъчното облагане и намират приложение в изрично предвидените в кодекса хипотези, и по искането на Казино Ескейп гр. Исперих ООД трябва да се произнесе орган по приходите по реда на чл. 129 от ДОПК. Постановеното решение е неправилно и следва да се отмени. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа и правна страна следва да се постанови друго решение по същество, с което да се отхвърли жалбата на Казино Ескейп гр. Исперих ООД срещу Решение 000030 - 3455 от 25.03.2024г. на изпълнителния директор на НАП. С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, касационният ответник следва да заплати на Национална агенция за приходите, гр. София, разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,