Решение № 13703 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1772/2018 г.
ВАСIII отделение15.10.2019 г.докладчик т Панайот Генков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2313/21.12.2017 г. по адм. д. № 1991/2017 г. на Административен съд – Пловдив. ОСЪЖДА А. Шерифов, ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес, [населено място], [адрес] да заплати на Община Пловдив, район "Западен" сумата от 200 (двеста) лева, юрисконсултско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 13703 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1772/2018 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. Шерифов от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Вълчев против решение № 2313/21.12.2017 г. по адм. д. № 1991/2017 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу мълчалив отказ на кмета на район "Западен" Община Пловдив за извършване на административна услуга по подадени от него Заявление за постоянен адрес с вх. №ПА-19 от 9.06.2017 г. за промяна на вписания му постоянен адрес, и по подадената адресна карта за настоящ адрес вх. № АК-47 от 9.06.2017 г., за промяна на вписания му настоящ адрес, мълчаливо потвърден в хода на административното му обжалване от кмета на Община Пловдив, като неоснователна. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде уважена жалбата му срещу мълчалив отказ на кмета на район "Западен"Община Пловдив. Моли за присъждане на направените разноски и пред двете съдебни инстанции. Редовно призован за съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът по касационната жалба – кмет на район "Западен" Община Пловдив, в представен по делото отговор на касационната жалба, чрез пълномощника си юрк. Тенев, изразява становище за нейната неоснователност и моли решението като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Редовно призован за съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от процесуалния си представител юрк. Тенев, който по същество поддържа доводите изложени в отговора на касационната жалба, представя писмени бележки и писмени доказателства по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по жалба на А. Шерифов от [населено място] против мълчалив отказ на кмета на район "Западен" Община Пловдив за извършване на административна услуга по подадени от него Заявление за постоянен адрес с вх. №ПА-19 от 9.06.2017 г. за промяна на вписания му постоянен адрес, и по подадената адресна карта за настоящ адрес вх. №АК-47 от 9.06.2017 г., за промяна на вписания му настоящ адрес, мълчаливо потвърден в хода на административното му обжалване от кмета на Община Пловдив. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата. Мотивирал се е с това, че регистрацията на постоянните и настоящия адреси на гражданите на РБ и предоставянето на данни от регистрите се извършва по реда и условията на ЗГР. При гражданската регистрация на физическите лица в РБ се получават, обработват, съхраняват и предоставят данни, които отразяват постоянния и настоящия адрес. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 91 от ЗГР, адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия му адрес в регистъра на населението, като според чл. 90, ал. 1 от ЗГР всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес. Според чл. 98, ал. 1 от ЗГР заявлението за промяна на постоянен адрес се подава до органите по чл. 92, ал. 1 в общината, района, кметството или населеното място, където лицето избира да бъде вписано в регистъра за населението, съответно според чл. 98, ал. 2 от ЗГР, като в случая когато се променя постоянният адрес, изменението се съобщава чрез Национална база данни "Население" на общината по предходен постоянен адрес, на общината, в която е настоящият адрес, и на Министерството на вътрешните работи. Първоинстанционният съд е приел в мотивите си също, че разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗГР е категорична, че "За извършване на адресна регистрация на адрес в страната лицата представят един от следните документи: 1. Документ за собственост; 2. Документи за ползване на имота за жилищни нужди, включително договор за предоставяне на социална услуга от резидентен тип и договор за настаняване в специализираните институции; 3. Други документи, доказващи собствеността или ползването на имота", съответно ал. 3 гласи, че "за извършване на адресна регистрация се представя и писмено съгласие на собственик, когато заявителят не е собственик чрез декларация по образец, подадена лично пред органа по ал. 1 или с нотариална заверка на подписа". Обосновал се е, че такива документи на практика по делото не са депозирани от страна на жалбоподателя. Направил е извод, че действително в случая се твърди, че семейството на оспорващия, а и самият той, обитават общинското жилище по силата на настанителна заповед, поради което и приложимо е изключението на ал. 7 от чл. 92 ЗГР, а именно, че "За извършване на адресна регистрация на лица, настанени в държавни или общински жилища не се изисква представяне на писмено съгласие от собственика на имота, а само настанителна заповед или договор за наем". По тези съображения в заключение е приел, че А. Шерифов не е представил изискващите се по закон документи, обосноваващи правото му да ползва общинското жилище, заявено като постоянен и настоящ адрес, поради което и формалните изисквания на чл. 92, ал. 7 ЗГР не са налице. С тези мотиви е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Направените в тази връзка от съда изводи се споделят напълно от настоящия съдебен състав, поради което не е необходимо да се преповтарят. Следва да се добави само следното: Законът за гражданската регистрация (ЗГР), като специален закон, разграничава регистрацията на постоянен и настоящ адрес според това къде лицето живее и къде то получава кореспонденцията си. Съгласно чл. 93, ал. 1 ЗГР, постоянният адрес е адресът, където лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението и съгласно чл. 93, ал. 5 ЗГР постоянният адрес е адресът за кореспонденция на лицето с органите на държавна и местна власт. Съгласно чл. 89, ал. 5 ЗГР кметът на общината определя адресите на територията на общината, на които може да се извършва адресна регистрация. Касационният жалбоподател не е представил по делото доказателства, че живее на посочения адрес: [населено място], [адрес]. Правилно е прието от съда, че не са били налице материалните предпоставки от ЗГР във връзка с извършването на промяна на вписания постоянен и настоящ адрес на касационния жалбоподател. Настоящата касационна инстанция на ВАС, счита че административният съд е обсъдил приложимите правни норми от ЗГР, като обосновано е приел, че към момента на подаване на заявлението, респективно адресна карта за настоящ адрес, липсват настанителна заповед, респ. договор за наем, по силата на които лицето да има право да ползва общинското жилище. Това фактическо установяване, както обосновано е приел първоинстанционният съд е в противоречие с изискването на чл. 92, ал. 2 от ЗГР, според който се изисква документ, доказващ собствеността или ползването на имота. С оглед на това административният съд правилно е отхвърлил жалбата срещу мълчаливия отказ на кмета на район "Западен" Община Пловдив. С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане от процесуалния представител на ответната страна по делото, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати сумата от 200 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение съгласно правилото на чл. 24 от Наредба за заплащане на правна помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,