Решение № 3469 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10010/2012 г.

Решение № 3469 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10010/2012 г., IV о., докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Крум Иванов - пълномощник на Атанас Тодоров Крушаров от с. Жребичко, община Брацигово, Пазарджишка област срещу решение № 3200 от 15.06.2012 г., постановено по адм. д. № 10777 по описа за 2011 г. на Административен съд София-град. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на земеделския производител срещу уведомително писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), с което му е отказано финансово подпомагане за кампания 2010 г. и са му наложени санкции. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевира допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. По изложените съображения в нея се моли, решението на съда да се отмени. Претендира се и присъждане на направените разноски пред двете инстанции. Ответната страна - ДФЗ не е взела становище. Заинтересованата страна - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Намира я за неоснователна, като моли, съда да остави в сила решението на административния съд. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че спорът от фактическа страна е бил изцяло изяснен, както от представените данни в уведомителното писмо, а също така и от извършената проверка чрез заключение на вещо лице. От нея е било установено, че при извършената проверка чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) на заявените за подпомагане площи от страна на жалбоподателя са били установени площи, недопустими за подпомагане, като установеното в уведомителното писмо съвпада със заключението на вещото лице относно процентното съотношение - 63,2 %. Прокурорът счита, че правилно е бил приложен чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП за отказ от плащане по Схемите за единно плащане на площ (СЕПП), поради заявени площи, които не се стопанисват. Относно площите заявени по НР 1 (плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони) според прокурора правилно е приложена нормата на чл. 12 от Наредба № 11 от 2008 г. Прокурорът намира че изводите на съда относно спазването на материалните разпоредби при извършените проверки от страна на ДФЗ и издаденото уведомително писмо са в съответствие с материалния закон, като по делото е доказано, че не са допуснати и нарушения на административнопроизводствените правила, поради което счита, че съдът не е допуснал нарушенията посочени в касационната жалба. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че Атанас Крушаров е подал общо заявление за плащане на площ с уникален идентификационен номер (УИН): 13/040610/42192 за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2010 г. След извършване на административни проверки чрез ИСАК и резултатите от тях ДФЗ е отказала финансово подпомагане относно СЕПП, за която е поскана сума от 5 418,85 лв., поради това, че част от заявената за подпомагане площ се е оказала недопустима за подпомагане. По НР1 е била поискана сума за подпомагане от 6 372,39 лв. Тази сума също е отказа за плащане от страна на ДФЗ, поради същите причини - декларираните парцели за подпомагане са се оказали частично извън площите, допустими за подпомагане (недопустима площ). В резултат на установеното в уведомителното писмо е посочено, че процентното съотношение между недопустимата за подпомагане площ спрямо установената площ допустима за подпомагане е 66,5 %. Въз основа на чл. 58, § 3 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията на Атанас Крушаров е наложена санкция за бъдещ период в размер на 2 164,25 лв. по СЕПП и от 2 545,08 лв. по НР 1, или общо 4 709,33 лв. Уведомителното писмо с изх. № 02-130-6500/3173 от 2.10.2011 г. е обжалвано пред Административен съд София-град, който за изясняването на фактите по спора е допуснал заключение на вещо лице, прието от страните без оспорване. От заключението е прието за установено, че Атанас Крушаров е заявил за подпомагане 12 БЗС (блокове на земеделски стопани) по СЕПП с обща площ от 29,62 ха и 12 БЗС с обща площ от 29,62 ха по НР 1. Вещото лице в заключението си подробно е описало състоянието на всеки един от заявените БЗС, като е посочило, че след извършената проверка чрез ИСАК, площта на един БЗС е признат изцяло за допустим за подпомагане, а площта на един друг БЗС е призната изцяло като недопустима за подпомагане. Относно площите за три БЗС вещото лице е посочило, че част от заявената площ и непризната от ДФЗ е допустима за подпомагане, поради което в заключението тази площ е приспадната от площта, недопустима за подпомагане. Като краен резултат вещото лице е посочило, че недопустимата за подпомагане площ е 11,47 ха, а установената като допустима за подпомагане е 18,15 ха. При така установеното от вещото лице процентът на наддеклариране и по двете мерки е 63,2 %. Освен това според поставените задачи към него, експертът е дал отговор на въпроса относно времето на завършване на изработването на картата на допустимия слой площи за подпомагане, който е предаден от Министерството на земеделието и храните (МЗХ) на 21.06.2011 г. на ДФЗ. В заключението си експертът е посочил, че слоят площи, допустими за подпомагане е създаден чрез самолетни снимки, заснети през месец август-септември на 2010 г. и съответно обработени до цифрова ортофотокарта. За районите, в които е имало проблеми с разчитането на снимките са извършвани теренни проверки от служители на МЗХ. Относно площите, заявени за подпомагане от жалбоподателя този слой е определен въз основа на дешифрираните и обработени снимки. За резултатите Атанас Крушаров е подал в срок възражение за корекции на слоя площи, допустими за подпомагане. Възражението му е било прието и частично уважено, като 10 ха са били признати за допустими за подпомагане и са включени в окончателната обработка на данните, извършена от ДФЗ. Към заключението си вещото лице е приложило и цветни снимки на картите на БЗС, на които с жълт контур са означени границите на площите, заявени от жалбоподателя, а с тъмно син контур-са обозначени слоя от площите, допустими за подпомагане. При това фактическо установяване, административният съд е направил следните правни изводи: Уведомителното писмо според съда е издадено от компетентен орган според чл. 18, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 11, ал. 2, т. 4 ЗПЗП. При издаването му според съда са спазени изискванията за форма, визирани в чл. 59 АПК. Неразделна част от уведомителното писмо са приложените таблици, в които са отразени заявените БЗС, техните площи, установеното при проверката, недопустимите площи за подпомагане и допустимите, след проверката. В отделна таблица са посочени площите на БЗС заявени за подпомагане по СЕППП и НР 1, констатираната недопустима за подпомагане площ и допустимата, включително и процентното съотношение. В хода на проверката не са установени нарушения на административнопроизводствените правила. ДФЗ е използвал системата ИСАК, създадена на основание чл. 30 ЗПЗП и Наредба № 105 от 22.08.2006 г. като чрез нея е извършил проверка на заявените площи за подпомагане. Съдът е приел, че при издаването на уведомителното писмо не е допуснато и нарушение на материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата срещу него като неоснователна и недоказана. Постановеното решение е правилно. Направеното възражение в касационната жалба, че специализираният слой площи, допустими за подпомагане е създаден окончателно след подаване на заявлението за подпомагане, поради което има изместване на границите на БЗС е неоснователно. Към заключението на вещото лице са приложени цветни карти на заявените БЗС, в които са направени очертанията на площите, заявени за подпомагане и слоят, допустим за подпомагане. Непризнаването на площите за подпомагане е поради това, че те не са обработвани или поддържани в добро екологично състояние. Вещото лице е посочило, че в по-голямата си част те са заети от група от дървета, храсти, част от гора и камъни. При окончателното изработване на слоя площи, допустими за подпомагане на жалбоподателя е била дадена възможност да възрази, от която последният се е възползвал. Неговото възражение е била разгледано и частично уважено. След това, той не е възразил. В този смисъл е неоснователно и твърдението за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила Неоснователно е и оплакването за допуснато нарушение на материалния закон. В резултат на извършената проверка на заявените площи, на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП е отказано финансово подпомагане, което е вписано и в самото уведомително писмо след първата таблица. Възражението в касационната жалба относно националните доплащания за площ са неотносими към спора, защото жалбоподателят е кандидатствал за подпомагане по НР 1, която мярка е различна от тази по СНДП. По изложените съображения съдът не е допуснал твърдяните в касационната жалба нарушения, основания за отмяна на решението. То като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Направеното искане в касационната жалба за присъждане на разноски с оглед на изхода на спора ще следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение