Решение № 12223 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8767/2014 г.

Решение № 12223 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8767/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна моли да бъде отменено решение № 1136/15.05.2014 г. по адм. д. № 4093/2013 г. на Варненския административен съд, с което е отменен частично РА № 191301269/20.08.2013 г. на ТД на НАП - Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена молба. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Тутракан-12" ДЗЗД по съображения в писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Моли да бъде отправено преюдициално запитване до СЕС. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 191301269/20.08.2013 г. на ТД на НАП-Варна в частта, с която са определени задължения по ЗДДС за м. 1.2013 г. 1326,40 лв. с лихви и за м. 11.2012 г. 24 539,85 лв. с лихви на основание чл. 6, чл. 9 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. В РА не е признато право на приспадане на дружеството за двата периода по фактури на съдружниците, тъй като извършените от съдружниците услуги на дружеството по изпълнение на договора за обществена поръчка са вноски на съдружниците, а не облагаеми доставки и за тях неоснователно е начислен ДДС, поради което на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не възниква право на приспадане на данъчен кредит за дружеството. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за незаконосъобразно определяне на данъчните задължения на дружеството по ЗДДС за посочените два периода. Съдът е обсъдил доводите на касатора и е достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност, които се споделят напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Правилен е изводът на съда, че съдружниците са определили участието на дружеството в обществената поръчка като обща цел, не са уговорили извършваните от тях услуги по изпълнението на договора за обществена поръчка, сключен от дружеството, да представляват вноски в дружеството по чл. 358 от ЗЗД. В чл. 4.7 от договора за създаване на гражданското дружество изрично е предвидена възмездност на услугите по изпълнение на договора за обществена поръчка, които съдружниците ще предоставят на гражданското дружеството. Доводите на касатора, че извършените проектантски и строителни услуги от съдружниците представляват вноска на съдружниците не са съобразени с цитирания чл. 4.7 от договора за създаване на гражданското дружество. Няма забрана страните да приемат уговорка като в чл. 4.7 от договора и предвид свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД договорът в тази част е валиден. Неоснователен е и доводът за липса на правосубектност на дружеството, след като има данъчна правосубектност по чл. 9, ал. 2 от ДОПК. Видно от стр. 2 на РД гражданското дружество е регистрирано по ЗДДС на 2.11.2012 г. и отговаря на изискванията на ЗДДС за получаване на право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от съдружниците за извършените услуги в изпълнение на договора за обществена поръчка, които гражданското дружество е префактурирало на възложителя по обществената поръчка. Неоснователни са и доводите за неспазване на европейската практика в решението по дело С-77/01 на СЕО. В т. 2 от диспозитива на решението и в т. 89 от мотивите СЕО изрично приема, че в случаите на възмездност на дейностите, предоставяни от съдружниците, се осъществяват облагаеми доставки по смисъла на чл. 2, т. 1 от Шеста директива. Предвид наличието на практика на СЕО искането за отравяне на преюдициално запитване е неоснователно и следва да се остави без уважение. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на дружеството за присъждане на разноски е основателно за 1000 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,