Решение № 9747 от 17.10.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на В. Александрова в качеството ѝ на настойник на малолетното дете Б. Александров, подадена чрез пълномощника адв. И. Верне от АК Перник, както и въз основа на касационна жалба, подадена от И. Медникарова ст. специалист в отдел Административно-информационно обслужване и ГРАО , район Красна поляна Столична община, с които се оспорва Решение 621/06.02.2023 год. по адм.д. 3455/2022 год. по описа на Административен съд София-град. Първият касационнен жалбоподател излага подробни доводи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон, както и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и последно АПК. В заключение иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт и претендира присъждане на деловодни разноски. С касационната жалба са представени писмени доказателства Социален доклад от 06.12.2022 год. и Заповед 319 от 22.02.2023 г. на органа по настойничеството и попечителството. Във втората касационна жалба се правят оплаквания, че оспореното решение е неправилно, вътрешно противоречиво, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна и потвърждаване на постановения отказ. Претендира се присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът И. Димитров от гр.Перник, в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК, чрез пълномощника си адв.Б. Божкова е подал писмени отговори по двете касационни жалби. С тях оспорва посочените жалби и изразява становище, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно. Споделя изцяло изложените мотиви от съда, прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Постъпил е и писмен отговор от ст. специалист в отдел Административно-информационно обслужване и ГРАО , район Красна поляна Столична община, в който се изразява становище за основателност на подадената касационна жалба от настойника на малолетното дете и се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. Подаден е и отговор от директора на Дирекция Социално подпомагане гр.Перник, в който се изразява становище за основателност на касационната жалба и в заключение е направено искане да бъде отменено първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание касаторът В. Александрова, действаща в качеството на настойник на малолетното дете Б. Александров, чрез процесуалните си представители адв. Верне и адв.Н. Виодорова поддържа касационната жалба по съображения, които са припокриват с тези в жалбата. Адвокат Виодорова представя като писмено доказателство Удостоверение за наследници на Е. Петрова. В указания от съда срок адв. Виодорова представя писмени бележки, в които освен оплакванията за незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, развива и доводи за нищожност на оспореното съдебно решение. В заключение прави искане същото да бъде отменено като неправилно. Касаторът И. Медникарова старши специалист в отдел Административно-информационно обслужване и ГРАО , район Красна поляна - СО, се представлява от главен юрисконсулт Т. Василева, която поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и изразява становище за основателност на касационната жалба, подадена от настойника на малолетното дете. Прави искане да бъде отменено обжалваното решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът И. Димитров се явява лично и с адвокат Б. Божкова. Изразяват становище за неоснователност на касационните жалби. Адвокат Божкова прави искане да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд и претендира разноски в минимален размер. В указания от съда срок процесуалният представител на ответника представя писмени бележки, с които поддържа доводите, изложени в двата писмени отговора по делото. Директорът на Дирекция Социално подпомагане гр. Перник, се представлява от старши юрисконсулт Е. Георгиева, която изразява становище за основателност на касационните жалби. В указания срок представя писмени бележки, в които развива подробни доводи за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение и предлага същото да бъде отменено. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на атакуваното решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, преценява касационните жалби за процесуално допустими, т.к. са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни по следните съображения: С обжалвания съдебен акт, във връзка с жалба на И. Димитров, е отменен отказ да бъде вписано извършено от жалбоподателя припознаване на детето Б. Александров, постановен от ст. специалист в отдел Административно-информационно обслужване, Гражданска регистрация и административно обслужване , Район Красна поляна Столична община, обективиран в Писмо изх. РКП22-УГ00-38/3/21.03.2022 год. С решението съдът е постановил връщане на делото като преписка на ответника за ново произнасяне и е дал указания за прилагането на закона, разпоредил е и изпращане препис от решението на председателя на Агенция за закрила на детето, в качеството му на орган за закрила на детето и на орган, осъществяващ контрол чрез организиране на проверки за спазване правата на детето от всички дирекции Социално подпомагане . Административният съд е приел от фактическа страна, че се касае за подлежащ на оспорване отказ на административен орган да впише извършено припознаване, обжалван в законовия срок от лице с правен интерес. Административното производство е започнало с подаване на нотариално заверена декларация от И. Димитров на дата 02.03.2022 г. до СО Район Красна поляна , с която същият е декларирал, че припознава малолетното дете Б. Александров, род. на [дата] и иска да бъде вписан в акта за раждане като негов баща. От представеното по делото удостоверение за раждане на детето Б. Александров е видно, че то е родено на [дата], негова майка е Е. Петрова, а бащата е неизвестен. От представения Акт за смърт 59/09.01.2022 год. е видно, че майката на малолетното дете е починала на 08.01.2022 год. Въз основа на подадената декларация за припознаване и на основание чл.65, ал.2 от СК, длъжностното лице по гражданското състояние при Столична община е уведомило директора на Дирекция Социално подпомагане - гр. Перник, с оглед адреса на местоживеене на майката, респективно на детето. В отговор на уведомлението е постъпило Възражение с изх. СЛ/Д-РК/1023-005 от 17.03.2022 год. от директора на ДСП Перник, с което е оспорено извършеното припознаване по подробно изложени мотиви. Въз основа на горното възражение и на основание чл.66, ал.1, изр.3 от СК е постановен оспореният отказ. Административният съд е събрал гласни доказателства чрез разпит на свидетели и е изслушал заключение на комплексна съдебнопсихологична и педагогическа експертиза, въз основа на които е приел за установено, че жалбоподателят И. Димитров и покойната Е. Пламенова са живели съвместно без сключен гражданки брак в продължение на повече от 10 години; детето Борислав е родено по време на съвместното им съжителство и за него е налице установен произход само от майката; в отношенията между Е. и И. Димитров е имало период на криза, в който вероятно Е. е имала връзка с друг мъж, но въпреки това не е преустановила съвместния си живот с И. до момента на смъртта си; от момента на раждането на детето И. Димитров и Е. Пламенова са живеели заедно в продължение на малко повече от 2 год. и 6 мес. и детето е отглеждано от тях като родители, за което помагала бабата В. Исаева /понастоящем настойник на детето/; майката Е. не одобрявала отношението на Исаева към детето и предсмъртната ѝ воля била детето да продължи да се отглежда от И., нейните приятелки и родителите ѝ; приживе на майката детето не е било припознато от жалбоподателя, тъй като желанието на Е. е било да се ползва от определени социални мерки за закрила като самотен родител и онкологично болна; жалбоподателят счита, че не е биологичен родител на детето, с оглед което не е упражнил правото си по чл.66, ал.2 от СК; предполагаемият биологичен баща на детето не проявява интерес към него; след смъртта на майката детето остава без двама родители и отказа за вписване на припознаването оставя детето в това положение; от заключението на вещите лица се установява дълбока емоционална връзка между детето и жалбоподателя; няма данни припознаването да е по користни или други нездрави подбуди; бабата на детето и негов настойник В. Исаева и нейният съпруг обичат детето, но го приемат като заместител на починалата им дъщеря, което ръководи постъпките им, а не интересите на детето; единствен мотив за извършеното от ДСП оспорване на припознаването е свързан с обстоятелството, че жалбоподателят не е биологичен баща на детето; от заключението на вещите лица се установява, че в проведеното от ДСП Перник социално проучване са допуснати съществени и недопустими пропуски. При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел, че подадената жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна. Изложил е доводи, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, свързани с дължимото в производството уведомяване за заявеното припознаване. Изложил е доводи, че формално е спазена разписаната от закона процедура при наличие на материалноправната предпоставка АО да откаже вписване на припознаването, т.к. е налице възражение от ДСП Перник, но е счел, че въпросното възражение не се базира на реално осъществена преценка, че припознаването не е в интерес на детето. Изложил е доводи за непропорционалност на процесната мярка спрямо конкретиката на случая, без оглед на това дали администрацията действа при условията на обвързана компетентност или оперативна самостоятелност. Съдът е посочил, че нормата на чл.66, ал.1 от СК изисква наличие на преценка от ДСП, че оспорването е в интерес на детето, както и че е налице легална дефиниция в §1, т.5 от ДР на Закона за закрила на детето на понятието най-добър интерес на детето , обаче такава преценка от ДСП липсва. Предвид горното е приел, че решаващият за производството орган по извършване на припознаването е следвало да съобрази липсата на реална преценка на интереса на детето и да изиска мотивиране на оспорването от ДСП Перник. Изложил е доводи за нарушение на чл.6 от АПК и наличие на отменителни основания по смисъла на чл.146, т.4 и т.5 от АПК. Настоящият съдебен състав намира, че делото е изяснено от фактическа страна, но не споделя правните изводи на първоинстанционния съд. Припознаването по смисъла на СК представлява нормативно признат способ за установяване на произход без участието на съда, при който волеизявлението на припознаващия не подлежи на контрол от страна на административния орган от гледна точка на неговата вярност. Законодателят урежда припознаването като личен, едностранен, формален, декларативен акт на едно лице, че посоченото като припознато дете произхожда от него, при осъществяване на който се спазват нормативно регламентирани производствени правила с цел постигане на максимална гаранция при охрана интересите на засегнатите лица. Вписването на припознаване представлява административна услуга по смисъла на § 1, т.2, б. а от ДР на Закона за администрацията, нормативно регламентирана от разпоредбите на чл.49, изр. 3 от ЗГР, чл.64 чл.66 от СК. Съобразно разпоредбата на § 8 от ПЗР на АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. По тези съображения съдът намира за неоснователни доводите на адв. Верне за недопустимост на разгледаната от първостепенния съд жалба, доколкото е налице изричен отказ за извършване на административна услуга, обективиран в писмо, издадено от ст. спец АИО-ГРАО , приложено на л.20 от делото, който подлежи на оспорване по съдебен ред. От събраните от първоинстанционния съд доказателства се установява, че Б. Александров е роден на [дата]год., в акта му за раждане е вписан само един родител майката Е. Петрова, която е починала на 08.01.2022 год., а за баща е посочено, че е неизвестен, от което следва, че не е налице пречка за припознаването му, разбира се при спазване и на останалите законови изисквания. По делото безспорно е установено, че И. Димитров е подал писмено заявление за припознаване на малолетното дете Б. Александров, което заявление отговаря на изискванията на чл.65, ал.1 от СК, тъй като е с нотариална заверка на подписа и е подадено пред компетентния да го разгледа административен орган. Съобразно разпоредбата на чл.65, ал.2 от СК, длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването в 7-дневен срок от извършването му на другия родител, ако той е известен, на детето, ако то е навършило четиринадесет години, както и на Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. В конкретния случай съобщение е изпратено единствено на Дирекция Социално подпомагане Перник, където е настоящият адрес на детето, т.к. майката е починала, а детето е малолетно. В срока и по реда на чл.66, ал.1, изр.2 от СК директорът на Дирекция Социално подпомагане Перник е подал възражение, с което оспорва припознаването, с оглед което и по аргумент от чл.66, ал.1, изр.3 от СК е постановен процесният отказ. Между страните не е налице спор, че той е постановен от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия. Спорен между страните е въпросът за неговата законосъобразност, доколкото разпоредбата на чл.66, ал.1, изр.2 регламентира оспорване на припознаването чрез възражение от ДСП, ако е в интерес на детето. Настоящият съдебен състав намира, че компетентният да направи тази преценка орган, а именно Дирекция Социално подпомагане Перник чрез директора, е изложил мотиви в достатъчен обем, обосновавайки възражението си с интереса на детето. Посочил е, че детето Б. Александров е с мярка за закрила по реда на Закона за закрила на детето настаняване при близки роднини, че след смъртта на майката грижите за него са поети от нейните родители В. и П. Александрови, които задоволяват всички негови нужди и са му осигурили стабилна среда, в която да расте. Изложени са съображения, че със Заповед 256/23.02.2022 г. на Органа по настойничеството и попечителството към Община Перник е учреден настойнически съвет за малолетния и за негов настойник е определена неговата баба В. Александрова, а за заместник настойник неговият дядо П. Александров. Налице е и позоваване на извършено допълнително социално проучване от страна на ОЗД Перник, резултатите от което не променят становището на АО. Настоящият съдебен състав намира, че при изготвяне на посоченото възражение ДСП осъществява свое законово регламентирано правомощие, при което действа при условията на оперативна самостоятелност, извършвайки преценка по целесъобразност. Касационният съдебен състав не споделя доводите на първоинстанционния съд, че преценката на ДСП следва да е съобразена с дефиницията на §1, т.5 от ДР на Закона за закрила на детето. От законопроекта за изменение на въпросната разпоредба, публично достъпен на страницата на НС, е видно, че е било предложено изменение на разпоредбата на чл.66, ал.1 в следната редакция : В ал. 1 се създава ново изречение второ: Дирекция Социално подпомагане по настоящия адрес на детето може да оспори припознаването чрез възражение по същия ред, ако е в най-добър интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителната разпоредба на Закона за закрила на детето. При сравнителен анализ с разпоредбата на чл.66, ал.1 от СК в актуалния ѝ вид, приета от НС ДВ, бр. 103 от 2020 г. въз основа на този законопроект, е видно, че законодателят не е приел предложената от МС разпоредба в частта ѝ ако е в най-добър интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителната разпоредба на Закона за закрила на детето , от което може да се направи извод, че волята на законодателя е преценката на ДСП да не е обвързана с посоченото правило. В конкретния случай, както бе посочено по-горе, ДСП е изложила мотиви в достатъчен обем, обосновавайки интереса на детето. От друга страна и с оглед разпоредбата на чл.66, ал.1, изр.3 от СК, длъжностното лице по гражданското състояние (в случая ст. специалист в отдел Административно-информационно обслужване и ГРАО , район Красна поляна Столична община) действа при условията на обвързана компетентност. Единствената формално разписана от закона материалноправна предпоставка административният орган да откаже вписване на припознаването в акта за раждане в конкретния случай е извършеното оспорване от страна на ДСП. Административният орган няма правомощия да извършва проверка на подаденото възражение, да изисква неговото допълване или събиране на доказателства от страна на ДСП за обосноваване интереса на детето. Ето защо следва да се приеме, че отказът е постановен при наличие на материалноправните предпоставки за това, с оглед което е законосъобразен. Извън предмета на настоящето производство са въпросите за наличието или липсата на биологична връзка между припознаващия и малолетното дете, наличието или липсата на емоционална връзка между тях, тъй като предмет на оспорване е законосъобразността на постановения адм. акт. Тези въпроси биха били относими при други производства по СК. За пълнота на изложението следва да се посочи, че според настоящият съдебен състав припознаването е следвало да бъде съобщено на основание чл.65, ал.2 от СК и на настойника на малолетното дете, тъй като съобразно разпоредбата на чл.164, ал.2 от СК, настойникът на малолетен има правата и задълженията по чл. 125 и 129 от същия кодекс, т.е. правата и задълженията на родителя. В такъв случай и с оглед процесуалната позиция на настойника в настоящето производство вероятно би постъпило възражение и от него по реда на чл.66, ал.1 от СК, за което законът не изисква да бъде мотивирано с интересите на детето. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е неправилно и следва да бъде отменено Вместо него, по същество и на основание чл. 227, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго, с което подадената от И. Димитров жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на правния спор своевременно направените от касаторите искания за разноски са основателни. И. Димитров следва да бъде осъден да заплати в полза на касатора В. Александрова разноски по представения списък по чл.80 ГПК 70 лв. държавна такса и 1650 лв., заплатени за адвокатско възнаграждение, както и разноски за заплатена д.т. в размер на 70 лв., и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. в полза на Столична община. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,