Решение № 11442 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5772/2009 г.

Решение № 11442 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5772/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК . Образувано е по касационна жалба от "Пазари Възраждане" ЕАД, гр. София, чрез пълномощникът му - адв. Сутулова, против Решение № 13/06.03.2009 г. постановено по адм. дело № 4766/2008 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на същото дружество против Заповед № РД-18-15/24.06.2008 г. на Директора на Дирекция "Контрол по строителството" на СО, като неоснователна. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решението е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска отмяната му и постановяване на друго, с което оспорения административен акт бъде отменен. Ответникът - кмета на Столична община не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основния, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател - "Пазари Възраждане" ЕАД, гр. София, против Заповед № РД-18-15/24.06.2008 г. на Директора на Дирекция "Контрол по строителството" на Столична община, с която е наредено премахването на 15 (петнадесет) бр. сергии, представляващи преместваеми обекти, находящи се в гр. София, Район "Възраждане" - СО, с адрес: ъгъла на ул. "Цар Самуил" и бул. "Стефан Стамболов", като неоснователна. Заповедта е издадена на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 6 , вр. с чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, за премахване на 15 броя сергии, като преместваеми обекти, поради това, че са без разрешение за поставяне и с изтекъл срок, по одобрена схема за такива обекти на СО. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен административен орган, при спазване на установената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимия материален закон и целите му. Приел е за безспорно установено, че тези обекти са преместваеми, т. е. отговарят по характеристика на обектите посочени в чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, по отношение на които е приложим реда за премахване по чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ . От друга страна е констатирал, че за тези сергии не са били налице предпоставките за поставянето им, установени в чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, а именно наличие на разрешение за поставяне и Схема, одобрена от гл. архитект на Столична община, след датата 17.04.2007 г. Решението е правилно и законосъобразно. Законосъобразен е извода на съда, че при нарушаване на императивните изисквания на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, за поставяне на преместваеми обекти върху недвижими имоти, компетентния административен орган, в случая Директорът на Дирекция "Контрол по строителството" при СО (по силата на делегация от кмета), е имал материалната компетентност да издаде заповед за премахване по чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ . По делото не са били ангажирани доказателства за наличието на условията, които закона изисква, за поставяне на процесните 15 броя сергии върху територията на "Женския пазар". Такива не се ангажират и пред касационната инстанция. При липсата на разрешение за поставяне и нова схема, респ. удължаване срока на действие на съществуващата такава след 17.04.2007 г., правилни са изводите на съда, че премахването на тези сергии е законосъобразно. Разпоредбата на чл. 57а, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, изрично предвижда възможността за премахване на преместваеми обекти, когато са поставени върху недвижим имот, без разрешение за поставяне. В тази връзка неоснователно се поддържа, че такова разрешение има, каквото е Писмо № АХ-70-00-366/17.10.2008 г. на Главен архитект на СО. По отношение на това писмо, първоинстанционният съд е взел становище в мотивите към обжалваното решение, което настоящия състав споделя изцяло. Налице е писмен документ, съставен след издаване на оспорената заповед, поради което, като неотносим правилно не е взет предвид от съда. Законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му, а не след това. Обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, ще следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, настоящия състав на Върховен административен съд, второ отделение