Решение № 9171 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5021/2019 г.

Решение № 9171 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5021/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационнa жалбa на кмета на община Г. Д. против Решение № 450/06.03.2019 г. на Административен съд – Б. по адм. дело № 859/2018 г., с което е отменена негова Заповед № 599/29.08.2018 г., разпореждаща премахването на строеж "ограда", находящ се в гр. Г. Д., кв. 235, УПИ I-1362, като извършен без разрешение за строеж, договор за авторски надзор и актове и протоколи, съставяни по време на строителството, в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ и чл. 2, ал. 2, т. 2 от Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Ответникът К. В. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Правилни са мотивите в оспореното решение относно пороците на заповедта, свързани с индивидуализацията на наредения за премахване обект. В УПИ I-1362 има 6 сгради и едва със заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза е уточнено, че т. нар. ограда е реализирана върху сграда с идентификатор 17395.501.1362. 5, представляваща складово помещение до северната фасада на жилищна сграда. Дори да се приеме, че въпреки липсата на необходимата конкретизация в заповедта, местонахождението на строежа е установимо, не така стои въпросът с неговия вид, размери и разположение. Според заключението на вещото лице описаният в заповедта строеж съвпада по местоположение с описаните в Разрешение за поставяне № 11/04.11.2013 г. обекти – остъклен навес пред южната фасада и навес откъм северната фасада на жилищна сграда в УПИ. В съдебно заседание вещото лице е направило пояснение, че оградата от запад по заповедта не е идентична с положението на място, тъй като в едната си част е съществуващ калкан на сграда 1362. 1. В случая строежът не е надлежно идентифициран със своите характеристики по начин, който позволява да бъде недвусмислено отличен от останалите обекти в същия имот, още повече, при фактическото установяване на съда (основано на експертизата), че всъщност той не представлява единен обект, а отделните му елементи имат различно предназначение. Т. е. подлежащата на изпълнение разпоредителна част на заповедта, която би следвало да очертае точно обективните предели на породеното за адресата на изпълнителното основание задължение – чл. 267 и чл. 268, т. 1 АПК, е съществено опорочена поради несъответствие с изискването към формата й по чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК – последица от неизпълнение на задължението на органа по чл. 35 от кодекса за изясняване на фактите, обуславящи индивидуализацията на строежа. Само на това основание административният акт е бил отменяем като процесуално незаконосъобразен. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК. Неоснователността на касационната жалба е предпоставка за присъждане на разноските за платено от ответника Витанов адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение