Решение № 7995 от 7.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15076/2010 г.

Решение № 7995 от 7.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15076/2010 г., I о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП против Решение № 1959 от 7.10.2010 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 2881 по описа за 2009 г., с което по жалба на "Ани Комерсиал Бизнес" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Гео Милев" № 7, ет. 4, ап. 89, представлявано от управителя Анелия Владимирова Прашанова, е отменен ревизионен акт (РА) № 030900905/22.06.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 505/07.09.2009 г. на директора на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която да данъчен период м. 10.2008 г. на ревизираното лице е отказан данъчен кредит в размер на 57 500 лв. по една фактура с издател "Адрия Корпорейшън" ЕООД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован и в противоречие с материалния закон извод за действително извършено авансово плащане и възникнало, при това, право на данъчен кредит за получателя; в нарушение на процесуалните правила съдът събирал гласни доказателства, неправилно ги преценил и игнорирал недоказването на осъществена облагаема доставка във връзка с процесното фактурирано авансово плащане. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по същество, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Ани Комерсиал Бизнес" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Т. Янева, оспорва жалбата по съображения в писмено становище. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, но неоснователна поради следното: Спорът е бил относно правото на данъчен кредит по една фактура за цялостно авансово плащане. Обосновани на събраните по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд относно това, че е доказан фактът на плащане по процесната фактура. Представен е още в ревизионното производство неоспорен касов бон за плащане в брой. В съдебното заседание на 10.05.2010 г. не е оспорено и представеното по делото експертно заключение, установяващо счетоводното отразяване на ДДС по спорната фактура в счетоводствата на РЛ и на доставчика, както и осчетоводяването на заети парични средства в счетоводствата на ревизираното лице и на заемодателя му "Смарт Адвъртайзинг" ЕООД, а също и връщане на част от заетата сума. Събрани са и гласни доказателства относно обстоятелствата на даване на паричния заем. Така е доказана възможността на заемодателя да даде в заем на РЛ парична сума за плащане по процесната фактура, както и самото плащане на сумата в брой на доставчика авансово. В ревизирания данъчен период м. 10.2008 г. е налице данъчно събитие - цялостно авансово плащане по спорната фактура, което предхожда облагаемата доставка на стока и възникването на право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗДДС е обвързано единствено с безспорно установеното наличие на авансово плащане, преди да е възникнало данъчното събитие на облагаемата доставка. Възраженията в касационната жалба, свързани с осъществяване или неосъществяване на уговорената последваща доставка на стока, не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, тъй като срокът за изпълнението на задължението за прехвърляне на правото на собственост не изтича през ревизираните данъчни периоди. Незаконосъобразно е при издаването на РА да се презюмира за неревизиран в него бъдещ период, че доставчикът няма да престира и на това основание да бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит при възникнало вече данъчно събитие - авансово плащане. Отделно от изложеното, стоките, предмет на процесната фактура, са били предмет на последваща продажба от страна на ревизираното лице по фактура № 9/23.04.2009 г. Предвид изложеното, решението като правилно следва да бъде оставено в сила, а на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 500 лв. разноски за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение,