Решение № 14457 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8202/2013 г.

Решение № 14457 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8202/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Жанета Петрова Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и "ЕВН България Електроразпределение " ЕАД със седалище и адрес на управление Пловдив са подали касационни жалби против решение № 5632 от 23.04.2013 г. по адм. дело № 12458/2012 г. по описа на Върховния административен съд, с което по жалбата на "Кид 2226" ЕООД със седалище и адрес на управление София е била отменено издаденото от комисията решение № Ц-33/14.09.2012 г. за определяне на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България " АД от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта по раздел ХI, точка 4 - водни електрически централи с инсталирана мощност от 200 кВт до 10 000 кВт. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което жалбата на "Кид 2226 " ЕООД да се отхвърли или да се остави без разглеждане като недопустима поради липса на правен интерес. Направено е искане за разноски от страна на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД. Ответникът "Кид 2226" ЕООД със седалище и адрес на управление град София е поискал отхвърлянето на касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Петчленният състав на Върховния административен съд, като провери допустимостта и правилността на решението, прие следното: Решението е допустимо. С определения от 28.11.2012 г. и 20.02.2013 г. тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че жалбата на "Кид 2226" ЕООД със седалище и адрес на управление град София срещу решение № Ц-33/14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е допустима, тъй като засяга интерес на жалбоподателя в качеството му на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници и като ползвател на мрежата, по която ще осъществява преноса на произведената от него енергия, по регулирани цени от националния регулатор. Съдът се позовал на чл. 37, ал. 16 от Директива 2009/72/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, в който е записано, че решенията на регулаторните органи подлежат на съдебен контрол. Съгласно чл. 37, ал. 17 от директивата държавите - членки били задължени да гарантират, че на национално равнище съществуват подходящи механизми, така че всяка страна, засегната от решение на регулаторния орган, има право да обжалва пред орган, който е независим от заинтересованите страни и от което и да е правителство. Тричленният състав на Върховния административен съд обсъдил и възражението за недопустимост на жалбата поради отсъствието на подлежащ на обжалване административен акт. Според мотивите на съда, обжалваното решение е постановено в хипотезата на чл. 32, ал. 4 ЗЕ, която урежда правомощието на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да определя временни цени при наличие на предвидените законови предпоставки. Актът имал самостоятелно действие, тъй като създавал права и задължения за адресатите до приемане на решение, с което се определят окончателните цени. Този акт не можел да се възприема като част от процедурата по приемане на решение, с което ще се определят окончателните цени, а имал свое самостоятелно разпоредително действие, макар и това действие да е относително ограничено. Тричленният състав установил, че със заявление № Е-13-32-5/13.09.2012г "ЕВН България Електроразпределение" АД направило искане за определяне на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници на основание чл. 32, ал. 4 ЗЕ. Заявлението се позовавало на изискването на чл. 84, ал. 2 ЗЕ, според което производителите на електрическа енергия следва да сключат договори за достъп с електроразпределителното дружество в качеството му на оператор на електроразпределителната мрежа, в които да се уредят правата и задълженията във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. По повод постъпилите заявления за утвърждаване на цени на електрическата енергия и от други производители бил изготвен доклад от директори на дирекции "Регулиране и контрол - Електроенергетика и Топлоенергетика", "Икономически анализи и регулаторен одит" и "Правна" на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. В доклада била обсъдена необходимостта от определяне на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи с оглед задължението по чл. 84, ал. 2 ЗЕ и определения в § 197 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката двумесечен срок за сключване на договори за достъп. На закрито заседание на комисията, проведено на 14.09.2012 г., е било прието решение № Ц-33/14.09.2012 г., с което се определят, считано от 18.09.2012 г. временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. При извършената цялостна преценка за законосъобразност на административния акт в оспорената част тричленният състав на Върховният административен съд приел, че актът е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие на материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Поради това съдът отменил решението в обжалваната му част - раздел XI, точка 4, за водни електрически централи с инсталирана мощност от 200 кВт до 10 000 кВт. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са били допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод, че административният орган не е изпълнил задължението си за мотивиране на административния акт, като не е посочил фактическите основания за определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени и не е обосновал образуваната временна цена. В течение на административното производство не са били събрани документи относно разходите от дейността на оператора "ЕВН България Електроразпределение"АД, които формират цената. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като е довело до определяне на временна цена в нарушение на изискването на чл. 31, т. 1 ЗЕ за определяне на цените въз основа на обективни критерии. Тричленният състав на Върховния административен съд правилно е посочил, че определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на енергийните предприятия следва да бъде съобразено с правилата и изискванията за определяне на окончателни цени, тъй като изрично не е уредено изключение. Едно от основните изисквания към определяне на цените, които се дължат от потребители и производители на енергийните предприятия, предвидено в чл. 31, т. 2 ЗЕ, е обвързването им с икономически обоснованите разходи за дейността. В мотивите на решението на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране обаче декларативно е посочено, че цените са "изчислени като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, при съобразяване на размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи", но по преписката не е установен размерът на относителния дял от определените преференциални цени за производство на електрическа енергия, както и размерът и структурата на преференциалните цени и изменението на инвестиционните разходи. Неспазването на общите принципи по чл. 23 и чл. 24 ЗЕ, както и принципите, приложими при ценовото регулиране по чл. 31 ЗЕ при определяне на временни цени по чл. 32, ал. 4 ЗЕ е обосновало заключението на първоинстанционния съд за постановяване на решението на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в противоречие с материалноправните разпоредби . При отсъствието на поддържаните касационни основания за отмяна решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски на жалбоподателя "ЕВН България Електроразпределение"АД не се дължат. На основание чл. 221, ал. 2 АПК петчленният състав на Върховния административен съд