Решение № 1181 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4869/2011 г.

Решение № 1181 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4869/2011 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Стоян Атанасов Стоянов от гр. Стара Загора срещу решение от 25.02.2011 г. по адм. д. № 556/2010 г. на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлено оспорването на писмен отказ № 72753/12.11.2010 г. на директора на Областна дирекция на МВР Стара Загора за отмяна на принудителна административна мярка, наложена със заповед № 2007008164/01.11.2007 г. на директора на ОДН Стара Загора. Ответникът не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба по съображения различни от изложените в нея. Върховният административен съд, след като провери правилността на оспореното решение, намира касационната жалба за основателна по същество. За да отхвърли подадената жалба съдът е посочил, че в жалбата изрично е заявено, че не се иска възобновяване на производството по реда на глава Седма АПК. Посочил е, че отмяна на наложената принудителна административна мярка поискана извън случаите на чл. 99 АПК, касаещи влязъл в сила административен акт, е възможна в случая единствено по реда на чл. 78а от ЗБЛД, като специалният закон дава възможност наложена принудителна административна мярка да бъде отменена от органа, който я е наложил, но след получаване на акт от органа, издал акта от който произтича основанието за прилагането й. Изложени са мотиви, че съгласно Инструкция Iз-849/14.05.2007 г., след отпадане на обстоятелствата наложили постановяването на принудителната административна мярка, съдебният изпълнител изпраща писмено искане за отмяната й, а по делото не се спори, че няма искане на частния съдебен изпълнител за вдигане на мярката, поради което законосъобразно е прието, че не са налице законовите изисквания за отмяна на наложената мярка Решението е неправилно. Административният орган е сезиран със самостоятелно искане от страна на жалбоподателя да бъде отменена действаща спрямо него забрана по чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД, като противоречаща на чл. 27, ал. 1 от директива 2004/38/ЕО и чл. 21 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Съгласно чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД, последствие чл. 75, т. 6 от ЗБЛД, не се разрешава напускане на страната на лица, които не изпълняват подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт, по силата на който са осъдени да заплатят парично задължение в големи размери към български физически или юридически лица, както и към чуждестранни лица, освен ако представят надлежно обезпечение. Понастоящем е налице основание за отмяна на мярката от административния орган. С решение № 2 от 31.03.2011 г. на Конституционния съд (КС) по к. д. № 2/2011 г. (обн. ДВ, бр. 32/2011 г.), разпоредбата на чл. 75, т. 6 ЗБЛД е обявена за противоконституционна. Според чл. 151, ал. 2 от Конституцията, законът, обявен за противоконституционен не се прилага от деня на влизане на решението на КС в сила. По аргумент от противното от ал. 3 на същия текст, частта от закона, която противоречи на Конституцията се обезсилва и загубва действието си, т. е. престава да действа занапред. На основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд (ЗКС) решенията на този съд са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани, т. е. важат спрямо всички. При преценка на въздействието на решението спрямо правните последици, възникнали от държавни актове, правни сделки и други юридически факти, основани на противоконституционния закон през периода на неговото действие, следва да се има предвид, че влезлият в сила държавен акт (в случая индивидуален административен акт), запазва своето правно действие. Макар и издаден въз основа на такъв закон, актът остава в сила. Същевременно неговите правни последици произтичат от правна норма, обявена за противоконституционна, т. е. издаден е на отпаднало основание. Този новонастъпил юридически факт, по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, следва да се отчете като правопрекратяващ досежно възможността за в бъдеще адресатът да търпи ограничение, произтичащо от обезсилена законова норма. След влизане в сила на решението на Конституционния съд и доколкото ПАМ е наложена под прекратително условие (до отпадане на основанието), обезсилването на законовата норма съставлява основание за прекратяване на действието й, което може да бъде разпоредено единствено от органа, издател на заповедта за прилагането й. Съгласно чл. 22, ал. 4 от Закона за Конституционния съд, възникналите правни последици от акта по ал. 2 се уреждат от органа, който го е постановил Така констатираните обстоятелства обуславят извод за незаконосъобразност на административния акт, който подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК, и т. к. въпросът е предоставен на преценката на административния орган - преписката следва да му се върне на основание чл. 173, ал. 2, във връзка с чл. 228 АПК, за ново произнасяне. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро, Върховният административен съд, Седмо отделение,