Решение № 13421 от 9.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2325/2019 г.

Решение № 13421 от 9.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2325/2019 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 26, ал. 5 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР). Образувано е по касационна жалба на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите"/ ГВРС/ при Националния осигурителен институт гр. София, подадена чрез юрисконсулт С. Попадиина срещу решение № 2071 от 7.12.2018 г. по адм. дело № 639/2018 г. на Административен съд – Благоевград, с което e отменено по жалба на В. Дичев разпореждане № 4505-40-1102/2.07.2018 г. на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и делото е върнато за ново произнасяне в съответствие с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в обстоятелствената част на решението. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването. Ответникът- В. Дичев оспорва касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Благоевград е отменил по жалба на В. Дичев разпореждане № 4505-40-1102/2.07.2018 г. на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и е върнал делото за ново произнасяне в съответствие с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в обстоятелствената част на решението. Съдът е приел, че в случая е заявено отпускане на гарантирано вземане за начислени, но неизплатени трудови възнаграждение и за обезщетения за неизползван отпуск. Административният орган е отпуснал гарантираното вземане за обезщетение на неизползван отпуск, като по отношение на претендираното вземане за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения липсва произнасяне. Липсват каквито и да е мотиви, обосноваващи отказа на вземането в тази му част, което представлява съществено нарушение на административно-производствените правила. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 1 от ЗГВРСНР гарантирани вземания на работниците и служителите по този закон са начислени и неизплатени трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори. Правото на такова вземане и предпоставките са визирани в чл. 4 ЗГВРСНР. Редът за упражняване е уреден в чл. 25 и следващите от ЗГВРСНР и предвижда подаване на заявление-декларация по образец в поделение на НОИ. Изплащането се на гарантираното вземане се извършва с разпореждане на директора на фонда със съдържание за изплащане или отказ при проверка на наличието на предпоставките в ЗГВРСНР. В случая е установено от фактическа страна, че В. Дичев е бил в трудовоправни взаимоотношения с "Техноууд" ЕАД/ в несъстоятелност/ за периода 1.11.2011 г. -31.08.2016 г. На 30.04.2018 г. В. Дичев е подал заявление-декларация за отпускане на гарантирано вземане, заведено с вх. № 4502-21-2109 от същата дата, като претендира изплащане на гарантирано вземане за удържани и неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения от работодателя "Техноууд" ЕАД. Към заявлението е приложена справка за задълженията на дружеството към работещия персонал към 28.11.2016 г., в която по отношение на Дичев е отразено начислено, но неизплатено обезщетение за неизползван отпуск в размер на 2235. 73 лева. Изготвена е и справка по образец, персонално за Дичев, в която са отразени начислени, неизплатени парични обезщетения за неизползван отпуск в размер на 1734. 14 лева. От справката в Търговския регистър е установено, че производството по несъстоятелност за "Техноууд" ЕАД е открито на основание чл. 630, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) с Решение № 3544/29.06.2017 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по ф. д. № 142 по описа на съда за 2016 г. Решението е публикувано на 7.07.2017 г. С оспореното Разпореждане № 4505-40-1102/2.07.2018 г. на директора на Ф "ГВРС" на Дичев е отпуснато гарантирано вземане по 224, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) в размер на 1680. 00 лева. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е видно, че последното начислено трудово възнаграждение на Дичев е по ведомост за месец август 2016 г. По ведомост за месец септември 2016 г. е начислено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както следва: за 2015 г. – 16 дни (от общо 20 работни дни са използвани 4 работни дни) и до 31.08.2016 г. – 13 работни дни. Общо 29 работни дни с начислено обезщетение за 2 484. 14 лева. При проверка на извършените плащания за работна заплата, експертът е установил, че не е налице дължима (неизплатена) работна заплата за периода от 36 календарни месеца, предхождащи месеца на вписване в Търговския регистър на Решението за ОПН – от м. 07.2014 г. до м. 06.2017 г. По отношение на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск: начисленото обезщетение е в размер на 2 484. 14 лева, от които са били изплатени 750.00 лева и неизплатеният остатък е в размер на 1 734. 14 лева. По трудовото възнаграждение на Дичев са правени удръжки по наложени запори (подробно посочени по месеци в справка № 5 на заключението), като удържаните суми след м. 11. 2014 г. не са превеждани на кредиторите. Правилно е определен размера на отпуснатото гарантирано вземане за неизползван отпуск, съгласно чл. 22, ал. 3 от ЗГВРСНР четирикратния размер на минималната работна заплата, установена за страната към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Трудовото правоотношение е прекратено на 31.08.2016 г., като към този момент минималната работна заплата е в размер на 420. 00 лева, т. е. гарантираното вземане е в размер на 1680. 00 лева, така както е определен с оспореното разпореждане. С оглед на изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че обжалваното разпореждане е постановено при съществено нарушение на административно-производствените правила. В случая е заявено отпускане на гарантирано вземане за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и за обезщетения за неизползван отпуск. Видно от съдържанието на оспореното разпореждане № 4505-40-1102/2.07.2018 г. на директора на Ф "ГВРС", административния орган е отпуснал гарантирано вземане за обезщетението за неизползван отпуск, като по отношение на претендираното вземане за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения липсва произнасяне. Административният орган се е произнесъл по заявление-декларация вх. № 4502-21-2109/30.04.2018 г. за отпускане на гарантирано вземане, но не се е произнесъл по цялото искане, което несъмнено включва и паричното обезщетение за начислени, удържани и неизплатени трудови възнаграждения в посочен от оспорващия размер на 5900 лева. Липсват каквито и да са мотиви, обосноваващи отказ на вземането в тази му част. Разпоредбата на чл. 10, ал. 5 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя, задължава директорът на Ф "ГВРС" при всички случаи да мотивира разпореждането, с което се отказва изплащането на гарантирано вземане. Правилно административният съд е посочил, че в случая не следва да се произнася по основателността на искането на Дичев, нито да се разпорежда неговото изплащане. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во и 2-ро АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,