Решение № 10115 от 22.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4789/2010 г.

Решение № 10115 от 22.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4789/2010 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Видин срещу решение № 18 от 15.02.2010 г. по адм. дело № 7/2010 г. на Административен съд - гр. Видин. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Между страните по делото няма спор по фактите. Спорът е правен и е по въпроса коя е датата на инвалидизиране по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и в частност тази по т. 4 на чл. 74, ал. 1 КСО. С решение № 60-14 от 11.12.2009 г. касационният жалбоподател е приел, че в случая това е датата, от която органите по експертизата на работоспособността са приели, че е възникнала трайната неработоспособност и тъй като с експертно решение № 1728 от 26.06.2009 г. ТЕЛК - Видин е посочила 23.04.2004 г. като дата на инвалидизирането на Мария Петрова Асенова от гр. Видин, наличието на изискуемия осигурителен стаж следва да бъде преценявано към тази дата. С посоченото по-горе решение Видинският административен съд е приел, че в случая наличието на изискуемия петгодишен осигурителен стаж трябва да бъде преценявано "не към първоначалната дата на инвалидизиране - 23.04.2004 г. - а при последващото освидетелстване на лицето на 26.06.2009 г." Според Видинския административен съд щом като осигурителен стаж, придобит след датата на първоначалното инвалидизиране, е релевантен за размера на пенсията, нелогично било същият този стаж да не бъде взет предвид при отпускането на пенсията за инвалидност. Това становище е неправилно поради нарушение на материалния закон. Според чл. 74, ал. 1 КСО осигурените (лица) придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането. А според чл. 91, т. 4 от Наредбата за експертизата на работоспособността (приета с ПМС № 133 от 17.07.2000 г., обн., ДВ, бр. 61 от 25.07.2000 г., отм., бр. 47 от 7.06.2005 г.), според чл. 56, т. 4 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (приета с ПМС № 99 от 31.05.2005 г., обн., ДВ, бр. 47 от 7.06.2005 г., отм., бр. 36 от 14.05.2010 г.) и според чл. 61, ал. 1, т. 4 от Наредбата за медицинската експертиза (приета с ПМС № 87 от 05.05.2010 г., обн., ДВ, бр. 36 от 14.05.2010 г.) датата на инвалидизиране е началната дата на трайно намалената или загубена работоспособност и тя е винаги една и съща, независимо от броя на последващите нови освидетелствания или преосвидетелствания на лицето, освен ако не бъде променена от компетентния орган (ТЕЛК или НЕЛК) по установения ред (виж чл. 71 от сега действащата Наредба за медицинската експертиза, респ. чл. 66 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, респ. чл. 101 от Наредбата за експертизата на работоспособността). Правилото на чл. 74, ал. 1 КСО изисква наличие на съответен осигурителен стаж към тази дата - началната дата на трайно намалената или загубена работоспособност, а не към датата на последващо освидетелстване или преосвидетелстване на лицето. Щом като ТЕЛК е определила датата 23.04.2004 г. като дата на инвалидизиране (т. е. като начална дата на трайно намалената работоспособност) на Мария Петрова Асенова от гр. Видин, за да има право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване тя трябва да има изискуемия осигурителен стаж към тази дата, а не към датата 26.06.2009 г., на която е била преосвидетелствана (на която е било издадено ново експертно решение на ТЕЛК, също установяващо трайно намалена работоспособност). Като е отменил решението на касационния жалбоподател въз основа на неправилно становище по тълкуването на чл. 74, ал. 1 КСО и в частност за съдържанието на понятието "дата на инвалидизиране", Видинският административен съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго, с което жалбата на Мария Петрова Асенова срещу решение № 60-14 от 11.12.2009 г. на касационния жалбоподател се отхвърли като неоснователна - поради липса на изискуемия по чл. 74, ал. 1, т. 4 КСО минимално необходим осигурителен стаж Мария Петрова Асенова не е придобила право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, въпреки че е с надлежно установена 60 % трайно намалена работоспособност (сравни: реш. № 4292 от 20.04.2006 г. по адм. д. № 10209/2005 г. и реш. № 10789 от 6.11.2007 г. по адм. д. № 3526/2007 г., и двете на ВАС - VI отд.). Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, шесто отделение,