Решение № 1548 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3424/2018 г.

Решение № 1548 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3424/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 46, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Образувано е по касационна жалба от кмета на Столична община - район "Красна поляна" срещу решение № 451 от 23.01.2018 г., постановено по адм. дело № 3294/2017 г. по описа на Административния съд - София град, 30 състав, с което е обявена нищожността на Заповед № РКП17 – РД56 – 67 от 01.03.2017 г. на Кмета на СО – район "Красна поляна", с която е отменена заповед за настаняване № ЖН – 04 – 50 от 19.07.1995 г. за настаняване на И. Пешев и членовете на семейството (домакинството) му в общинско жилище – [жилищен адрес] на [улица], [населено място], състоящ се от три стаи, кухненски бокс и обслужващи помещение и е прекратено наемното правоотношение на И. Пешев за посоченото общинско жилище. В касационната жалба се твърди недопустимост на оспореното решение като постановено по недопустима жалба. Представят се доказателства, че бл. 10 на [улица] в [населено място] е премахнат въз основа на заповед на Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" на СО като застрашен от самосрутване и неподлежащ на поправяне и заздравяване. Поради премахването на блока твърди, че за жалбоподателя в първата инстанция не е налице вече правен интерес от оспорване на заповедта, тъй като обекта, за който е издадена не съществува. Алтернативно твърди неправилност на решението като постановено в противоречие със закона, тъй като са налице били основания за прекратяване на наемните правоотношения. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата. Ответникът по касационната жалба И. Пешев не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение в частта, с която се оспорва част на решението, с която е прогласена за нищожна оспорената заповед досежно прекратяване на наемното правоотношение, както и за правилност на решението в частта, с която е обявена за нищожна оспорената заповед относно отмяната на заповедта за настаняване. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна. С оспореното решение АССГ в производство по чл. 46, ал. 5 от ЗОС е прогласил за нищожна в цялост, по жалба на И. Пешев, Заповед № РКП17 – РД56 – 67 от 01.03.2017 г. на Кмета на СО – район "Красна поляна", с която на основание чл. 46, ал. 2 от ЗОС и чл. 33, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (по – долу Наредбата), е отменена заповед за настаняване № ЖН – 04 – 50 от 19.07.1995 г. на Кмета на СО – район "Красна поляна" и е прекратен сключеният въз основа на нея договор за наем с И. Пешев и членовете на семейството (домакинството) му за общинско жилище – [жилищен адрес] на [улица], [населено място], състоящ се от три стаи, кухненски бокс и обслужващи помещение, поради неплащане на наемната цена и консумативите за жилището за повече от 6 месеца. За да постанови оспореното решение АССГ приема, че макар издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, заповедта е постановена при съществени нарушения на административно производствените правила и основни принципи на административния процес. Приема, че за установено наличието на множество неплатени за дълъг период от време от жалбоподателя задължения за наем, и сметки за консумативи на общинското жилище. Счетено е, че са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, тъй като на жалбоподателя не е дадена възможност допълнително да заплати дължимите задължения. Констатирано е противоречие с разпоредбите на чл. 6 и чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), както и неизготвянето на доклад по чл. 15 от Закона за закрила на детето, като е прието, че на адреса живеят малолетни деца. Крайният извод е за незаконосъобразност до степен на нищожност на заповедта в частта, с която са прекратени наемните правоотношения. В частта, с която е отменена заповедта за настаняване в общинско жилище на Пешев съдът приема, че оспорената пред него заповед е нищожна, тъй като съобразно ЗОС компетентността на органа е строго регламентирана, а именно да прекрати наемните правоотношения, но не и да отмени настанителната заповед, която е вече влязла в сила. В частта, с която е отменена заповедта за настаняване, оспорената заповед е обявена също за нищожна, поради липса на компетентност на органа да отмени настанителната заповед. Решението на АССГ е правилно, в частта, с която е прогласена за нищожна оспорената заповед в частта, с която е отменена настанителната заповед, и неправилно в частта, с която е прогласена за нищожна оспорената заповед досежно прекратените наемни правоотношения по следващите съображения. На първо място, неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на решение като постановено по недопустима жалба, поради отпаднал правен интерес свързан с премахване на блока – бл. 10 на [улица]. Този факт би имал значение в производството по чл. 65 от ЗОС, но не и в производството по чл. 46 от ЗОС. Това е така, тъй като при установяване на липса на предпоставки за прекратяване на наемното правоотношение въпреки премахването на блока като застрашен от самосрутване, за административния орган би възникнало задължение съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗОС за настаняване на наемателя на общинско жилище в друго такова във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗОС. Поради това за жалбоподателя е бил и е налице правен интерес от оспорване на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, а възражението за недопустимост на пръвоинстанционното решение е неоснователно. Също не води до отпадане на правния интерес наведеното възражение, че Пешев е пренастанен в друго общинско жилище, тъй като видно от представеното споразумение в тази насока, пренастаняването е до разрешаване на настоящия спор. На второ място, оспореното решение е правилно в частта, с която е прогласена за нищожна Заповед № РКП17 – РД56 – 67 от 01.03.2017 г. на Кмета на СО – район "Красна поляна" в частта, с която е отменена заповед за настаняване № ЖН – 04 – 50 от 19.07.1995 г. за настаняване на И. Пешев. Настоящата инстанция споделя изцяло изложените от АССГ мотиви в тази връзка, като следва да се допълни, че способите за отмяна на влязъл в сила административен акт са разписани в чл. 99 от АПК, включително с оглед сроковете, в които това може да бъде направено, като в настоящия случай тези условия не са налице, поради което решението в тази му част следва да бъде оставено в сила. На трето място, оспореното решение в частта, с която е прогласена за нищожна Заповед № РКП17 – РД56 – 67 от 01.03.2017 г. на Кмета на СО – район "Красна поляна, в частта, с която е прекратено наемното правоотношение на И. Пешев е неправилно. Настоящият състав намира, че не са допуснати нарушения на административно производствените правила при издаване на оспорената заповед в тази й част, както и че същата е съответна на материалния закон. Още по – малко са допуснати нарушения, които водят до най – тежкия порок – нищожност. Видно от доказателствата по делото, Пешев държи суми за наем за периода от 01.12.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер на 3860, 25 лв. за наем и 2580 лв. за вода за периода месец 12. 2010 г. до 31.12.2016 г., като тези задължения не се оспорват от същия. Следва да се посочи, че жалбоподателят е знаел за своите задължения и не е предприел мерки за погасяването им, като не се касае за временно неплащане, а за такова продължило повече от 6 години. Следва да се посочи, че не е допуснато нарушение на административно производствените правила, тъй като всички възражения жалбоподателят е можел и е следвало да наведе и в съдебното производство, включително е имал възможност да направи частични плащания или да погаси задълженията си за наема на общинското жилището и в хода на съдебното производство, при което практиката на съда е при наличието на такива нови доказателства и обстоятелства да отменя съответно заповедта за прекратяване на наемното правоотношение. Пешев не е предприел такива действия относно дължимите от него суми за периода от 2010 г. до 2016 г. Касае се за дългосрочни стари задължения, които са дължими на общината, поради използване на жилището в посочения период и изхода на спора е неотносим за дължимостта на тези суми. Поради това и при безспорно установените основания по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС и чл. 33, ал. 1, т. 1 от Наредбата на СО, правилно с оспорената заповед е прекратено наемното правоотношение на жалбоподателя. По отношение на посоченото в решението, че се дължи доклад по чл. 15 от Закона за закрила на детето, настоящият състав намира това съждение за неправилно. Видно от доказателствата по делото и писмо на ДСП – Възраждане при направена проверка на адреса не се установява да живеят посочените в жалбата пред първата инстанция деца. На адреса е установено друго семейство. Т. е. не е налице и това прието от съда нарушение, ако се приеме въобще необходимост от такова. Най – накрая, настоящият касационен състав не споделя доводите на АССГ за постановяване на обжалваната заповед в противоречие с разпоредбата на чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Защита по чл. 8 би могъл да търси собственик, носител на ограничено вещно право или наемател, който обаче е изряден спрямо наемодателя си и стриктно спазва установените нормативни разпоредби и клаузите на сключените договори. В конкретния случай това не е така и никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.