Решение № 101 от 13.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2725/2007 г.

Решение № 101 от 13.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2725/2007 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 218а ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Т. А. Т. от гр. М. срещу решение от 20.02.2007 г. по гр. д. № 440/2006 г. на окръжен съд - Монтана. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Според него съдът неправилно е приел, че е налице овластяване на ответника за извършване на сделката (продажба на гора), което не е било оттеглено към датата на изповядването й. Налице са доказателства - уведомяване на двама нотариуси за оттеглянето на пълномощното, което е достатъчно, за да се приеме, че пълномощникът е знаел за отпадането на правомощията му, съответно извършената сделка при прекратено пълномощие се явява нищожна, поради липса на съгласие. Ответникът В. И. В. от гр. М., чрез пълномощника си адв. М, оспорва жалбата с писмена защита и моли да се остави в сила въззивното решение. Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания, становището на ответника и данните по делото, намира следното: За да остави в сила първоинстанционното решение от 12.07.2006 г. по гр. д. № 805/2005 г. на районен съд - Монтана, с което е отхвърлен иск на касатора срещу В. И. В. от гр. М. за обявяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот - гора от 117, 939 дка в м. "К" в землището на с. Г., обл. Монтана, предмет на нот. акт № 116/16.06.2005 г. на нотариус Б. П., с район на действие районен съд Монтана, на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, в хипотезата липса на съгласие, съставът на въззивния съд е приел, че сделката е извършена валидно. Обосновал е този извод с липсата на доказателства ответникът да е действал без представителна власт, тъй като е налице волеизявлението за оттегляне на пълномощното, но не и данни то да е достигнало до него. Направил е анализ на доказателствата в тази насока - писмени и гласни и е обосновал становището си, че към момента на изповядане на сделката - 16.06.2005 г. прекратяването на пълномощието не е било известно на пълномощника. Нотариалната покана от 13.06.2005 г. му е връчена на 22.06.05 г., а няма и други доказателства за уведомяване на адресата преди датата на сделката. Решението е правилно. Единственото релевантно оплакване, което се съдържа в касационната жалба, е свързано с обстоятелството дали оттеглянето на пълномощното е доведено до знанието на пълномощника, съответно дали той е могъл валидно да се разпореди с имота на касатора към датата на покупко- продажбата. Този въпрос е бил централен в процеса и му е даден законосъобразен отговор в решението на въззивния съд. Въпреки доказателствените усилия на ищеца, сега касатор, не се е стигнало до установяване на спорния факт, тъй като разпитаните свидетели и представените писмени доказателства не са подкрепили твърденията му. Няма каквито и да е данни волеизявлението на упълномощителя за оттегляне на пълномощното (чл. 41 ЗЗД) да е достигнало до пълномощника. Ищецът твърди, че това е станало на 13.06.05 г., когато е подал молба-заявление до службата по вписванията и нотариусите И. Ф. и Б. П., но няма доказателства волеизявлението да е стигнало до нотариусите, още по-малко те да са уведомили пълномощника за него. Действия за надлежното уведомяване на адресата действително са предприети на същата дата - 13.06.2005 г., чрез изпратената нотариална покана, но тя е връчена на пълномощника след сделката - на 22.06.2005 г., поради което изповядването й на 16.06.2005 г. е извършено валидно, при наличие на представителна власт от страна на пълномощника. Непълнотата на доказателствата не е касационно основание за отмяна на въззивното решение и представеното писмено доказателство с касационната жалба, освен че не може да се приеме, не е и относимо към предмета на делото. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.). Върховният касационен съд, състав на трето г. о.