Решение № 9507 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3102/2011 г.

Решение № 9507 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3102/2011 г., IV о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Даниел Давидов, действащ като ЕТ "Даниел Давидов", със седалище и адрес на управление гр. Враца, ж. к. "Дъбника" бл. 7, вх. Д, ап. 96, против решение № 76 от 23.12.2010 г., постановено по адм. дело № 626/2010 г. по описа на Административен съд - Враца, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 799 от 23.06.2010 г. на кмета на община Враца, с която за спечелил търга за отдаване под наем на имот - частна общинска собственост, обект № 1, представляващ павилион "Гъбката" с площ от 20 кв. м е определен "Данаил Димитров - Дидо - 83" ЕООД, както и са присъдени разноски в полза на ответника и заинтересованата страна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон, като се иска отмяната му. Представена е писмена защита, идентична по съдържание с касационната жалба. Ответникът - кметът на община Враца, в писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 от АПК, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за касационното производство - сумата от 240 лв., заплатени за адвокатски хонорар. Заинтересованата страна - "Данаил Димитров - Дидо - 83" ЕООД, в писмен отговор, подаден от представляващия дружеството управител Албена Димитрова, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че спорът е свързан с проведен търг за отдаване под наем на общинско имущество - частна общинска собственост - павилион, като в жалбата се твърди, че кметът на общината е разпоредил в заповедта си за провеждане на търга, той да бъде с тайно наддаване, което не можел да определи сам, защото това е приоритет на Общинския съвет. Това би било вярно, но ако Общинският съвет е определил вида на търга, а в случая съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1, т. 2 от местната общинска Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, със своя заповед кметът определя и вида на търга. Решението на Общинския съвет не съдържа произнасяне по вида на търга, поради което заповедта е законосъобразна. Съдът не е допуснал нарушение на закона и другите твърдяни нарушения. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Враца е образувано по жалба, подадена от настоящия касационен жалбоподател против цитираната заповед на кмета на община Враца, с която е определен спечелилия търга за отдаване под наем на посочения обект - частна общинска собственост. Възраженията против заповедта са били, че кметът е излязъл от рамките на компетентността си, тъй като в заповедта си за откриване на тръжната процедура е определил вида на търга, което е в компетентността на Общинския съвет, както и че са нарушени изискванията на търга, тъй като лицето, което е определено за победител неправилно е допуснато до участие - същото е "свързано лице" с едноличен търговец, който има неизпълнени задължения към общината, което е пречка за участие. От събраните по делото доказателства, които подробно е обсъдил, съдът е установил фактите по спора. Безспорно е, че тръжната процедура е открита след взето решение на Общинския съвет, за предоставяне под наем по няколко обекта - публична и частна общинска собственост, между които и процесния. В решението на Общинския съвет е посочено, че се възлага на кмета да бъде проведен публично обявен търг. Със заповед № 671 от 28.05.2010 г. кметът на общината е наредил да се проведе търг с тайно наддаване, като е определил всички параметри на търга. Надлежно назначената тръжна комисия е провела търга, като е класирала участниците, съобразно предложените цени. Въз основа на протокола на комисията, кметът на общината е издал оспорената заповед за класиране на кандидатите, отстраняване на един от тях и определяне на спечелилия търга. Не е спорно също така, че едноличен собственик на капитала на спечелилото дружество е Албена Димитрова, която е съпруга на Данаил Димитров, действащ като ЕТ "Данаил Димитров - Дидо", който е имал неизплатени задължения към община Враца. Спечелилото дружество няма неизплатени задължения към общината, което е едно от изискуемите условия за допускане до участие. При тези данни съдът е приел, че жалбата е неоснователна, тъй като актът е издаден от компетентен орган, в предписаната форма, при спазване на административнопроцесуалните правила и нормите на материалния закон. В случая приложими са правилата на отдаване под наем на имоти и обекти общинско имущество, разписани в местната наредба, издадена на основание чл. 8, ал. 2 от ЗОС, а именно Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (Наредбата), приета с решение на Общинския съвет - Враца. Съгласно чл. 48 от Наредбата, отдаването под наем на посочените обекти, става чрез публичен търг или публично оповестен конкурс, който се открива със заповед на кмета на общината, след решение на общинския съвет. В случая този ред е спазен, като е взето решение на общинския съвет, в което не е определен точно вида на търга, като е възложено провеждането му на кмета на общината. В изпълнение на предоставеното му право, кметът на общината е определил вида на процедурата - търг с тайно наддаване, поради което е неоснователно възражението, че е излязъл от рамките на компетентността си. Същият е разполагал с право на преценка какъв вид търг да проведе. Като неоснователно съдът е отхвърлил и второто възражение, че спечелилото дружество е следвало да бъде отстранено от участие, поради наличие на неизплатени задължения към общината на лице, което е "свързано лице" с участника. Посоченото е нарушение на изискванията на § 2, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Наредбата. В тази насока съдът е приел, че действително е налице хипотезата на "свързани лица", по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Търговския закон, тъй като едноличният търговец и едноличният собственик на капитала на дружеството са съпрузи, но не е налице нарушение на нормата на § 2 от ДР на Наредбата. Съгласно § 2, ал. 1 от същата, физически и юридически лица, които са били в договорни отношения с общината и имат неизпълнени задължения към нея не се допускат до участие в търг. В случая не е спорно, че спечелилото дружество няма такива задължения. В договорни отношения е било свързаното с него лице, което има задължение от 380 лв., но в случая не са налице основанията и на втората алинея на цитираната норма, тъй като смисълът на същата е да не се допуска заобикаляне на закона, чрез участие на физическо лице, свързано с длъжник на ответника, докато в случая участник е юридическо лице. По тези съображения жалбата е отхвърлена. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. В касационната жалба, под формата на възражения за необоснованост на изводите на съда са релевирани отново същите възражения, които са поддържани и пред първоинстанционния съд. Неоснователно е възражението, че кметът на общината няма право сам да прецени вида на процедурата, тъй като действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да се съобрази изцяло с решението на общинския съвет и да го изпълни. Съдът се е съобразил с доказателствата по делото и правилно е приложил и закона. Видно от самото решение на Общинския съвет - Враца в него не е конкретизиран видът на търга, т. е. кметът не би могъл директно да изпълни решението на Общинския съвет, както се твърди в жалбата. Ако в решението на общинския съвет е определен вида на търга, безспорно кметът на общината следва да се съобрази с такова решение, в случая обаче самият общински съвет е предоставил правото на преценка на кмета на общината, като го е натоварил да организира и проведе търга. В заповедта за откриването му кметът е имал право по своя преценка да определи вида му, като в случая е избрал формата на търг с тайно наддаване. Посоченото е в унисон и с разписаното в нормата на чл. 51, ал. 1, т. 2 от Наредбата, която дава право на кмета на общината да определи по своя преценка вида на търга - с тайно или с явно наддаване. Към мотивите, изложени от съда следва да се добави, че ако жалбоподателят е считал че е налице твърдяното нарушение относно откриването на търга, същият е имал право да оспори заповедта на кмета, с която търгът е открит и са определени видът му и всички негови условия, както и изискванията към участниците. Жалбоподателят не се е възползвал от това си право, заповедта не е оспорена и е влязла в сила, поради което възражението не може да се слуша понастоящем. Същото е изцяло относимо към акта за откриване на процедурата, а не към крайния акт в същата. Освен това, участникът е взел участие в търга, като обстоятелството, че същият като вид е с тайно наддаване не се е отразило по никакъв неблагоприятен начин на правата му и същите не са засегнати и едва след като не го е спечелил се опитва да въведе възражението, което както се посочи е насочено против заповедта за откриване на тръжната процедура. Неоснователно е и второто възражение, че неправилно съдът е приел липса на нарушение относно неотстраняването на спечелилия участник. Безспорно е, че същият не е бил в договорни отношения с общината и няма парични или други задължения към нея, липсата на каквито задължения е разписано като условие за участие в тръжната документация, съответно наличието на задължения е пречка за допускане до участие. Съдът правилно е съобразил, че участникът отговаря на изискванията за участие и е отхвърлил възражението. Правилни са изводите на съда и направеното корективното тълкуване на нормата на § 2, ал. 1 от Наредбата. Същата касае заобикаляне на свързаност на лицата, чрез явяване като участник в тръжна или друга процедура на физическо лице, което в случая не е налице - участник е юридическо лице - ЕООД. Решението на съда е съобразено с всички доказателства по делото, както и са обсъдени всички възражения и доводи на страните, поради което не е налице порока необоснованост. Правилно е приложен и материалният закон, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, основателна е претенцията за присъждане на разноски за настоящото производство в полза на ответника по касация. Същите възлизат на 240 лв. - адвокатско възнаграждение за един адвокат, като са заявени в срок и са доказани по размер - действително внесени, видно от договор за правна защита и съдействие от 2.05.2011 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,