Решение № 27 от 2.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1295/2011 г.

Решение № 27 от 2.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1295/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производство по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба от УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов", ЕАД, [населено място] вх. № 1030611/12.07.2011 г., представлявана от изпълнителен директор д-р Д. Р., чрез процесуален представител юрисконсулт П. Р. за отмяна на влязло в сила съдебно решение на Софийски районен съд, Гражданска колегия, 55-ти с-в № 35/8.02.2007 г., постановено по гр. д. № 19161/2006 г., с което са уважени обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, предявени от З. Й. П. ЕГН [ЕГН] против УМБАЛСМ [фирма], [населено място]. С молбата се твърди, че с решение от 6.07.2006 г. на Съвета на директорите на Университетска болница "Пирогов" е закрито Отделение по клинична патофизиология на човека към болницата и медицинският персонал в звеното е уволнен. С влязло в сила съдебно решение, постановено по гр. д. № 19161/06 г. на СРС, 55-ти с-в уволнението на З. Й. П. е признато за незаконно, същата е възстановена на работа и й е присъдено обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението. Счита, че решението е неправилно. С решения на Върховния касационен съд - Р. № 574/15.10.2010 г. по гр. д. № 1753/09 г. ВКС, III г. о. е приета за правилна практиката по Р. № 760/16.10.09 г. по гр. д. № 2260/08 г., ВКС, III г. о., Р. № 625/8.01.10 г. по гр. д. № 3407/08 г., ВКС, II г. о. и Р. № 7/27.05.2011 г. по гр. д. № 440/2010 г., ВКС, III г. о., с които е прието, че правото на уволнение по отношение на колеги на ответницата по молбата е упражнено законно, тъй като е премахнат целия щат на звеното, дейността му е преустановена 90%, като несъществена част или 10% от работата е преминала към клиничната лаборатория. Поддържа, че влязлото в сила решение е постановено в противоречие с посочените решения на ВКС и е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Моли да се отмени решението и исковете да се отхвърлят от Върховния касационен съд като неоснователни с присъждане на разноски в процеса. Към молбата са приложени посочените решения на ВКС. За ответника по молбата З. Й. П. молбата е оспорена като процесуално недопустима и като неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат Е. М.. Молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение е подадена от надлежна страна в срока е по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК /Р. № 7/27.05.2011 г. по гр. д. № 440/2010 г., ВКС, III г. о. и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна. Основанието за отмяна на влязло в сила съдебно решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е допустимо в случаите, при които противоречивите като правен резултат съдебни решения разрешават със сила на присъдено нещо идентичен по основание и петитум спор между едни и същи страни. Конкретният случай не е такъв. Молителят УМБАЛСМ [фирма], [населено място] е една и съща страна в процесуалното качество на ответник по трудовите дела, чиито решения са посочени и приложени към молбата за отмяна. По всяко едно от делата, обаче, ищците - уволнени на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 КТ служителки от закритото Отделение за клинична патофизиология на човека към болницата са различни лица. При положение, че не е налице идентичност между страните по посочените съдебни решения не е налице основанието за отмяна, на което молителят се е позовал - чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. По изложените съображения молбата за отмяна на влязло в сила решение следва да се остави без уважение. С оглед изхода на делото на ответницата по молбата следва да се присъдят направените за настоящото производство разноски в размер на сумата 300.00 лв. -заплатен от нея хонорар на един адвокат видно от договор за правна защита и съдействие, серия А, № 0236558 от 9.09.2011 г. с пълномощно на адвокат Е. М., поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение