Решение № 14517 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7534/2009 г.

Решение № 14517 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7534/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Добрич, подадена чрез юрк. Анна Шулева, срещу решение № 145 от 04.03.2009 г. по адм. дело № 330/2005 г. на Варненския окръжен съд, АО, 2 състав, с което е отменено ППСПДВ № 13/2003 на Началника на Митница Добрич, потвърдено с Решение № Д - 4406-0043/28.01.2005 г. на Директора на РМД - Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответниците по касационната жалба - Мирослав Петров Марков, действащ лично и като представител на "Мартинело" ЕООД (приобретател на търговското предприятие на ЕТ "Миро - 67 Мирослав Марков") - не е изразил становище по нея. Заинтересуваните страни - Директорът на РМД - Варна и Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП не ангажират становище по касационната жалба Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустимо като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Варненския окръжен съд е било ППСПДВ № 13/2003 на Началника на Митница Добрич, потвърдено с Решение № Д - 4406-0043/28.01.2005 г. на Директора на РМД - Варна. Същото е издадено по повод осъществен внос на 17.04.2000 г. от ЕТ "Миро-67-Мирослав Марков" (чрез свой представител - ЕТ "Златина Драганова - Емона") на лек автомобил марка "Фиат Типо" с първоначална регистрация 1991 г., без заплащане на мито, с платен ДДС - 852 лв. Извършена е последваща проверка, съгласно чл. 84 от ЗМ и чл. 32 от Протокол № 4 към ЕСА, относно достоверността на доказателството за преференциален произход, като с писмо № 44-06-0069/00/27.07.2001 г. Агенция "Митници" е уведомила Митница Добрич, че Германските митници са установили подправени договор за покупко-продажба и декларация. Представеният по-късно от собственика сертификат за движение EUR 1 № 196724 от 13.08.2001 г. не е признат за автентичен, тъй като износителя Херберт Берингер не е подавал молба за издаване на сертификата и не е упълномощавал за това посочената в кл. 12 фирма и това доказателство не може да бъде прието за целите на преференциалната търговия между ЕС и РБ. Съдът е установил, че цитираното писмо на Агенция "Митници" с адресат Митница Добрич, чийто отговор е възпроизведен в текста на постановлението, не е приложено в административната преписка или допълнително представено в съдебното производство. Предвид това е прието, че не са налице доказателства за извършена последваща проверка, която да е установила, че договорът за покупко-продажба и декларацията са подправени. Липсват доказателства, които по безспорен и категоричен начин да сочат в какво се състои порока на декларацията и договора за покупко-продажба (липса на подпис, подправен подпис или друг дефект). Решаващият състав е посочил, че необосновано акцентът на проведеното от ответната страна (сега касатор) доказване е върху проверката на последващо представен сертификат EUR 1 № 196724. От представените от германските митнически власти отговори, съдът е установил, че сертификатът не може да бъде ползван за целите на преференцията, но това не води до извода, че стоката е без произход даващ право на преференция, тъй като вносителят има право на избор дали да се ползва от декларации и договори или от сертификат. Още повече, че няма пречка, ако се окаже порок в договора и декларацията да бъде представен сертификат. В този смисъл е и нормата на чл. 16 от Протокол № 4 към ЕСА. Според съда, след като административният орган не е обосновал в постановлението и доказал в съдебното производство, че декларацията и договора не са годни да обосноват произход, не е било необходимо да се изследва представения допълнително сертификат EUR 1 № 196724, тъй като този документ може да бъде представен алтернативно. Съобразно горното, ОС-Варна е отменил оспореното ППСПДВ и потвърдилото го решение. Така постановеното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Основният спорен въпрос в случая е относно установяването и съответно доказването на правнорелевантния факт относно преференциалния произход на лекия автомобил и съответно ползването на облекчения режим при внос от ЕС. Отговорът на този въпрос даден от окръжния съд е неправилен по следните съображения: Съгласно чл. 24 от Закона за митниците, стоките пренасяни през държавната граница на РБългария подлежат на облагане с мита, които се определят от митническата тарифа на страната. Съгласно чл. 26, ал. 2 от с. з. в нея могат да са включени преференциални тарифни мерки, предвидени в споразумения, по които Р България е страна. С разпоредбата на чл. 11, т. 1 от Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и Република България, ратифицирано със закон, приет от 36-о Народното събрание на 15.04.1993 г. и обнародвано в "Държавен вестник" бр. 33 от 20.04.1993 г., в сила от 1.02.1995 г., е създаден преференциален режим за внос на стоки с произход от Общността. Ползването на митническо облекчение при внос е привилегия, създадена в отклонение на общия режим на внос на дадена стока, което предполага, че лицето което иска да я ползва следва да ангажира надлежни доказателства, установяващи правата му. При условията на чл. 32 от споразумението митническият орган има правомощия да извърши проверка на доказателствата за произход. Според ал. 5 на чл. 32, резултатите от проверката трябва ясно да посочват дали документите са автентични и дали въпросните продукти могат да бъдат считани за продукти с произход от Общността. Въпросната проверка обаче е последваща и не е задължителна, а в процесния случай става въпрос за извършване на последваща проверка на представените доказателства за произход на стоката. В чл. 16 на приетия в изпълнение на Споразумението Протокол № 4 е посочено, че продуктите, с произход от Общността се възползват от преференциалния режим при представяне на сертификат за движение EUR 1 или в случаите, посочени в чл. 21, т. 1, при декларация, изготвена от износителя върху фактура или всякакъв друг търговски документ. Разпоредбата на чл. 17, т. 1 предвижда, че сертификатът за движение ЕUR 1 се издава от митническите власти на страната, от която се изнася, по писмена молба на износителя или под негова отговорност от негов упълномощен представител.