Решение № 520 от 28.11.2025 г. на ВКС по н.д. № 20258002200929/2025 г.

Производството е по реда на чл. 424, ал. 2, вр. чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК. Образувано е по искане на заместник-окръжния прокурор на Окръжна прокуратура – Варна да се възобнови наказателното производство по н.о.х.д. № 2070/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 13. наказателен състав, да се отмени постановеното по него определение от 17.05.2023 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В искането се твърди, че са налице основанията по чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК за възобновяване на наказателното производство, тъй като чрез разследване е открито ново обстоятелство – осъждане на С. С. М. (с променено фамилно име от А. на М.) по присъда № ІІ К 68/2015 г. на Районен съд - Гожув Велкополски, Република Полша, влязла в сила на 30.04.2015 г., призната и приета за изпълнение по н.ч.д. № 1813/24 г. на ОС – Варна на основание чл. 12, ал. 8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, което е от съществено значение за решаването на н.о.х.д. № 2070/23 г. на РС – Варна, и не е било известно на районния съд, който е одобрил с определение споразумението за решаване на делото. В искането се отправя молба за възобновяване на наказателното производство по н.о.х.д. № 2070/2023 г. по описа на Варненския районен съд, след което да се отмени постановеното от съда определение от 17.05.2023 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебното заседание на касационния съд представителят на ВКП поддържа искането на заместник-окръжния прокурор за възобновяване на наказателното производство по н.о.х.д. № 2070/2023 г., по описа на Варненския районен съд по съображенията, изложени в него. Служебно назначеният защитник на осъденото лице моли да се постанови съдебен акт съобразно съдържащите се документи по делото. Осъденият С. М., редовно призован, не се явява и не заявява позиция пред касационния съд по искането за възобновяване. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното: Искането на заместник-окръжния прокурор е допустимо - подадено от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 1 от НПК, в законоустановения от чл. 421, ал. 1 от НПК срок, срещу акт, подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК. Заместникът на окръжния прокурор е оправомощен по силата на закона – чл. 168, ал. 7, изр. 1 и 2 от ЗСВ, както и изрично със заповед № РД-04- 916/27.06.2025 на окръжния прокурор на ОП Варна, в периода от 1 до 2 юли 2025 г., включително да изпълнява функциите на административен ръководител. В разглежданата хипотеза, поради отсъствието на окръжния прокурор, заместникът му е упражнил правомощието по чл. 420, ал. 1 НПК, отправяйки основаното на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК искане за възобновяване на наказателното дело. Разгледано по същество, искането на заместник-окръжния прокурор на Окръжна прокуратура – Варна е основателно. С определение от № 340 от 17.05.2023 г., постановено по н.о.х.д. № 2070/2023 г., Варненския районен съд, НО, 13. наказателен състав е одобрил споразумение за решаване на делото, сключено между прокурор от Районна прокуратура – Варна и защитника на подсъдимия С. А. (с променено фамилно име от А. на М.). По силата на одобреното от съда споразумение М. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 316, вр. с чл. 308, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, за което при условията на чл. 54, ал. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години. Определението, с което е одобрено споразумението и е прекратено наказателното производство по делото, е влязло в сила на 17.05.2023 г. и не подлежи на касационен контрол. На 16.04.2025 г. в Окръжна прокуратура – Варна е получена за изпълнение присъда № ІІ К 68/2015 г. на Районен съд - Гожув Велкополски, Република Полша, влязла в сила на 30.04.2015 г. Присъдата на чуждия съд е била призната и приета за изпълнение от българските власти с решение № 68/4.03.2025 г., постановено по н.ч.д. № 1813/2024 г. на Окръжен съд – Варна. С присъдата С. М. е бил признат за виновен за извършени от него престъпления в Република Полша, съответни на престъпления по чл. 155, ал. 5 от НК на Република България, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, при отлагане на изпълнението за срок от четири години. В образуваната преписка по изпълнение на призната и приета присъда на чуждия съд била изискана и впоследствие постъпила справка за съдимост на осъдения М., в която било установено постановеното на 17.05.2023 г. условно осъждане по н.о.х.д. № 2070/23 г. на РС – Варна. Видно от материалите по делото Районен съд – Варна не е разполагал с информация за предходното осъждане на М. при разглеждане и одобряване на споразумението по н.о.х.д. № 2070/2023 г. ВКС намира, че при посочените данни са налице предпоставките за възобновяване на наказателното дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК. От изключителния характер на възобновяването следва, че той е способ за поправяне на допуснати съдебни грешки, ясният и несъмнен факт, на чието съществуване, налага тяхното поправяне по реда на пререшаване на делото. Основанието по чл. 422, ал. 1 т. 3 НПК за възобновяване на наказателните дела съдържа две предпоставки – чрез разследване да се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда, постановил окончателния съдебен акт, и те да имат съществено значение за делото. В съдебната практика[1] трайно се приема че под „разследване“ по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК се разбира не само дейността на разследващите органи по Глава седемнайсета от НПК или действията в хода на съдебното следствие, но така също и всяка друга процесуална или извънпроцесуална форма на установяване на такива обстоятелства, която е от естество да гарантира тяхната достоверност – процес по ГПК, АПК или прокурорска проверка по чл. 145 ЗСВ. Новите обстоятелства могат да бъдат разкрити и в рамките на регламентираната в Глава трийсет и втора от НПК процесуална дейност на прокурора по привеждане в изпълнение на влезлите в сила актове на съда. В конкретния случай ВКС приема, че и двете условия за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК са налице. Признатата и приета по ч.н.д. № 1813/24 г. на ОС – Варна присъда на чуждия съд, влязла в сила на 30.04.2015 г., за осъждането на М. не е била известна на Районен съд – Варна при одобряване на споразумението по н.о.х.д. № 2070/23 г. на 17.05.2025 г. Този факт е бил установен чрез разследване от прокурора в рамките на преписката за привеждане в изпълнение на съдебния акт, признат по н.ч.д. № 1813/24 г. Съдимостта на М. е от съществено значение за решаване на делото, доколкото с одобреното споразумение е наложено наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години. Наличието на предходно осъждане е правна пречка за приложение на условното осъждане, тъй като деянието по н.о.х.д. № 2070/23 г. е извършено на 20.03.2016 г., а междувременно на 30.04.2015 г. е влязъл в сила съдебният акт на Районен съд - Гожув Велкополски, Република Полша, с който М. е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, с условно отлагане на изпълнението му за срок от четири години. В този смисъл новоразкритото обстоятелство обуславя незаконосъобразност на влязлото в сила определение и предпоставя неговата отмяна. Водим от изложените аргументи и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,