Решение № 10723 от 30.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 23/2017 г.

ВАСII отделение30.08.2017 г.докладчик Джузепе Роджери

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искането на Д. Й. Б. от гр. С. за отмяна на основание чл. 246, ал. 1 от АПК на влязло в сила Решение № 41/02.01.2013 г., постановено по адм. д. № 2262/2012 г. по описа на Административен съд - С.-град. РЕШЕНИЕТО е окончателно

Мотиви

Решение № 10723 от 30.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 23/2017 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 245 и сл. АПК. Образувано по искане за отмяна на основание чл. 246, ал. 1 от АПК на влязло в сила Решение № 41/02.01.2013 г., постановено по адм. д. № 2262/2012 г. по описа на Административен съд - С. град, подадено от Д. Й. Б. от гр. С., чрез пълномощника й. Твърди се, че молителката е "съсобственик" на разпоредения за премахване незаконен строеж "Масивна ограда по имотни граници" в ПИ № 1540, кв. 214 по плана на гр. С., м. "О.-М.", район "Сердика", Столична община, със Заповед № ДК-02-ЮЗР-287/05.07.2011 г. на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол - Югозападен район, като съсобственик на бившия си съпруг Л. Д. Б.. С решението, чиято отмяна се иска е отхвърлена жалбата на другия съсобственик на оградата Л. Д. Б. срещу заповедта за премахване, като молителката не е участвала в производството, а решението разпростира вредните си последици и по отношение на нея. Иска се неговата отмяна. Ответникът - Л. Д. Б. не изразява становище по искането за отмяна. Ответникът - началникът на Регионалната дирекция за национален строителен контрол - Югозападен район (РДНСК-ЮЗР) не изразява становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, второ отделение, намира искането за процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 240 АПК, а разгледано по същество - НЕОСНОВАТЕЛНО, по следните съображения: С влязлото в сила решение, предмет на искането за отмяна, е отхвърлена жалбата на Л. Д. Б. срещу Заповед № ДК-02-ЮЗР-287/05.07.2011 г. на началника на РДНСК-ЮЗР, с която на основание чл. 225, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е разпоредено премахването на гореописания незаконен строеж. В производството не е участвала като заинтересована страна молителката Д. Й. Б., а оспорената заповед е с единствен адресат Л. Д. Б.. Предвид изложеното, молителката Д. Й. Б. не е имала качеството на заинтересована страна в процеса, поради което искането ? за отмяна на съдебното решение е неоснователно. За да е налице хипотезата на чл. 246, ал. 1 от АПК лицето, което не е било страна по делото е следвало да има качеството на заинтересована страна в съдебното производство, в което е постановено влязлото в сила решение, имащо сила спрямо него и то да е неблагоприятно, т. е. нормата е приложима не за всички неучаствали по делото лица, а само за тези, които са имали обезпечено от закона право на участие в него при кумулативното наличие и на останалите две посочени предпоставки. В производството по оспорване на заповед за премахване на незаконен обект, страни са компетентният административен орган, в случая- началникът на РДНСК-ЮЗР и адресата на административния акт Л. Д. Б.. Различни от посочените субекти нямат гарантирано право на участие в процеса по оспорване на заповед с правно основание чл. 225 от ЗУТ, тъй като заповедта за премахване не създава задължения за тях и не рефлектира негативно в правната им сфера, а евентуалните вреди подлежат на обезщетяване по друг процесуален ред. Освен това решението не е неблагоприятно за Д. Й. Б., тъй като с него е отхвърлено оспорването, т. е. решението е установително по своя характер и има сила на присъдено нещо за страните по делото и техните наследници и правоприемници, но не и за трети лица, каквото се явява молителката. Следователно последните не се нуждаят от специалния способ за защита по реда на чл. 246, ал. 1 от АПК, тъй като молителката, в случай, че докаже активната си легитимация за оспорване на заповедта за премахване може да оспорва административния акт на собствено основание, без да й се противопоставя възражение за присъдено нещо. Предвид изложеното, искането за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение

Цитирани разпоредби

1