Решение № 4317 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10734/2009 г.

Решение № 4317 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10734/2009 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. чл. 187, ал. 1 от Закона за съдебната власт. Образувано е по жалба на Николай Миланов Николов срещу решение по т. 18.2 на Висшия съдебен съвет по протокол № 32 от 29.07.2009 г., с което Николов не е избран на длъжността "съдия" в Софийски градски съд и решения по т. 18.1, т. 18.3 и т. 18.4 на Висшия съдебен съвет, с които на основание чл. 160 във вр. чл. 186, ал. 3 от ЗСВ на длъжността "съдия" в Софийски градски съд са назначени Георги Георгиев Миленов, Красимир Недялков Мазгалов и Росен Бориславов Димитров. В жалбата са развити подробни съображения за незаконосъобразност на решенията на ВСС и се иска отмяната им. Ответникът - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Заинтересованата страна Георги Георгиев Миленов е заявил позиция за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни Красимир Недялков Мазгалов и Росен Бориславов Димитров не са изразили становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 187, ал. 1 от ЗСВ и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: Жалбоподателят е подал заявление вх. № 26/11.06.2009 г. за участие в обявения конкурс за първоначално назначаване на длъжността "съдия" в окръжен съд, по поредността на желанията, изброени в същото, като на първо място е посочил Софийски градски съд. След приключване на конкурса, председателят на конкурсната комисия в съответствие с чл. 30, ал. 4 от Наредба № 1/19.12.2007 г. относно реда и организацията по провеждане на конкурси за назначаване, повишаване в длъжност и преместване на съдия, прокурор и следовател, е изготвил предложение за назначаване на съдии в окръжните съдилища по реда на класирането, с което са класирани 4 кандидати. Жалбоподателят е класиран на второ място с бал 14,40, на първо място е класиран заинтересованата страна Георги Георгиев Миленов с бал 14,67, съответно на трето място - Красимир Недялков Мазгалов с бал 13,10 и на 4 място - Росен Бориславов Димитров с бал 13,00. Видно от представения в заверено копие пълен стенографски протокол № 32 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 29.07.2009 г., при откриване на заседанието са отсъствали четирима от членовете на ВСС, а при приемане и гласуване на оспорените решения са присъствали и гласували 18 членове на ВСС. С решение по т. 18.2. на Висшия съдебен съвет по протокол № 32 от 29.07.2009 г., след проведено тайно гласуване с 1 гласа "за", 13 гласа "против" и 4 гласа "въздържал се", Николов не е избран на длъжността "съдия" в Софийски градски съд. С решение по т. 18.1 след проведено тайно гласуване със 17 гласа "за", 0 гласа "против" и 1 глас "въздържал" се, ВСС е назначил на същата длъжност Георги Георгиев Миленов. С решение по т. 18.3, след тайно гласуване, с 15 гласа "за", 0 гласа "против" и 3 гласа "въздържал се" е длъжността съдия в СГС е назначен Красимир Недялков Мазгалов. С решение по т. 18.4, след проведено тайно гласуване, с 14 гласа "за", 1 глас "против" и 3 гласа "въздържал се" на същата длъжност е назначен Росен Бориславов Димитров. Недоволен от решенията на ВСС, с които не е назначен на процесната длъжност, а са предпочетени други кандидати, жалбоподателят ги оспорва, като излага доводи, че са приети при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. В тази връзка Николов оспорва истинността и автентичността на протокол № 32/29.07.2009 г. на ВСС, излага доводи, че решенията на ВСС са нищожни като постановени от незаконен състав, поради участието в приемането им на лица, за които са налице основания за отвод по чл. 10, ал. 2 от АПК. Поддържа, че незаконосъобразно кадровият орган не го е назначил на заявената длъжност, спазвайки реда на класирането, тъй като органът действа в условията на обвързана компетентност, а не при оперативна самостоятелност. Жалбата е неоснователна. Обжалваните решения са приети от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Протоколът от заседанието на ВСС е официален свидетелстващ документ. При оспорването му в хода на съдебното производство, неговата доказателствена сила не е оборена. В протокола надлежно са отразени присъствалите членове на заседанието на ВСС, проведените изказвания, гласувания и приетите въз основа на тях решения от административния орган. По делото не е спорно, че по време на заседанието се води стенограма, като протоколът е изготвен в печатен формат и подписан от стенографите и председателстващия Божидар Сукнаров към по-късен момент. Тези обстоятелства обуславят извод за достоверност на официалния документ, поради което следва да се цени изцяло истинността на съдържанието му. Доводите за нарушения на административнопроизводствените правила при определяне на председателстващия заседанието на ВСС са неотносими към предмета на спора и не подлежат на обсъждане. Неоснователни са доводите за нищожност на решенията на ВСС поради постановяването им от незаконен състав. Решенията са приети с тайно гласуване, при необходимия кворум и мнозинство. Те обективират волеизявленията на колективния административен орган и няма фактически и правни основания същите да се считат за невалидни поради някакво опорочаване индивидуалната воля на членовете при приемането им. Релевираните твърдения за нищожност на оспорените актове не са основани на законовите критерии за действителност на административния акт, а изразят субективната позиция на жалбоподателя спрямо някои от членовете на ВСС. Поради това същите не подлежат на обсъждане на плоскостта на заявения спор за законосъобразност на решенията на ВСС по чл. 186, ал. 3 от ЗСВ. По преписката няма данни, които да обосноват извод за липса на компетентност на административния орган, нарушение на изискването за форма, отсъствие на каквото и да било правно основание за издаване на оспорения акт, т. е. за наличие на пороци, които обуславят недействителност на процесните решения. Не са налице и основания за отвод по чл. 35 от ЗСВ на чл. на ВСС, която е приложимата специална хипотеза. Решенията са приети при спазване на административнопроизводствените правила за провеждане на конкурс за първоначално назначаване. Допуснатите кандидати отговарят на изискванията за участие в конкурса. След приключването му конкурсната комисия е класирала кандидатите чрез подреждането им по бал и съгласно чл. 30, ал. 4 от наредбата председателят на конкурсната комисия е внесъл предложение пред ВСС за назначаване на кандидатите, издържали конкурса за длъжността "съдия" в окръжен съд. Проведено е последователно електронно гласуване на кандидатите по реда на класирането им. Гласуване с бюлетини се провежда при едновременен избор на няколко кандидата, каквато хипотеза в случая не е налице. Спазено е изискването, визирано в чл. 186, ал. 3 от ЗСВ, съгласно което ВСС приема решение за назначаване на кандидатите по поредността на класирането до попълване на местата, за които е обявен конкурса. Съобразно тази поредност, на гласуване първо е подложена кандидатурата на класирания на първо място кандидат, след това - тази на жалбоподателя, приключило с решение за неизбирането му на обсъжданата длъжност, след което са гласувани кандидатурите на останалите двама назначени участници. Обжалваните решения не страдат от порока материална незаконосъобразност. Както вече се посочи, вотът на ВСС е проведен според законовите изисквания, в рамките на правомощията му, като резултатът от същия е израз на свободната преценка на членовете на колективния орган. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения избор поради това, че ВСС не се е съобразил с поредността на класирането на участниците в конкурса. Поредността на заеманото място, съгласно критериите по чл. 186, ал. 1 от ЗСВ регламентира предимство при класирането, но не обвързва органа със задължение да назначава кандидатите на вакантните длъжности по реда на класирането. Възприемането на обратната теза би придало единствено формален характер на акта на гласуването, лишавайки кадровия орган от право на свободна преценка на кандидатурите при упражняване на основното му правомощие да определя състава на съдебната власт - арг. чл. 16, ал. 1 от ЗСВ. ВСС при назначаване на магистратите действа в условията на оперативна самостоятелност, която не може да бъде контролирана. В този смисъл не е налице нарушение на материалния закон. Решението на ВСС, с което жалбоподателя не е назначен на заявената длъжност е мотивирано. Преди приемане на решението са проведени разисквания във връзка с избора на кандидатите. Членът на ВСС Георги Шопов е докладвал получено писмо от зам.-главния прокурор при ВКП В. Първанов, с което е предоставена информация относно допуснатия кандидат Николай Миланов Николов. Съобщени са факти, че спрямо него е образувано наказателно производство, изготвен е обвинителен акт по чл. 209 НК, делото е внесено в съда и е прекратено на процесуално основание, в момента е в досъдебно производство, както и че в Районна прокуратура гр. Варна срещу него е образувано производство по чл. 286 НК. В изказването е посочено, че се касае за висящи производства, поради което кандидата не може да се елиминира от списъка и следва да се гласува, а въпрос на лична преценка е притежава ли необходимите професионални и нравствени качества. По делото е представено писмото на Върховна касационна прокуратура до ВСС вх. № 11-03-483/22.07.2009 г., обсъждано в заседанието на ВСС във връзка с изнесени данни за водени досъдебни производства срещу жалбоподателя. Според данните в писмото, които се подкрепят и от представените писмени доказателства - на 12.02.2009 г. в РС гр. София срещу него е внесен обвинителен акт за извършени престъпления по чл. 209, ал. 1, предл. 1 и чл. 210, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 209, ал. 1, предл. 1 НК. На 11.05.2009 г. делото е върнато за доразследване, с оглед отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения и към момента наказателното производство по сл. дело № 22/2008 г. на Столична следствена служба не е приключило. С постановление от 11.05.2009 г. на прокурор от РП гр. Варна срещу Николай Миланов Николов е образувана преписка № 5913/2009 г. по описа на Районна прокуратура Варна, с оглед извършено от него престъпление по чл. 286 НК, като проверката по преписката продължава. Съгласно чл. 34, ал. 3, за мотиви на решение на Висшия съдебен съвет, прието с тайно гласуване, с което не се приема направеното предложение, се смятат изказаните от членовете на ВСС отрицателни становища, ако има такива. В случая са налице мотиви за неизбирането на жалбоподателя на длъжността "съдия" в Софийски градски съд по см. на чл. 34, ал. 3 от ЗСВ, за изнесените факти са представени писмени доказателства, като вземането на решение за назначаване на съответния кандидат е рамките на дискреционната власт на кадровия орган. Решението включва преценка за изискванията на чл. 162, т. 3 от ЗСВ кандидатът да притежава необходимите нравствени и професионални качества, съответстващи на правилата за професионална етика за съдиите, прокурорите и следователите, каквато е направил кадровия орган при вземане на решението. Тази преценка не подлежи на контрол от съда, поради което са неотносими събраните в съдебното производство доказателства относно професионалната дейност и моралните качества на жалбоподателя. Във връзка с изказването на Иван Димов относно кандидатурата на жалбоподателя, че Николов е бил районен прокурор на Сливен и е имал непрофесионално и скандално поведение по времето на изпълнението на своите служебни задължения, което е довело до дестабилизиране на дейността на цялата прокуратура в Сливенския район, по делото са представени многобройни печатни и др. материали с доводи, че са неверни. Изказванията на членовете на ВСС са израз на правото им като участващи в състава на кадровия орган да изразят позицията си по всеки въпрос, поставен на обсъждане и предмет на решение на колективния орган. Те не подлежат на контрол за законосъобразност, поради което доводите на жалбоподателя за достоверността им не следва да се обсъждат. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че изказването на Иван Димов относно неговата кандидатура е несъстоятелно, след като последствие е подал оставката си като чл. на ВСС, както и оплакванията, че ВСС не му е осигурил възможност да вземе становище по събраните доказателства. Не е предвидено изслушване на кандидата при приемане на решението за назначаване, освен при назначаване на административни ръководители. Предвид изложеното, обжалваните решенията на ВСС са приети при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон и са в съответствие с целта на закона, поради което не са налице основания за отмяната им. Подадената от Николов жалба срещу актовете на ВСС е неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,