Решение № 5164 от 16.5.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на К. Глазунова, гражданка на Руската Федерация, с процесуален представител адвокат Любенова срещу решение 47 от 25.01.2023г., постановено по адм. дело 1988 по описа за 2022 година на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу решение 15426 от 19.10.2022 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България /ДАБ/. Излагат се доводи за неправилност на съдебния акт само поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл.209 т.3 от АПК. Развива съображения в подкрепа на твърденията си в касационната жалба. Иска решението да бъде отменено и да се постанови решение по същество, с което се отмени решението на заместник-председателя на ДАБ. Заместник-председателят на ДАБ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт оспорва така подадената касационна жалба. Развива доводи за правилност на решението на първата инстанция и иска да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано устно и писмено заключение за правилност на решението на административния съд и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Предмет на контрол пред първата инстанция е било решение 15426 от 19.10.2022 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България /ДАБ/., с което на лицето К. Глазунова, гражданка на Руската Федерация да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е разгледал много подробно всички твърдения на жалбоподателката, изложени в жалбата пред него, обсъдил е представените към преписката на ДАБ доказателства и е извел извод за липса на всякакви данни за наложителност и наличие на фактически предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на претендиращия. Не били изложени никакви конкретни и лични заплахи, които да са въз основа на етническа, верска, сексуална и друга дискриминация върху жалбоподателката. Поради което не са изпълнени нито една от предпоставките за прилагане на чл.8 и чл.9 от Закона за убежището и бежанците. Решението на Административен съд Бургас е правилно. Независимо от липсата на оплаквания в касационната жалба в тази насока, настоящата инстанция преценява, че не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания по чл.209 т.3 от АПК и . съдебният акт е надлежно и подробно обоснован. Не са налице основания за неговата отмяна. Не могат да бъдат споделени и оплакванията за неправилно приложение на материалния закон. Съдът подробно е обсъдил конкретните факти и приложил закона. Няма спор по приложимия закон - предпоставките по чл.8 и чл.9 от Закона за убежището и бежанците, регламентиращи възможността на лице, което твърди / само твърди/ заплахи от лично естество на база на всякаква принадлежност - верска, етническа, сексуална, да обоснове тези си притеснения и да поиска предоставяне на статут в една държава, с всички произтичащи от това последици. Чужденката не е била застрашена и към нея няма данни за опасност от изтезания или друга форма на физически или психически тормоз поради описаните в закона причини. Изразените от нея лични притеснения не могат да се приемат за законовите определения за пряк риск за живота и свободата поради изповядване на религия, политически пристрастия и др. Не може да се приеме и, че има основания за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9 от ЗУБ. Такъв статут се предоставя на лице, което е било принудено поради реална опасност от тежки посегателства смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко отношение, тежки заплахи за живота му като гражданско лице поради наличие на вътрешен или международен конфликт поради действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не иска да се противопостави ефективно. По делото няма представени такива доказателства. Съдът подробно и в съотвествие с представените данни е направил преценка и на висшия интерес на детето, тъй като липсват доказателства за опасност от тежки посегателства като смъртно наказание, екзекуция, реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне. Обстановката в Руската Федерация не може да бъде определена като вътрешен конфликт по критериите на Конвенцията и съответно приложение на вътрешното хуманитарно право. По изложените мотиви следва да се приеме, че касационната жалба е неоснователна. Решението на първата инстанция е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение