Решение № 5258 от 4.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11780/2015 г.

Решение № 5258 от 4.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11780/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на митнически пункт (МП) "Пристанище Бургас - Център" срещу решение № 1072 от 17.06.2015 г., постановено по адм. дело № 2343/2012 г. по описа на Административен съд - Бургас. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и за постановяване на друго, с което да се потвърди оспорения административен акт. Касационният жалбоподател претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подадена е и частна жалба от началника на МП "Пристанище Бургас - Център" срещу определение № 1662/11.08.2015 г., постановено по същото дело в производство по чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 143, ал. 1 АПК, с искане за отмяната му като неправилно. Ответникът - "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, чрез адв. Пекунов и юриск. Добрев като процесуални представители, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната и частна жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отменено като незаконосъобразно решение № 5991/10.10.2012 г. на началника на МП "Пристанище Бургас център", с което по повод писмо вх. № 5991/16.07.2012 г. на ЦМУ София относно тарифно класиране и получените резултати от митническа лабораторна експертиза (МЛЕ) № 40/8.09.2011 г., на основание чл. 20, § 3 от Регламент (ЕС) 2913/92 във вр. с Регламент (ЕИО) № 2658/87 за стоката, декларирана за режим износ като "тежки горива" с код по КН 2710 19 99, обект на лабораторен анализ и изнесена с ЕАД МРН № 11BG001007А0009221/20110826, е определен код по КН 2707 99 99. Административният орган е посочил, че съгласно забележка 2 към глава 27 на КН и предвид ОБХС в декларираната позиция 2710 се отнасят продукти, в които неароматните съставки преобладават тегловно по отношение на ароматните, какъвто стоката, предмет на анализ, не представлява. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение материалния закон. Обосновал е извод, че актът е издаден в противоречие с принципа на последователност и предвидимост по чл. 13 АПК и в противоречие с два от основните принципи на правото на ЕС - принципа на правната сигурност и принципа на легитимните очаквания. Достигнал е до заключение за неправилно претарифиране от митическите органи на продукта, представляващ "тежко гориво" с код 2707 99 99, тъй като не е установено по безспорен начин преобладаването на ароматните съставки тегловно спрямо неароматните. Обжалваното решение е правилно. Съдът е обсъдил обстойно приетите писмени доказателства, заключенията на съдебно - химическите експертизи и решението, постановено от СЕС по дело С-330/2013 г. относно тълкуването на позиции 2707 и 2710 от КН във връзка с тарифното класиране на продукт, описан като "тежки масла, смазочни масла, други масла, предназначени да претърпят специфична преработка". Направените фактически констатации съответстват на събраните доказателства. По делото е установено, че според физико - химичните показатели изнесеният от ответното дружество продукт има нефтен произход, съставен е от смес от въглеводороди, представлява тежка остатъчна нефтена фракция, в резултат на смесване на пряко дестилатен мазут и междинните продукти, получени при вторичната му преработка и няма каменовъглен произход. Съгласно заключенията на приетите по делото съдебно - химически експертизи неговият анализ за наличие на ароматни съставки, извършен от МЛЕ - София, е по метода на разделяне съгласно Приложение А от ОБ към глава 27 на КН, който не е стандартизиран за характеризиране на нефтопродукти, с какъвто произход е процесният. Този метод не е точен, тъй като приложимата по него формула изчислява само процентното съдържание на ароматните въглеводороди, а не всички ароматни съставки на нефтения продукт, като се отделят и процентно се изчисляват неароматните въглеводороди, а разликата до 100% се счита за тегловно съдържание на ароматни въглеводороди. По използвания от МЛЕ метод не се определят тегловно другите ароматни съставки на продукта. Според вещото лице този метод не отчита разликата между ароматните съставки и ароматните въглеводороди, които понятия не са еквивалентни. МЛЕ сочи като показател за изпитване съдържание на ароматни съставки, а в колона резултат е отразено съдържанието само на ароматните въглеводороди. Това заключение е в резултат на изследване на ограничени параметри на продукта, като се изхожда от наличието на идентичност на понятията "ароматни съставки" и "ароматни въглеводороди". В случая правилно съдът е съобразил тълкуването, дадено от СЕС в решение от 12.06.2014 г. по дело С-330/13 относно разграничителния критерий, по който даден продукт следва да се класира в позиция 2707 или в позиция 2710 от КН - приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета, изменен с Регламент (ЕО) № 1006/2011 на Комисията от 27.09.2011 г., подробно развит в т. 38 от мотивите и в т. 1 от диспозитива му. С решението на СЕС е прието, че в позиция 2707 се класират продуктите, в които ароматните съставки преобладават тегловно спрямо неароматните, а в позиция 2710 - определящият критерий е неароматните съставки да преобладават тегловно спрямо ароматните. В разясненията, дадени в т. 40-48 от мотивите и в т. 2 от диспозитива на решението, СЕС разграничава понятията "ароматни съставки" и "ароматни въглеводороди", използвани в Глава 27 от КН и в съответните ОБ към КН и към ХС, като приема, че първото понятие е по-широко от второто. В случая съдебно - химическите експертизи и резултатите от проведените изпитвания показват, че продуктът не отговаря на условията, посочени в подточки от а) до г) от ОБ към КН за подпозиция 2707 99 99. По свойства, характеристики и предназначение същият отговаря на изискванията за класифициране като "нефтено масло, предназначено за последваща специфична преработка" по смисъла на забележка 2 към глава 27 на КН и се отнася към код 2710, подпозиция 2710 19 99, т. е. както е деклариран от ответното дружество. За да се класира продукта в позиция 2707, следва да бъде доказано по несъмнен начин, че ароматните съставки на същия преобладават в тегловно отношение над неароматните съставки. Това обстоятелство не се установява безспорно от събраните по делото доказателства. Изводът на съда по отношение на неотчетената разлика между "ароматни съставки" и "ароматни въглеводороди" съобразно тълкуването по смисъла на т. 2 от решението на СЕС по дело С-330/2013 г., е законосъобразен и обоснован. При тези данни правилно съдът е отменил оспореното решение на началника на МП "Пристанище Бургас център" за промяна на декларирания код по КН, като противоречащо на материалния закон. Настоящият състав не споделя доводите на съда за липса на аналогичност на продукта с тези, получени при първична дестилация на високотемпературни каменовъглени катрани, то това не се отразява на крайния правен извод за незаконосъобразност на оспорения акт. Предвид изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка касационният състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да се остави в сила. Частната жалба против определение № 1662 от 11.08.2015 г. е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното определение, постановено в производство по чл. 248 ГПК, съдът предвид отмяната на оспорения акт е осъдил митница Бургас да заплати на ответното дружество направените по делото разноски в общ размер на 1630 лева, съставляващи заплатените от него държавна такса, депозит за вещо лице, разноски за изпитване на продукта и юрисконсултско възнаграждение. Искането за допълване на решението в частта за разноските е направено своевременно, представен е списък съгласно чл. 80 ГПК и размерът е определен правилно. Определението е законосъобразно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и при своевременно заявената претенция за разноски от процесуалния представител на ответника, касаторът дължи юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 300 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение,